Определение № 105 от 16.02.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Ловеч, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20244300500042 по описа за 2024 година Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против разпореждане № 3/02.01.2024 г., по ч.гр.д. № 692/2023 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И. П. А..

В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се поддържа, че неправилно от заповедния съд е отказано издаване на заповед за изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с решаващите изводи на съда. Частният жалбоподател счита, че сключването на застраховката не е задължително условия за сключване на договора за кредит и че в случая кредитополучателят е попълнил заявление, в което изявил воля за сключване и на застрахователен договор. Посочва се, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в договора за потребителски кредит и че в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е означено ясно какво се включва и на какво основание в претендирания размер на главницата, договорната лихва и обезщетението за забавено изпълнение. В частната жалба е направено искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите по заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на връчване на атакуваното разпореждане (10.01.2024 г.), същият е изтекъл на 17.01.2024 г. - в деня, в който частната жалба е подадена. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист (чл. 418, ал. 4 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК, подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с което е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените в него суми, вкл. за разноските по делото и за юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени множество документи, сред които договори за банков кредит с анекси, извлечение от счетоводните книги, писма за обявяване предсрочна изискуемост на вземанията по договора и фактури за извършените услуги по връчването на поканите.

С разпореждане от 26.10.2023 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от получаване на съобщеното да отстрани констатираната нередовност на заявлението, като с писмена молба допълни обстоятелствената му част с излагане на твърдения за: размера на отпуснатия кредит; начина, по който формирана главницата и договорната лихва, със съответния годишния процент на разходите и неговото формиране; каква част от кредита е платена; просрочените вноски по размер; плащане на последната вноска и начина на формиране неиздължената част от кредита.

В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба, в която са направени за редовност на заявлението и за ясна индивидуализация на означените в него вземания. Обяснено е, че общият размер на предоставената сума по договора е 2350,40 лв. и се формира като сбор от преведената на длъжника сума (2000 лв.) и от заплатените на застрахователя премии по избрани от кредитополучателя застраховки (350,40,80 лв.), а посочената в чл.

10 „Обща сума, дължима от потребителя“ е в размер на 3483,61 лв. и включва размера на отпуснатия финансов ресурс (2350,40 лв.) и уговореното между страните възнаграждение, с което се предоставя отпуснатия кредит, изразено като годишен лихвен процент 41,05 %, че годишният лихвен процент на разходите е в размер на 48,88 %, който попадал в установения нормативен лимит.

При така установените факти, настоящият състав на мира следното от правна страна:

Обжалваното разпореждане е правилно.

В съответствие със закона са действията на районния съд по отстраняване констатираната нередовност на заявлението и уточняване на заявените с него претенции. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави възможност за отстраняването й (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). И след представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите, означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по отношение на главницата по кредита (размер на кредита), която в договора между страните е 2000 лв., а в заявлението и документа по чл. 417 ГПК тя е означена размер на 834,62 лв. Едва в уточняващата молба се посочва, че в размера на непогасената главница от 834,62 лв. са включени непогасените вноски от погасителния план, включващи както съответната част от отпуснатата сума, така и застрахователните премии по допълнително избрани от длъжника застраховки, каквито не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението не става ясно върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви – върху главното вземане по 2 договора за кредит или и върху добавените към него вземания за застрахователните премии.

Законосъобразен е изводът на съда за неравноправния характер по смисъла на чл. 143 ЗЗП на уговорката в договора за заплащане на застрахователни премии по двата застрахователни договора. Тя е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид съотношението в размерите на сумите по главницата с тези, по заплащаните застрахователни премии.

Означеният в договора размер на ГПР от 48,88 % не е реален, доколкото в него следва да се включат и възнаградителните лихви, заплащани от кредитополучателя (чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДПК), които се определят на годишен лихвен процент от 41,05 пункта (чл. 9 от договора), разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, каквито в случая се явяват застрахователните премии и в този смисъл тя е в противоречие с чл.

19, ал. 4 ЗПК. В уточняващата молба е посочено, че тези премии не са задължително условие за получаване на кредита, но от съдържанието на договора за потребителски кредит се налага обратния извод, защото както установяването им по основание и размер, така и заплащането им от банката на застрахователя, директно от отпускания кредит, са последици от същия договор, т.е. отпускането на кредита предполага сключен застрахователен договор, доколкото с част от отпуснатата сума се заплаща общият размер на застрахователните премии.

При неотстранена нередовност, заявлението се отхвърля (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК). Когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, съдът също не издава заповед за изпълнение, а е длъжен да отхвърли заявлението (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3/02.01.2024 г., по ч.гр.д. № 692/2023 г. на Районен съд Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против И.

П. А..

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3