Определение № 2420 от 14.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 14.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20248002103143 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т., К. А. Т. /В./ и А. К. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 139 от 26.04.2024 г. по в. гр. д. № 2/2024 г. на Сливенския окръжен съд в частта по исковете с правна квалификация чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС, с оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 184/18.03.2022 г. по гр. д.

№ 4342/2021 г. на Сливенския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на касаторите, че Т. Т. Т. и С. С. Т. са собственици на 2,45 кв. м, погрешно заснети в КК на [населено място] като част от имот с идентификатор ***, индивидуализирани по следния начин: частта, означена с розов цвят и находяща се между точки 1-2-4-7 с координати по комбинирана скица № 5 от заключението на СТЕ, находяща се на л. 102 от гр. д. № 4342/2021 г. на Сливенския районен съд, неразделна част от решението/ и ответниците са осъдени да им предадат владението на имота на основание чл. 108 ЗС. Със същото решение касаторите са осъдени на основание чл. 109 ЗС да преустановят неоснователното действие, с което пречат на ищците да упражняват в пълен обем собственическите си права върху поземлен имот с идентификатор *** и намиращата се в него сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], като премахнат частта от стаманобетоновата плоча и от покривната конструкция на постройката, обединяваща сгради с идентификатори **** и ****, представляваща сграда на един етаж с полумасивна конструкция, състояща се от стая, кухня и тоалетна, разположена на южната имотна граница на имот с идентификатор ***, стъпващи върху оградния зид на жилищната им сграда с 1 идентификатор ****, като извършат посочените в решението технически действия в определена последователност.

Производството е образувано по предявени от Т. Т. Т. и С. С. Т. против Т. Г. Т., К. А. Т., А.

К. К., В. Д. Д. и З. С. Д. иск по чл. 108 ЗС за реална част от ПИ *** и иск по чл. 109 ЗС само срещу първите трима ответници за премахване на постройка с идентификатори **** и **** по КККР, долепена до северната стена на жилищната сграда на ищците.

Първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС срещу В. Д. Д. и З. С. Д. за реална част с площ 1 кв. м, не е обжалвано и спрямо тях е влязло в сила.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел за установено, че ищците са съпрузи и собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], образуван от обединяването на два имота с идентификатори ** и ***, целият с площ от 275 кв. м, ведно с построените в него сгради, сред които и сграда с идентификатор ****. Ответниците Т. Г. Т., К. А. Т., А. К. К., В. Д. Д. и З. С. Д. са съсобственици на ПИ с идентификатор ***, като първите двама са наследници по закон на А. Р. Т.. През 1972 г. същият е изградил на северната стена на сградата на ищците с идентификатор **** стопанска постройка, която впоследствие е преустроил на лятна кухня. При изграждането на тази постройка наследодателят на ответниците е направил бетонова плоча, която стъпва 20 см върху кирпичената стена на жилищната сграда на Т. Т.. Техническите служби в община Сливен са издали заповед № РД-15-1665 от 04.09.1990 г. за събаряне на незаконния строеж. След нови жалби от засегнатия собственик, на 29.06.1993 г. е съставен констативен протокол, според който процесната надстройка е съборена, като покривът е възстановен на калкан на сградата на ищците. Препоръчано е узаконяване на незаконния строеж с необходимите за това документи, включително и декларация на Т. Т. за съгласие да се строи на калкана му. На 30.06.2021 г. първият ищец е подал искане до Община Сливен да се премахне незаконната сграда в имота на ответниците, като с писмо от 05.08.2021 г. му е отговорено, че сградата представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне. От заключенията на приетите пред първоинстанционния съд съдебно-геодезическа и повторна съдебно-техническа експертиза, кредитирани от въззивния съд, е установено, че фактическо навлизане в имота на ищците по протежение на жилищната сграда няма. Навлизане е налице на отразената в кадастралната карта граница, описано в констативната част и визуализирано в комбинирана скица 2, което в следващите планове е прието и одобрено като нова кадастрална основа. Причината за тази неточност при заснемането е вследствие на факта, че вече е била изградена бетонната плоча с надстрояването, описано в констативния протокол, като тя е попречила за коректното отразяване на сградата на ищците при създаването на плана от 1982 г., тъй като пречи на геодезическото заснемане. Кирпиченият зид на сградата на ищците е попадал под стоманобетонната плоча и покривните конструкции, което затруднява установяването на местоположението на зида на сградата на ищците. В заключението на повторната съдебнотехническа експертиза е посочено, че описаната в констативния акт стопанска постройка неотразена по действалите планове от построяването й през 1972 г. до настоящия момент, както и по действащата към момента КК за имота на ответниците, заедно с постройките 2 бояджийница и тоалетна, представляващи по КК сгради с идентификатори **** и ****, към настоящия момент на място са под един общ многоскатен покрив. Тези две сгради след извършени основен ремонт и преустройство, както и извършеното допълнителното застрояване в периода 1972 г. – 1991 г. първо са преустроени като стопанска постройка, а след това за жилищни нужди. Конструктивните елементи на сградата - стоманобетонова плоча и съответно покривна конструкция, стъпват върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, тоест същите реално навлизат в съседния имот. Вещото лице е посочило, че е възможно премахването на частта от стоманобетоновата плоча, стъпваща върху оградния зид на жилищната сграда на ищците, както и скъсяването на покривната конструкция, представляващи конструктивни елементи от сградата на ответниците. От заключението на назначената пред втората въззивна инстанция допълнителна съдебно-техническа експертиза е установено, че ответниците имат достъп до източната част на поземлен имот с идентификатор *** чрез проход, преминаващ от северната страна на поземлен имот с идентификатор ***, разположен западно от поземлен имот с идентификатор ***, покрит със стоманобетонова плоча. Спорният участък, попадащ в поземлен имот с идентификатор ***, е с площ от 2,45 кв. м и представлява навлязлата таванска и покривна конструкции от сградите, собственост на ответниците, в имота на ищците. Точното местоположение на реалната част, представляваща спорния участък, може да бъде представено с координатите на точките, които го описват по комбинирана скица № 5 от приетото заключение на съдебногеодезическата експертиза - т. 1 - 4726769.16 /х/; 9443977.94 /у/; т. 2 - 4726768.95 /х/;

9443978.02/у/; т. 4 - 4726766.49 /х/; 9443970.43 /у/ и т. 7 - 4726766.87 /х/; 9443970.15 /у/.

Регулационният план от 1957 г. не е приложен за процесните имоти както по отношение на уличната, така и по отношение на дворищната регулация. По плана от 1982 г. изградената в имота на ищците на северната имотна граница постройка е с намалени габарити. Няма отчуждителни производства за прилагане на регулацията за процесните имоти с пл. № *, *, *, *, както и останалите имоти в кв. 224 по плана от 1982 г., с оглед на което регулационният план от 1982 г. също не е приложен. Имотната граница, отразена на плана от 1982 г., между процесните имоти е пренесена автоматично в изготвените по-късно кадастрални планове от 1995 г., 2001 г. и 2012 г. Плановете от 1982 г., 1995 г. и 2001 г. не предвиждат урегулиране (наличие на регулационни граници) на самостоятелни УПИ, поради което не е налице необходимост от прилагане на дворищна регулация. С кадастралния и регулационен план от 2012 г. номерата на имотите са променени, като имот с пл. № * по плана от 2001 г. е с нов номер *, имот с пл. № * е с нов № *, имот с пл. № * е с нов номер *, имот с пл. № * е с нов номер *. Вещото лице е посочило, че след съответно укрепване на съществуващите плочи, попадащото в обхвата на спорния участък може да бъде премахнато в посочената в експертизата последователност. Навлизането на плочата в имота на ищците със спорните 2,45 кв. м би било пречка за техни бъдещи инвестиционни намерения.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че реалната част от недвижимия имот на ищците е заснета към съседния имот на ответниците, без правото на собственост да е преминало върху тях чрез някакъв легален способ, и правна причина за промяна на границата не е налице. Доколкото липсва валидно разместване в правото на собственост, т.е.

3 налице е грешка в кадастралната карта и в изработения въз основа на нея регулационен план, то действителните собственици не губят правото си на собственост върху частта от имота, която неправилно е заснета към съседния имот. Навлизането спрямо границата от 1957 г. е с 2,45 кв. м, подробно посочено с точки от координатен регистър в комбинирана скица 5 към заключението на съдебно-геодезическата експертиза на в. л. инж. Ж., и обхваща означената с розов цвят част между точки 1-2-4-7. Направените във въззивната жалба оплаквания за произнасяне по непредявен иск и че вещото лице е отговорило на непоставени въпроси са приети за неоснователни като е посочено, че с исковата молба са поставени от ищците задачи да се направи оглед и измерване на двата съседни имота, както и да се извърши трасиране на отразената по кадастралната карта и предходните планове междусъседска имотна граница, като съдът ги е допуснал и събрал по надлежен ред. Освен това характерът на спора е такъв, че е възможно едва в хода на производството по предявения иск за собственост да се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта и съгласно правилата в гражданския процес това ще бъде взето предвид при произнасянето на съда. За съда съществува задължение в тези случаи да изследва положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като съобрази дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното от ищците право на собственост. В настоящия случай е установено, че регулацията по първия план от 1957 г. е приложена на място, имотната и регулационната граница е съвпадала и няма последващо регулационно изменение, което да не е приложено. Погрешното отразяване на границата е в резултат на техническа грешка при заснемането, пренесена във всички следващи планове, включително и при съставянето на КК и изработения въз основа на нея действащ регулационен план. Регулационният план от 1982 г. не е приложен, като не са проведени отчуждителни производства за прилагане на регулацията за процесните имоти.

По плана от 1982 г. има само улична регулация, но не и дворищна такава. Същото е положението и относно последващите планове от 1995 г. и 2001 г. Едва с плана от 2012 г. е приложена регулация, но само по отношение на уличната регулационна линия. Такава регулация за процесните имоти по никой от плановете няма предвидена и приложена. Няма план, който да измества границата на юг и няма как това фактическо изместване да се приложи по последващите планове. Не са налице придаваеми части, които ответниците да са заели. Разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 ЗТСУ /отм./ са неприложими в случая, тъй като е налице фактическо изместване и техническа грешка при геодезическото заснемане на границата, което не се дължи на промяна в регулацията на процесните имоти. Отделно от това ответниците не са ангажирали доказателства, с които да се установят твърдението за осъществено владение, да са афиширали намерението за своене пред ищците и владението да е продължило явно, несмущавано и непрекъснато в изискуемия от закона срок, който да е приключил преди предявяване на настоящите искове. Многократно във времето ищците и бащата на първия от тях са възразявали против действията на наследодателя на първите трима ответници и са предприемали действия за сезиране на различни органи в тази връзка.