Решение № 60 от 05.05.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. гр. Добрич, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Търговско дело № 20253200900006 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С. И. С. – Г., ЕГН **********, от гр.Добрич, ул.“****, И. Д. П., ЕГН **********, от гр.С., ж.к.“**** и П. Д. П., ЕГН ********** от гр.Добрич, ул.“**** срещу „Агро Трейд Г.Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.**** искове за заплащане на следните суми: на всеки от ищците сума в размер на 28620,26 лева претендирана като 1/3 от дължимо арендно възнаграждение за стопанската 2021-2022г. по Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №**** от **** г. на Служба по вписвания - гр. Добрич, сключен между ответното дружество и наследодателя на ищците Д. П. Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сума в размер на 7659,91 лева на всеки от ищците, претендирана като лихва за забава върху дължимото арендно възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до предявяване на иска.

Претенциите на ищците са основават на следните изложени обстоятелства:

Тримата ищци са наследници на Д. П. Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.Добрич, който е съпруг на първия ищец, респ. баща на втория и третия.

Същият е сключил с ответника договор за аренда на земеделска земя - на ****г., вписан с вх.рег. № **** по описа на СВп-гр.Добрич, с който е предоставил на ответника земеделски земи с обща площ 520,364 дка, подробно описани в табличен вид в текста на договора, които земи се намират в землището на с.П. С., община Добричка. Договореното възнаграждение, което е следвало да заплати ответното дружество, е в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15 лева на декар. За стопанската 2021-2022г. размерът на средното арендно плащане за землището, в което се намира предоставената на ответника от наследодателя на ищците земеделска земя, е в размер на 150 лева, като с уговореното добавъчно плащане от 15 лева, общият размер на дължима арендна вноска на декар земеделска земя е 165 лева. Така, за стопанската 2021-2022г., съобразно 1 общата площ на предоставената за ползване земя, ответното дружество дължи рента в размер на 85 860,06 лева.

Страните са се уговорили плащането на дължимата рента да се извърши до края на календарната година, в която изтича съответната стопанска година, за която се дължи арендното плащане /в случая - 31.12.2022г./. Тази уговорка е допълнително постигната, тъй като в чл.4, ал.3 от договора е било предвидено арендното плащане да се дължи „след прибиране и реализиране на продукцията", а това условие се е оказало бъдещо несигурно и спорно събитие за самите страни, които с цел избягване на противоречия, са определили допълнително друг, безпротиворечив падеж на паричното задължение.

По повод натрупаните дължими парични задължения, наследодателят на ищците Д. П. Г. е изпратил до ответното дружество изрична писмена покана.

Въпреки поканата, както и проведените множество разговори, плащане от ответника на описаните по-горе задължения не е извършено и до настоящия момент.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Заявява се оспорване основателността на исковите претенции.

Излагат се съображения за нередовност на исковата молба. Не са изяснени обстоятелствата, определящи размера на исковите претенци на всеки от ищците. Не се излагат твърдения и не се сочат доказателства относно наличието или липсата на съпружеска имуществена общност (СИО) по отношение на процесните земеделски земи между наследодателя Д. Г. и ищцата С. Г.. Ако земеделските земи, предмет на процесния договора за аренда, са се намирали в режим на СИО, то след смъртта на общия наследодател на ищците, те не се поделят помежду им при квоти по 1/3 за всекиго от тях. По силата на чл. 27, ал. 1 и чл. 28 от СК, със смъртта на Д. Г. е прекратена СИО между него и ищцата С. Г., като всеки от тях притежава по 1/2 от това имущество. Тъй като ответникът не разполага с данни и доказателства дали процесните имоти са се намирали в режим на СИО между Д. Г. и С. Г., твърди, че тези имоти са били в режим на СИО между Д. Г. и С.

Г..

Неоснователни са исковете на ищците И. П. и П. П., тъй като същите нямат право да получат по 1/3 от претендираните суми, а само 1/6 от тях, което прави претенцията им над този размер неоснователна.

Ответникът е погасил изцяло задължението си за заплащане на арендно възнаграждение по процесния договор за стопанската 2021/2022 г.

Твърдението в исковата молба, че за стопанската 2021/2022 г. изобщо няма плащане по процесния договор за аренда не е вярно. На 02.11.2023 г. „АГРО ТРЕЙД Г.Т."ЕООД е заплатило по банкова сметка на Д. Г. сумата от 23 936,75 лева, с което е погасило изцяло задължението си към него за заплащане на рентно възнаграждение за стопанската 2021/2022 г. по процесния договор за аренда. Това е сумата, дължима за стопанската 2021/2022 г. според правилото на чл. 4, ал. 1 от договора за аренда. Плащането е получено от наследодателя на ищците и е възможно те да не са узнали за него, но това няма значение, защото задължението е погасено приживе на наследодателя и това вземане не е преминало към наследниците на арендодателя по договора.

Освен по основание, исковете се оспорват и по размер. Твърдението от исковата молба, че средната рента в с.П. С. през стопанската 2021/2022 г. е била 150 лева на декар е произволно и не е подкрепено с никакви доказателства. Категорично се оспорва това твърдение, като се твърди, че в цялата област Добрич през стопанската 2021/2022 г. няма средна рента от 150 2 лева на декар. В тежест на ищците е да докажат, главно и пълно, какъв е бил средния размер на рентата в землището на с.П. С. през стопанската 2021/2022 г.

Плащането, извършено на 02.11.2023 г. не само е в срок, но е и преди да е настъпил падежа на задължението по договора, който и към момента все още не е настъпил. Кога настъпва падежът на задължението по процесния договор за аренда казва чл. 4, ал. 2 от него - след прибиране и реализиране на продукцията от арендуваните земи. Тази продукция към момента е прибрана, но все още не е реализирана. Плащането от 02.11.2023 г. е в условията на ненастъпил падеж и е заради добрите партньорски отношения между страните по договора, които не се изчерпват само с него, а не поради дължимостта му.

Ако се приеме, че не е погасено задължението с цитираното по-горе плащане, исковата претенция пак е неоснователна, респ. недопустима, тъй като е предявена преждевременно.

Категорично се оспорва твърдението на ищците в уточняващата молба от 22.04.2025 г., че страните по договора за аренда са постигнали допълнително споразумение за промяна на срока за плащане на рентното възнаграждение.

Такава допьлнителна уговорка няма и никога не е обсъждана. Нещо повече подобна допълнителна уговорка между страните по договора, на практика, представлява изменение на договор, за чиято действителност законът предвижда специална форма - писмена с нотариална заверка на подписите на страните по него. Това означава, че за да породи действие подобна допълнителна уговорка, тя трябва да е облечена в същата форма като договора, за който се отнася. В противен случай е нищожна и не поражда правни последици, дори и наистина да е постигната (в случая обаче не е и постигната).

Фактът, че между страните по договора за аренда няма постигната уговорка за изменение на срока за плащане на рентното възнграждение се доказва от поканата, която е приложена към исковата молба. В нея арендодателят наследодател на ищците - изрично заявява, че задължението по договора за стопанската 2021/2022 г. възниква след прибирането и реализирането на продукцията от тази стопанска година. Няма твърдение, че срокът е бил до края на календарната 2022 г., каквото би следвало да има, ако действително е постигната подобна допълнителна уговорка. На следващо място - в тази покана няма претенция за заплащане на лихва за забава, именно защото арендодателят е наясно с факта, че все още не е настъпил падежът на вземането му.

Ответникът не дължи и претендираната от ищците лихва за забавено плащане.

За пълнота на изложението се сочи че „АГРО ТРЕЙД Г.Т."ЕООД своевременно отговорило на приложената към исковата молба покана от Д. Г., като в отговора били оспорени претенциите.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба Поддържат се изложените в исковата молба твърдения и доводи, както и се оспорват наведените от ответника възражения.

Претендираното вземане е част от наследството на общия наследодател на тримата ищци, доколкото то е възникнало като такова приживе на същия. В тази насока е без значение дали недвижимите имоти, предмет на договора за аренда, от който се черпят права, са притежавани в режим на СИО, тъй като се касае за наследствени права, произтичащи от облигационни вземания на наследодателя.

3

Не е налице плащане на процесните вземания. В цитираната в договора за аренда банкова сметка не са постъпвали плащания за стопанската 2021-2022г., като освен това - ако са постъпвали някакви и то в друга банкова сметка, те не са за сочената година.

Според ищеца не е налице необходимост от специална форма за изменение срока на договора, доколкото е налице уговорка относно вече възникнало парично задължение за конкретна стопанска година.

В срока по чл.373, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба. Поддържат се наведените с отговора на исковата молба възражения.

Плащането, извършено от ответника, не е по сметката, посочена в текста на договора, но в случая това няма значение, защото титуляр на сметката, по която е извършено плащането, е отново арендодателят Д. Г.. Плащането е валидно и поражда своите правни последици.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и по делото се установява сключването на Договор за аренда на земеделска земя, вписан под акт №**** от **** г. на Служба по вписвания гр. Добрич, между Д. П. Г., ЕГН ********** в качеството на арендодател и ответника „Агро Трейд Г.Т." ЕООД в качеството на арендатор. По силата на договора на ответника са предоставени за временно и възмездно ползване за период от 10 стопански години, считано от стопанската 2017/2018г. земеделски земи с обща площ от 520,364 дка, находящи се в землището на с.П.

С., община Добричка. В чл.4 от договора е уговорено арендно възнаграждение в размер на средното арендно плащане за съответното землище плюс 15 лева на декар, платимо за всяка стопанска година след прибиране и реализиране на продукцията.

Ответникът представя извлечение от банкова сметка, удостоверяващо превод на парична сума в размер на 23936,75 лв., извършен на 02.11.2023г., с получател Д. П. Г. и посочено основание „рента“.

Ищците представят покана от 08.08.2023г. от Д. Д. адресирана до ответника „Агро Трейд Г.Т." ЕООД. Поканата съдържа искане за заплащане на възнаграждение по процесния договор за стопанската 2021/2022г., както и изявление за „прекратяване“/“разваляне“ на договора, считано от 01.10.2023г., на основание чл.28, ал.1 от ЗАЗ поради забавяне на плащането за повече от три месеца. В поканата е отбелязано връчването й на адв.Диляна Радева на 23.08.2023г.

С отговора на исковата молба ответникът представя отговор на поканата, в който признава получаването й на дата 23.08.2023г. В отговора е изложено оспорване на твърденията и исканията в поканата. Отрича се дължимостта на претендираните суми, като се сочи, че не е възникнала тяхната изискуемост, обусловена от фактически състав, който не е настъпил. Поддържа се становище за липсата на основания за разваляне на договора, при което същият продължава да обвързва страните.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Д. П. Д. се установява, че последният е починал на 14.04.2024г., като негови наследници по закон са ищците С. И. С. – Г. /съпруга/, П. Д. П. /син/ и И. Д. П. /дъщеря/.