Решение № 260175 от 07.06.2021, Районен съд - Габрово

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ гр. Габрово, 07.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

ВЕЛЕМИРА ДИМИТРОВА при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр. д. № 909 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.49 ал.1 от СК.

В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от 10.08.2008г., когато са сключили граждански брак в гр. Габрово, Р България. От брака си имат родено едно дете И.-С.И.М., ЕГН **********, родена на ***г. в гр. Кейптаун, Република Южна Африка.

В исковата молба ищцата М.П. И.-М. излага твърдения за настъпило разстройство в отношенията й с ответника Ш.Х. Т.М., което счита, че е дълбоко и непоправимо и моли съда да прекрати брака им без да се произнася относно брачната вина.

Ищцата твърди, че от раждането на детето на страните И.-С. и до настоящия момент основните грижи за него се полагат от нея и с оглед на това прави искане след развода съдът да предостави на нея упражняването на родителските права и да определи местоживеенето на детето да бъде при нея в Р България, гр. Габрово. Прави се искане на бащата да бъде определен режим на лични контакти с И.-С., какъвто съдът сметне за подходящ, като ищцата настоява личните контакти да се осъществяват изцяло в България до навършването на 14 годишна възраст от детето.

Прави се искане за определяне на издръжка в размер на 800 лева месечно, които бащата да заплаща за детето, като ищцата заявява, че след развода желае да носи предбрачното си фамилно име И., както и че няма претенции спрямо ответника да й заплаща лична издръжка.

В постъпилия в законния срок отговор на исковата молба, ответникът взема становище по отношение на основателността на иска за развод, като в съдебното заседание проведено на 25.06.2020г. заявява пред съда, че също счита брака си с ищцата за дълбоко и непоправимо разстроен и не възразява той да бъде прекратен. Завява също така, че няма възражения местоживеенето на роденото от брака дете И.-С. да бъде определено при майката в Република България, гр. Габрово, но настоява за режим на лични контакти, който да му позволява да взема детето при себе си на територията на Република България в жилище, което ще наема за случая, за период от 10 последователни дни на всеки 2 месеца. Също така заявява, че желае да има право два пъти годишно по време на училищните ваканции – лятото за 30 дни, които могат да не са последователно и една седмица през Коледната ваканция, да взема И.-С. при себе си в Република Франция, където понастоящем работи и живее или на територията на Швейцария, ако се установи да живее там, но при всички случаи на територията на държава от Европейския съюз.

По отношение на издръжката, която се претендира, ответникът счита сумата от 800 лева за прекомерна и завява готовност да заплаща 400 лева.

От своя страна ищцата, чрез процесуалния си представител, в съдебното заседание проведено на 29.04.2021г. и в пледоарията по същество заявява, че поддържа иска за издръжка до размер на 400.00 лева, но претендира присъждането й от предявяването на иска на 13.05.2019г. до месец май 2020г. /вкл. / и от влизане на решението в сила до настъпване на основания за изменяването или прекратяването й, тъй като за периода месец юни 2020г. до влизане на решението в сила издръжката се заплаща по силата на постановените от съда привременни мерки.

В същото съдебно заседание и предвид заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза страните постигнаха и съгласие относно режима на лични контакти на бащата Ш. М. с детето И.-С..

С оглед на горното съдът приема за безспорен между страните факта на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, поради което същият следва да бъде прекратен чрез развод. Няма спор и относно местоживеенето на роденото от брака им дете И.-С., както и относно упражняването на родителските права от майката и режима на лични контакти на бащата с детето.

Страните не спорят и относно размера на дължимата от бащата издръжка за малолетното дете. Единственият спор, по който не постигат съгласие е относно дължимостта на издръжка за детето за времето от предявяването на иска на

13.05.2019г. до месец май 2020г., доколкото от месец юни 2020г. издръжката се заплаща на основание постановени по делото привременни мерки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното: видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак

№ 080117/10.08.2008г. издадено от Община Габрово, страните са сключили граждански брак на същата дата, за което е съставен акт № 0117/10.08.2008г. на Община Габрово.

По делото е представено заверено копие на удостоверение за раждане серия Р-05 № **********/16.08.2011г., от което се установява, че от брака на страните е родено малолетното дете И.-С.И.М., род. на ***г.

След изслушването на малолетното дете И.-С. в проведеното на 25.06.2020г. съдебно заседание, както и с оглед на събраните писмени доказателства – социален доклад, периодичен доклад от ЦОП – Габрово, становище от психологично консултиране от Център за психично здраве- гр. В. Търново, се установиха данни за наличие на синдром на родителско отчуждение, поради което по делото е допусната съдебно психологична експертиза от вещо лице клиничен психолог, чието заключение е прието от съда като обосновано и законосъобразно и не е оспорено от страните.

От констативно – съобразителната част на заключението се установява, че интелектуалното развитие на И.-С. е по-високо от нормите за възрастта. При проведеното изследване е установено, че при И.-С. образът на бащата е зареден със силни емоции на отричане в психичното пространството. Детето повтаря чужди послания. Сравнително лесно се свързва с непознат, но трудно споделя лични неща. Наблюдават се черти на ранно юношество-юношески бунт към авторитета на бащата. Силно привързана към майка си емоционално.

И.-С. се бои да не загуби майка си, както е загубила баща си и се стреми с всички сили да бъде лоялна към нея. В контакта между двете често тя поставя правилата и майката се съобразява с това.

Все още детето не умее да взема самостоятелни решения и се подвежда по емоциите на грижещите се за него хора, но декларира самостоятелност и себеутвърждаване. Изпитва силна привързаност към своята майка и отразява нейните чувства, които вероятно са страх от загуба на любовта ако детето се свърже със своя баща. Това се случва на несъзнавано ниво.

Нежеланието на И.-С. да нарушава хомеостазата се изразява в пристъпи на гняв и плач след всеки разговор с бащата. Срещите с него й напомнят за живота в чужбина, където се е чувствала отхвърлена и неразбрана и където е виждала майка си да страда. Не желае да се връща към конфликтите на двамата си родители. На психично ниво живее в бъдещето, където баща й не съществува и там на негово място стои друг „баща”, какъвто тя ще избере.

При психологическото изследване на бащата Ш.Х. М. се установява, че той е тревожен, гневен на живота и събитията, които му се случват, но не изразява видимо гнева си. Вежлив в отношенията. Екстраверт по природа. За него е цел да се вижда с детето си насаме, макар че често не знае как да се отнася с него и не намира нужните теми за разговор. Има нужда от подкрепа в родителството и в поемането на отговорност. Чувства вътрешна вина за създалата се ситуация, която преживява като тревожност.

От изследването на майката М. И.-М. се установява, че личността й се характеризира със самостоятелност, ригидност на нагласите. Тревожна. Склонна на сътрудничество и взаимопомощ, особено когато са засегнати близки хора. В отношенията си с И.-С. до известна степен не поставя нужните граници или детето само си изземва функциите на равностоен партньор. Тревожна по отношение на грижата и живота на детето и съмненията, които има, свързани със сънищата и преживяванията на И.-С., свързани с баща й.

Според заключението на вещото лице от проведеното изследване е установено, че кризата в семейните отношения, довела до раздяла на съпрузите не е разрешена, продължава и до момента. Нейните размери и дълбочина са изразени в степен, предизвикваща страдание и заплашваща психичното здраве, както на детето, така и на родителите. Бившите съпрузи са негативно настроени един към друг и всеки обвинява другия за раздялата на семейството и настоящата тежка ситуация, въпреки че това изглежда някак прикрито. Всеки от двамата преживява по различен начин болката и вината си и смята себе си за прав и неразбран от другия.

Преживяваща се като

„добрата” страна М. И.-М. е в значителна степен ангажирана със собствените си неудоволствени преживявания и непреработени емоции. Формално засвидетелства желание за промяна в отношенията с партньора си, но най – вече в зачитане чувствата на детето си.

Тя живее със страха, че нейният партньор е наранил детето й на един по- ранен етап от тяхното съжителство, това я кара да живее в страх и нащрек, желаейки да защити детето си от посегателство. Това посегателство трудно може да бъде доказано и изведено. Тук стои и мълчанието и недоверието към партньора, усещането за нещо недоизказано, тайна.

Огорчена с нараненото си „аз” , М. И.-М. има негативно отношение към бащата на детето си, както и потребност да внуши на околните подобни представи и отношение към него, макар и не директно. С тези свои нагласи тя повлиява значително емоциите, нагласите и реакциите на И.-С. към бащата.

Преднамерено или не, майката я натоварва с очаквания за разбиране и лоялност към собствената й позиция, макар и не директно, а на несъзнавано ниво / практика на отчуждаване/.

На несъзнавано ниво И.-С. преживява чувствата и емоциите на майката, с която е твърде свързана и в съюз.

В разказите и рисунките на детето образът на бащата присъства, но умален. В психичното пространство образът на бащата съществува с негативен знак – „боя се, че ще го убия, не искам да ходя при него”- явно отхвърляне и неприемане, заявено директно.

Извършеното психологично изследване на И.-С. илюстрира отхвърлянето на бащата като неин родител. Детето го неглижира в своите проекции. То е плътно застанало до своята майка/ прилепнало/, страхувайки се да не загуби и нея.

При детето не се наблюдава нормалната амбивалентност във връзката родител - дете. Смесените чувства нямат място при него. Бащата е само лошият /изключен/, а майката е само добрата.

Това дълго откъсване от бащата има своята роля в детското развитие, свързвайки И.-С. по- силно с майката като единствен и основен грижещ се. Детето изпитва страх да се свърже с баща си и към този момент това би могло да се случи единствено с опосредстването на контакта чрез майката. Тоест, когато детето види, че баща му и майка му вършат нещо заедно към него като родители и са на едно мнение.

Поведението и отношението на детето по време на психологичното изследване дава основание да се приеме, че се касае за формираща се практика родителско отчуждение начален стадий /СРО/, като основанията са следните: СРО се развива в контекста на конфликта на родителите при раздяла. Детето се идентифицира с родителя, с който живее и неговите потребности. Увеличава се страхът от загубата на този родител. Детето е в слабата и беззащитна позиция при враждуващия конфликт между родителите. За да се почувства по-силно, то приема погрешно позицията на родителя, при когото живее, приема него за по-силния родител. Това се случва и в защита на силните страхове ако бъде „предадено". Същеверменно дълбоко в себе си, макар и неосъзнато детето изпитва проблем с лоялността към баща си.

Когато взема страната на майката, макар и временно, то се освобождава от проблема с лоялността, но по-нататък, в по-късен етап на развитието и с увеличаване на способността му да извършва своята проверка на реалността, този конфликт ще става по-дълбок и травматизиращ.

Тогава се развиват силни чувства за вина, до които може да се стигне терапевтично много трудно.

Заключението на вещото лице е, че няма данни за отклонения в психичното развитие на двамата родители Ш.Х. М. и М.П. И.-М.. И двамата родители имат реална преценка за живота и ситуациите в него и преживяват своите истински чувства. Към дадения момент е налице привързаност на детето И.-С. единствено към майката и отричане на бащата. Детето се чувства добре в семейството на майката и нейното разширено семейство в гр.