Решение № 545 от 05.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на трИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело № 20251001000555 по описа за 2025 годИ.

С решение № 588 от 24.04.2025 г., постановено по т.д.№ 1003/2024 г. Софийски градски съд /СГС/ е отхвърлил предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, срещу ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 121265177, гр. София, ул. „Св. София” № 7, ет. 5, иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, за заплащане на сумата 62302,74 лева – суброгационно вземане за обезщетение, заплатено по имуществена застраховка „Каско“ за вредите на лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № *** от настъпило на 27.06.2019 г., около 21:50 ч. на път I-4, км. 170.500, ПТП, причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника водач на товарен автомобил марка „Скания" модел „Р 500“, ДК № *** и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 21322,40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.05.2021 г. – 16.05.2024 г. При този изход в производството, ищцовото дружество е осъдено да заплати и съответните съдебно-деловодни разноски в първата инстанция.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК решението на СГС е обжалвано изцяло от ЗК „Лев Инс“ АД с оплаквания за неправилността му поради неспазване на материалния закон. Счита се, че съдът неправилно е изтълкувал доказателствата, събрани пред него, в т.ч. и приетата по делото автотехническа експертиза /САТЕ/ по посока на това, че липсва противоправно поведение на застрахования при ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД водач на пътно превозно средство. Инвокира доводи, че такава противоправност е налице, поради което исковете следвало да се уважат изцяло, в какъвто смисъл е отправено и искането към САС – 1 за отмяна на първоинстанционния акт и уважаване на претенциите в цялост. Претендират се разноски.

ВъззИ.емата страна ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД е депозирала отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Претендира разноски за втората инстанция.

Разглежданата жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и процесуално допустим съдебен акт (по смисъла на чл. 269 ГПК), поради което спорът следва да бъде разгледан по същество от Софийския апелативен съд.

Пред въззивната инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

От материалите по делото САС установи следното:

Производството е образувано по искова молба от ЗАД „Лев Инс“ АД срещу ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, с която са предявени: а/ иск с правна квалификация чл. 411 КЗ, за заплащане на сумата 62302,74 лева – главница, представляваща обезщетение, изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Каско“, която главница се претендира в резултат на суброгация в правата на увреденото лице, от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента; б/ акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 21322,40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 16.05.2021 г. – 16.05.2024 г., ведно със законната лихва върху от датата на предявяване на исковата молба – 16.05.2024 г. до погасяването.

В исковата молба се твърди, че в резултат на настъпило на 27.06.2019 г., около 21:50 ч. на път I-4, км. 170.500, ПТП, причинено от предприета от товарен автомобил марка „Скания" модел „Р 500“, ДК № ***, маневра изпреварване, бил увреден лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***, който бил обект на сключена със „ЗК ЛЕВ ИНС” АД застраховка „Каско“, обективирана в полица № 93001910030217, със срок на валидност от 24.04.2019 г. до 23.04.2020 г.. Нанесените в резултат на произшествието щети на увреденото МПС наложили извършване на ремонт на стойност 61772,38 лева, съответно била заплатена и сума за репатриране в размер на 510,36 лева. Към датата на настъпване на покрития риск, гражданската отговорност на водача, виновно причинил ПТП била покрита от ЗАД “ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ” АД, поради което ищецът отправил претенция за репариране на сума в общ размер от 62302,74 лева и сумата 20 лева – ликвидационни разноски, но плащане не постъпило, което обуславяло правен интерес от провеждане на съдебна защита на правото на суброгационно вземане, заедно с акцесорното вземане за мораторно обезщетение.

В отговора на исковата молба, ЗАД “ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД оспорва основателността на предявените искове, като твърди, че процесното ПТП не е настъпило поради виновното поведение на застрахован в дружеството водач, а поради вИ. на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***, който предприел маневрата изпреварване, след като водачът на товарния автомобил вече се намирал в лявата пътна 2 лента и извършвал изпреварване. При условията на евентуалност твърди, че приносът за настъпването на вредите бил преимуществено на водача на лекия автомобил. Отделно размерът на претърпените вреди бил завишен и надхвърлял пазарната им стойност.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа предявените искове, като твърди, че в проведено досъдебно производство вИ.та на водача на товарен автомобил „Скания" модел „Р 500“, ДК № *** била установена, но производството било прекратено.

В допълнителния отговор ответникът поддържа, че застрахованият при ЗАД “ОЗК[1]ЗАСТРАХОВАНЕ” АД водач на товарен автомобил „Скания" модел „Р 500“, ДК № *** не бил нарушил правилата за движение, а настъпилото ПТП било изцяло по вИ. на водача на лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***.

За да отхвърли предявените искове, СГС е събрал и обсъдил приложените и приети по делото писмени и гласни доказателства, както и заключение по изслушана и приета без възражения от процесуалните представители на страните САТЕ, изготвена от в.л. автоексперт инж. Хр. У..

След като взе предвид доводите на страните във въззивната жалба, писменият отговор по чл. 263 ГПК и доказателствата по делото, Софийски апелативен съд прие следното:

При преценката, която следва да се направи по реда на чл. 269 ГПК настоящата инстанция намира, че обжалваното решение на СГС е не само валидно и допустимо, но и изцяло правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Тъй като САС е инстанция по същество и следва да даде собствените си съображения по правния спор, както и да отговори на оплакванията във въззивната жалба (чл. 269, изр.второ ГПК) трябва да се отбележи и следното:

Първоинстанционният съд е дал правилна квалификация на предявените искове - чл.

411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Спорът пред въззивната инстанция не е в приложимото право, а в интерпретацията на събраните пред градския съд доказателства, доколкото пред САС нови такИ. не са искани и събирани.

Няма спор, че основателността на предявения главен иск по чл. 411 КЗ, се обуславя от установяване при условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца-въззивник на фактите: наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, извършено от ищеца плащане на обезщетение по тази застраховка за вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с противоправното поведение на лице, чиято гражданска отговорност е покрита от ответника, като на доказване подлежи и размерът на вредите.

От горния фактически състав, спорно се явява това дали застрахованият при „ОЗКЗастраховане“ АД водач на товарен автомобил „Скания“ Н. И. М. е извършил противоправно 3 деяние при процесното ПТП или не. Това е така, защото само ако се установи такава противоправност, това би довело до уважаване на предявените искове и обратно – при неустановяване на такава противоправност, те ще подлежат на отхвърляне.

В случая, не е налице акт на наказателен съд, който да обвързва настоящата инстанция в пределите и по въпросите, очертани с нормата на чл. 300 ГПК, което означава, че за преценка на това налице ли е твърдяната от въззивника противоправност в поведението на застрахования при въззИ.емото дружество водач следва да се направи преди всичко въз основа на приетата по делото в Софийския градски съд САТЕ, но и останалите доказателства.

Материалните щети по процесния лек автомобил „Ауди“ са в резултат от настъпил контакт между двете моторни превозни средства, като за лекия автомобил контактът е осъществен в задната лява част, а за товарния автомобил – в предната дясна част, като е безспорно, че ударът между тях е произтекъл около разделителната линия на двете платна за движение. Това означава, че за водача на товарния автомобил не е съществувала забрана да навлезе в лявата лента, за да извърши изпреварване на друго пътно превозно средство.

Водачът на товарен автомобил „Скания", ДК № *** М. е предприел маневра изпреварване, дефинирана в разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗДвП - при изпреварване водачът на пътното превозно средство напуска пътната лента, в която се движи, навлиза в съседната пътна лента изцяло или частично, премИ.ва покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и се връща в напуснатата лента, но е преустановил същата, тъй като съгласно установеното от вещото лице, е следвал ляв завой, без видимост и това е наложило връщането му в дясната лента за движение. В производството пред СГС не са събрани други доказателства, а заключението на вещото лице У. категорично изключва възможността водачът Н. И. М. да е предприел маневрата изпреварване, при вече започната от водача на лекия автомобил маневра за изпреварване. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза, водачът на лекия автомобил е могъл и е бил длъжен да съобрази поведението си с вече осъществяваната маневра изпреварване от товарния автомобил и обективно е могъл да избегне удара като не предприема маневра изпреварване, а запази движението си в дясната пътна лента. Следователно, именно поведението на водача на лекия автомобил И. М. И. е противоправно – предприето в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която разпоредба императивно изисква от водач, който ще предприеме изпреварване да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство. А в случая товарният автомобил е извършвал именно такова изпреварване, но го е преустановил, поради липса на възможност да завърши маневрата безопасно. При това положение, водачът на лекия автомобил е бил длъжен да не предприема маневра изпреварване и отклонение в ляво до пълното връщане на товарния автомобил в дясната лента за движение, в който случай не би настъпил удар около осевата линия. Като не е съобразил поведението си с предписаните правила за движение по пътищата, водачът И. М. И., е допуснал контакт между превозните средства, от който са настъпили щетите по собствения му лек автомобил „Ауди“, модел „С8“, ДК № ***.

4

Поради изложеното, от събраните пред градския съд доказателства не може да се направи извод за противоправност в поведението на пътя при описания инцидент на водача на товарния автомобил „Скания“ с оглед на което и правилно предявените искове са били отхвърлени поради неналичието на фактическия състав по чл. 411 КЗ.

В обобщение, налице е пълно съвпадение между изводите на първата и въззивната инстанция, поради което обжалваното решение на СГС ще следва да се потвърди изцяло. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК за настоящето производство следва да се присъдят сторените от въззИ.емото дружество разходи – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8808 /осем хиляди осемстотин и осем/ лева с включен ДДС с приложени доказателства за изплащане на хонорара по банков път. Това възнаграждение не се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед обжалваемия материален интерес и усилията, положени за защита на въззИ.емото юридическо лице, поради което разноската следва да се възложи в цялост на ЗК „Лев Инс“ АД.