Решение № 207 от 12.07.2024, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Козлодуй, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседан......дми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100838 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От ......, ЕГН:********** ...... чрез пълномощника си ......

- за провъзгласяване нищожността на клаузата, предвиждаща „ такса бързо разглеждане „, уговорена в договор за кредит ....../...... и анексите към него, сключени между страните на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.146 от ЗЗП;

- с правно основание чл.55, ал.1, т.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4029.10 лева / четири хиляди двадесет и девет лева и десет стотинки /, представляваща недължимо платена сума по договор за кредит ....../...... и анексите към него, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 31.07.2023г. до окончателно изплащане на сумата;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за кредит ....../...... и анекси към него, сключен между нея и ответното дружество.

Сочи се, че съгласно договора ищцата е получила сумата от 1300.00 лева, при ГПР 49.70%, лихвен процент – 40.99%, при погасяване в срок до 14.11.2020г..Сумата за лихвата в срока на договора била в размер на 43.80 лева.В договора било записано, че кредитополучателят дължи сума в размер на 268.20 лева – такса за бързо разглеждане.

Отразено е, че между страните са сключени анекси, както следва:

- на 13.11.2020г. между страните бил сключен анекс за удължаване на 1 срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 14.12.2020г.;

- на 12.12.2020г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 13.01.2021г.;

- на 13.01.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 12.02.2021г.;

- на 12.02.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 14.03.2021г.;

- на 13.03.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 13.04.2021г.;

- на 13.04.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 13.05.2021г.;

- на 13.05.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 12.06.2021г.;

- на 11.06.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 12.07.2021г.;

- на 12.07.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 11.08.2021г.;

- на 11.08.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 10.09.2021г.;

- на 11.09.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 10.10.2021г.;

- на 09.10.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 09.11.2021г.;

- на 09.11.2021г. между страните бил сключен анекс за удължаване на срока на погасяване на кредита, като била договорена нова падежна дата на 09.12.2021г.;

Твърди се, че на 09.10.2021г. ищцата е погасила частично отпуснатия заем, като е внесла сума в размер на 800.00 лева.

Твърди се още, че на 09.11.2021г. между страните е бил сключен анекс 2 към договора за кредит, с който анекс на ищцата е била отпусната в заем допълнителна сума в размер на 480.00 лева, а сумата за експресно разглеждане била променена в размер на 99.03 лева.

Изложени са твърдения, че ищцата е погасила сумата по договора, като за срока на договора е била изплатила по сметка на ответното дружество изцяло сумата по договора, включително такси за експресно разглеждане и такси за удължаване на кредита, а именно сумата от 5869.07 лева.

Счита се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите / ГПР / по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по -висок от посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.Сочи се, че още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване на договора.Следователно се касаело за уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същата била инкорпорирана в самия договор, поради което следвало да се включат в годишния процент на разходите, тъй като това били разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.Невключването на допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлявало плащане за услуги, а всъщност представлявало прикрити разходи по кредита, с които се стигало до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.Счита се, че с тези действия ответното дружество е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.Счита се още, че приложимото национално законодателство следвало да бъде тълкувано и прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008г. относно договорите за потребителски кредити.

Във връзка с горното се счита, че неизпълнението на задължението за правилно посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на ДиректИ.

2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не можел да сравни продуктите адекватно.Целта на уредбата на ГПР била чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.

Обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР се установявало на база изискванията на единната формула, залегнала в самата 3

ДиректИ. 2008/48/ЕО/ и транспонирана в ЗПК, поради което същата имала и нормативно значение.

Отразено е, че гореописаните такси / в това число и начислената „ такса "/ безспорно попадали в изискванията на ДиректИ.та — те били предвидими общи разходи, които обуславяли сключването на договора при тези условия и били предварително заложени.По тези съображения се сочи, че тези клаузи изисквали размерът им да се включи в общия размер на разходите и от там в ГПР.Счита се, че неправилното изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора.В подкрепа на това било и обстоятелството, че посочването на ГПР било изведено като съществено условие на договора.Това следвало и от сравнително правния прочит на уредбите на държавите от ЕС, имплементираща ДиректИ. 2008/48/ЕО/, както и практиката на СЕС, където това изискване последователно и ясно било формулирано и затвърждавано.

Сочи се, че от гореизложеното било единствено изводимо, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Счита се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Счита се, че клаузата, с която е уговорено, че ищцата се задължава да заплати на кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита е нищожна.Сочи се, че възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.Налице била изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.В случая не било налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.Допълнителни били тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.Посочените услуги били свързани с усвояването и управлението на кредита.Следователно клаузата заобикаляла изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК, поради което била нищожна съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК.Същата не представлявала и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни ползи за него.Сочи се, че освен такса експресно разглеждане, на ищцата била начислена и такса за удължаване на кредита, която такса е заплащана от нея.

Съгласно ЗПК, при просрочие по заема, кредиторът има право на законната лихва, но не и да начислява допълнителни такси, което се счита, че е 4 направено в противоречие със закона и сумата по тази такса е била изначално недължима.Предвид на това се счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно разглеждане.Съгласно ЗПК кредиторът нямал право да събира такси, свързани с отпускането, усвояването и обслужването на кредита.Същата представлявала начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна / лихва / печалба към договорената възнаградителна лихва.Всичко това било в пряко нарушение на разпоредбата на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като тези клаузи били неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото въвеждане на потребителя в заблуждение.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:разчет на плащанията, издаден от ответното дружество.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника, чрез процесуалния му представител – И. И. - юрисконсулт, е постъпил писмен такъв.

На първо място в отговора е посочено, че не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на ищцата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, както относно възникнало и реализирало се между нея и ответното дружество кредитно правоотношение, така и за погасяване на задължение, уредено със същото.Счита се, че това от своя страна правело искът недопустим и нередовен по смисъла на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, а по същество неоснователен и недоказан.Сочи се, че чрез непредставянето на оригинал или копие от договор за кредит, не ставало ясно по какъв начин е изследвано предполагаемото правоотношение и как е установена претендираната нищожност на договор, респективно недействителност на клауза/и от същия.На следващо място създавало пречки за ответника да изясни реално осъществилата се фактическа обстановка и да организира защитата си.Отразено е, че ответното дружество в качеството си на юридическо лице, предоставящо потребителски кредити и след справка във вътрешната си система, не открИ.ло кредитно правоотношение, което да отговаряло на твърденията на ищцата за уговорени цитираните от нея параметри, нито пък имало информация за погасени суми по такова правоотношение.С оглед предявената от ищцата искова претенция с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, в нейна тежест било да докаже наличие на валидно сключен договор, което към настоящия момент не било сторено.