Решение № 655 от 10.12.2019, Районен съд - Свиленград

Р Е

Ш Е Н

И Е №......... град Свиленград, 10.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД - СВИЛЕНГРАД, граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Добринка

Кирева при участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 941 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Д.П.Г. с ЕГН ********** *** срещу Главна дирекция „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” при МВР със седалище и адрес на управление гр.София,бул. Княгиня Мария Луиза №46 за заплащане на следните суми: 1766,85 лв. (след допуснато в о.с.з. на 21.11.2019 г. изменение на иска от сумата 1656 лв. на сумата 1766,85 лв.), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.08.2016г. до 21.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 21.08.2019г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 210,61 лв. (след допуснато в о. с. з. на 21.11.2019 г. изменение на иска от сумата 200 лв. на сумата 210,61 лв.) – обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане, до 21.08.2019г.

Ищецът твърди, че през периода 21.08.2016г. до

21.08.2019г. работил като полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода” към ГПУ-Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян.

През този период ищецът изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от които с продължителност от 12 часа, при режим: дневна, нощна, два дни – почивка, т.е. полагал 7 или 8 нощни смени месечно. Твърди, че през същия период бил положил общо 1790 часа нощен труд, който при преизчисляването му с коефициент 1,143 възлизал на 2046часа дневен труд. Твърди, че не му били заплатени 256 часа положен извънреден труд, като при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде компенсиран с по 6,47 лв., така че дължимото му се възнаграждение било в размер на 1656 лв. След изслушване заключението на вещото лице,ищецът е заявил, че увеличава главния иск до сумата 1766,85 лв., а акцесорния иск –до сумата 210,61лв., съобразно заключението по ССчЕ.

По тези съображения моли да бъдат уважени предявените искове.

Претендира разноски по делото за което представя списък на разноските .

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Не спори, че през исковия период ищецът е заемал длъжността полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода” към ГПУ-Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр.

Смолян. Не спори и че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовавал ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период.

По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявеният иск и акцесорният такъв.

Претендира присъждане на разноски по делото. Направено е възражение за редуциране размера на заплатения от страна на ищеца адвокатски хонорар до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период от 21.08.2016г. до 21.08.2019г. ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника ,като е заемал длъжността- полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода” към ГПУ-Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян.

Не е спорно също ,че ищецът е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

Във връзка с установяване на положения труд от страна на ищеца през процесния период по делото е назначена и изслушана съдебно –счетоводна експертиза.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 21.08.2016г. до 21.08.2019г. ищецът имал извънреден труд,който не бил изплатен,като ищецът бил отработил 223,50 нощни смени. Вещото лице е изготвило Заключението си в три варианта, означени като буква „А” (наричан по-долу в настоящото изложение първи вариант) -при приложим коефициент единица; и буква „Б” (наричан по-долу в настоящото изложение втори вариант)при прилагане на коефициент 1.143 и при констатация, че през процесния период от 21.08.2016г. до 21.08.2019г, включително, не се е извършвало преизчисляване на нощния труд в дневен в нито един момент за нито един час, както и че на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение в резултат на преизчисляването на нощните часове в дневни.

При първият вариант вещото лице сочи, че ако съдът приеме приложим коефициент единица,то изчисления не се извършват и крайният резултат е нула за доплащане.

При вторият вариант вещото лице прави изчисленията си като приема, че изработените в повече часове над нормата в резултат на превръщане на нощните часове в дневни представляват извънреден труд. Въз основа на тези данни вещото лице Б. сочи, че за процесния периода, ищецът бил отработил 223,50 нощни смени. В резултат на превръщането на нощните часове в дневни при посочения коефициент допълнителните часове положен труд са в размер на 255.68 часа. След извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение възлиза на 1766.85 лв., а размерът на обезщетението за забава от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане до 21.08.2019 г.– на общо 210.61 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Както се посочи по – горе не се спори по делото, че ищецът е полагал труд при ответника за исковия период, като е заемал длъжността- полицай на ГКПП „Капитан Петко войвода” към ГПУ-Ново село при Регионална дирекция „Гранична полиция” при МВР – гр. Смолян и е работил на 12-часови работни смени при сумирано отчитане на работното време.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от

Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., приложима към процесния период от 21.08.2016г. до 21.08.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Фактът, че нормите на ЗМВР и издадените въз основа на него Наредби се явяват специални, не означава, че те регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са специални само в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се отнасят до подобни случаи. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В тази връзка нормата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и разглежданият случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,или коефициент 1,143.

В противен случай би се поставил държавният служител в

МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

С оглед възприетото от настоящия съдебен състав становище, че отработените нощни часове подлежат на преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на ответника във връзка с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 40 часа или 8 часа на ден, а чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като частно при деление на нормалните продължителности на дневния и на нощния труд (8:7). В разглежданата хипотеза следва да се отчете обстоятелството, че поради спецификата на работата е предвидено определянето на 12-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни часа (от 22.00 часа до 6.00 часа). Всичко това води до извода, че работните смени в Графиците следва да се разпределят така, че да не се превишава установената нормална продължителност на работното време за тримесечния период съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР или казано по-друг начин при съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни дни за тримесечния период не трябва да има работен ден с повече от 8 часа нощен труд. С оглед горното и за не да бъдат поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение, Съдът намира, че положените часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1.143.