Определение № 260117 от 09.09.2020, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1811/2020
- Вид
- Определение № 260117
- Подписан
- 09.09.2020
- Състав
- СИЛВИЯ ЛЮБЕНОВА АЛЕКСОВА, СВЕТЛАНА ИВАНОВА ИЗЕВА, РАДОСТИНА АНГЕЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260117
Гр. Пловдив, 09.09.2020 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание, на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно частно гражданско дело № 1811 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба с вх. № 23277/14.08.2020 г. от „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 2, ет. 2, депозирана чрез пълномощник – адв. Д.Д.,***, против Определение № 6382/24.06.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд. С атакуваното Определение Районен съд – гр. Пловдив е оставил без уважение въззивна жалба с вх. № 19910/25.03.2020 г., която има характер на искане за изменение на решение № 832/06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Твърди се, че ответникът пред първа инстанция не следва да бъде освободен от заплащане на разноските в производството по делото, независимо, че е направил признание на иска. Иска се отмяна на гореописаното Определение и осъждане на ответника да заплати сторените разноски.
Ответната по жалбата страна – Община Пловдив, с адрес: гр. П., ул. „С. С.“ № 1, БУЛСТАТ *********, представлявана от кмета З. Д., с писмен отговор, депозиран чрез В.
Г. Я. – гл. юрисконсулт в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив, оспорва частната жалба по подробно изложени съображения. Твърди, че същата е неоснователна и иска атакуваното Определение да бъде потвърдено. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните, както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Производството по гр.д. № 15189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд, е образувано по искова молба с правна квалификация чл. 439 от ГПК, депозирана от „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П.“ № 2, ет. 2, срещу Община Пловдив, с адрес: гр. П., ул. „С. С.“ № 1, БУЛСТАТ *********, с искане да бъде признато за установено, че дружеството-ищец не дължи на ответника сумата от 2967,80 лв., която представлява задължение по акт за установяване на задължения по декларация № 138/2013 г. Община Пловдив признава претенцията и моли съда да постанови решение по реда на чл. 237 от ГПК. В хода на производството ищецът заявил, че желае да се ползва от правото си по чл. 237 от ГПК и също желае решение при признание на иска. Районният съд е приел, че признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 от ГПК и е постановил решение, с което е признал за установено, че „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД не дължи в полза на Община Пловдив гореописаната сума. Районният съд не е присъдил разноски на ищеца, тъй като приел, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и е признал изцяло претенцията.
С въззивна жалба с вх. № 15374/12.06.2020 г., депозирана пред Окръжен съд – гр. Пловдив, „ЕС ДИ ЕЙ Консулт“ ЕООД, обжалва Решение № 832/06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г. в частта за разноските.
С
Определение № 862/16.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1039/2020 г., Окръжен съд – гр. Пловдив, X-ти гр.състав е прекратил производството по въззивното дело и е върнал същото на Пловдивския районен съд за разглеждане на искането за допълване на Решението в частта за разноските.
С
Определение № 6832/24.06.2020 г., което е и предмет на настоящото производство, Районен съд – гр. Пловдив, XVII-ти съдебен състав е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Решението в частта за разноските.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд. В разпоредбата на чл.
78, ал. 2 от ГПК законът предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две предпоставки – да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото. Съобразявайки тези законови постановки, съдът намира, че определящо при разрешаване въпроса за отговорността за разноски, се явява поведението на ответника.
В настоящия случай ответникът не е дал повод за завеждане на иска и е признал претенцията изцяло. От друга страна, е установено по делото, че с възражение вх. № 10171/25.09.2019 г. по изп. дело № 134/2019 г. по описа на ЧСИ Зорница Добринова, е поискано прилагане последиците на давността, възражението е изпратено на взискателя – ответника по делото на 26.09.2019 г. и последният е отписал задълженията по давност с протокол от 31.10.2019 г., като в периода от 26.09.2019 г. до 31.10.2019 г. по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия срещу ищеца.
Исковата молба пред Районен съд – гр. Пловдив, е постъпила на 25.09.2019 г., следователно ищецът не е изчакал обичайния разумен срок на проверката и директно е образувал съдебното дело.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното Определение е правилно и като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Що се касае до направеното искане от ответника по частната жалба, за присъждане на направени разноски в настоящото производство, настоящата инстанция намира, че същото не следва да бъде уважено.
Съгласно Определение № 345/21.05.2015 г. по дело № 2664/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО, в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство, разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по гр.д. №
15189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд Определение № 6382/24.06.2020 г., с което е оставена без уважение въззивна жалба с вх. № 19910/25.03.2020 г., която има характер на искане за изменение на Решение № 832/06.03.2020 г., постановено по гр.д. № 15189/2019 г., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: