Решение № 688 от 08.06.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. П., 08.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104482 по описа за 2024 година

В исковата си молба срещу Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., бул.“С. ш.“№67А ,представлявана заедно от двамата изпълнителни директори В. В. И. и В. В. М. ищцата Н. И. Б. с ЕГН ********** от село К., община С. , ул.“П.“№7 твърди, че работи по безсрочен трудов договор в предприятието на „С. Т. Б.“ ЕООД, което се намира в района на гр. П., с. Ц., местност „Н. Г." № 48. В тази връзка с осигурен от работодателя превозвач ежедневно работниците от района на област П., включително и ищцата се извозват със специализиран транспорт. На 02.07.2024 г., заедно с още петима нейни колеги ищцата пътувала със служебния автобус марка Темса, модел Сафари с ДК№ ****** , за да бъде откарана до работното и място в с. Ц.. Ищцата била седнала по средата на автобуса, от дясно по посока на движение. Автобусът, движейки се по ***, претърпял катастрофа. Водачът на описаното МПС загубил контрол върху управляваното от него превозно средство, вследствие на което се отклонил в ляво и се блъснал в метален стълб. При удара на автобуса в металния осветителен стълб ищцата се преметнала на предната седалка с главата надолу.

Ударила се силно в областта на главата, гръдния кош и крайниците. Почувствала силна болка в областта на главата и тялото. Изгубила дъха си. Не можела да си поеме въздух . Със сетни усилия успяла да се измъкне под седалката, където паднала от удара. Вратите на автобуса не могли да се отворят. Другите и колеги също се разхвърчала и получила увреждания. Настанала всеобща паника. Чували се охканията на колегите и. Случайни минувачи се притекли на помощ и успяли да отворят страничната врата на автобуса.

Ищцата излязла навън, стенейки и със силна болка в областта на главата и гръдния кош.

Била замаяна и от стреса, в който била изпаднала. На место пристигнал екип на Пътна полиция и Бърза помощ. Ищцата била откарана в спешното отделение на болницата в П., заедно с останалите пострадали нейни колеги. Там и била оказана спешна помощ.

Престояла в болницата до около 00.30 ч. Катастрофата стана в 21 ч. Лекарите преценили, че може да си тръгне.

1

Твърди се, че на 03.07.2024 г. ищцата посетила съдебна медицина при „МБАЛ П." АД, където съдебен лекар констатирал и описал получените от нея наранявания. Вследствие на претърпяното ПТП получила редица увреждания, а именно - оток и кръвонасядане в дясната челна област на главата, оток по цялата носна пирамида, кръвонасядане по лявата буза в протежение до брадичката, в областта на гръдния и кош, кръвонасядане и нараняване на лявата мамила, по крайниците - в областта на предната повърхност на дясното бедро синкаво мораво кръвонасядане, по вътрешната-предната повърхност в средната трета на лявото бедро синкавомораво кръвонасядане. Отделно от описаните травматични увреждания по главата, гръдния кош и крайниците, изпаднала в паника от катастрофата. От удара, сякаш автобусът се взривил. Поддържа се в исковата молба, че в резултат на нараняванията си ищцата прекарала в отпуск по болест 10 дни. Лекувала се в домашни условия.

Нараняванията и отшумяли за около 20 дни. Тръгнала на работа преди да са отшумяли всички болки, особено тази в гръдния кош. Характерът на трудовите функции изискват физически труд, тъй като работи на машина, която тества сензори на електронни елементи за автомобили.Трудовите и функции изискват да работи права. Нараняванията и създали дисконфорт при изпълнение на трудовите и задължения в период от 10 дни. Отделно от това изпитвала дисконфорт и срам от нараняванията по лицето, тъй като колеги и познати мислели, че е пострадала в резултат на домашно насилие. Трябвало всеки път да обяснява, че причината е претърпяната катастрофа при отиването и на работа. Твърди се, че пътният полицай при Пътна полиция П., в резултат на проведеното от него обследване на транспортното произшествие съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който ясно са записани обстоятелствата и причината за ПТП и пострадалите лица.

Твърди се, че в НОИ била предприета процедура за установяване на трудова злополука, тъй като уврежданията се получени по време на обичайното придвижване до работното място. Така с разпореждане№ 35609 от 11.07.2024 г. се е приело, че получената злополука е трудова по смисъла на чл. 55, ал.2 от КСО. Ищцата поканила работодателя да и изплати обезщетение по чл. 200, ал.1 от КТ. Такова обезщетение и било отказано.

Към датата на описаното по-горе пътно-транспортно произшествие, моторното превозно средство е било застраховано по задължителната застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, съгласно полица № BG/22/124000692035. С оглед на това обстоятелство ищцата предявила претенции към ответника да и изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, за което посочила банковата си сметка. Ответникът с нарочно писмо изх.№8548/13.09.2014г. я уведомил, че определя обезщетение в размер на 1 300лв. Тъй като предлагания и размер на обезщетение е крайно недостатъчен с нарочно уведомление ищцата отказала подписване на споразумение.Не получила и обезщетение от ответника.

Ищцата твърди, че е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди по риска „ гражданска отговорност“ на увреждащото МПС. Твърди, че и се дължи обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 6000лв.

Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2,т.2 от КЗ ответникът дължи и лихва за забава , когато застрахованият отговаря за нейното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ. Ответното дружество е било длъжно да се произнесе в 15 дневен срок от представяне на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ. Претенцията за обезщетение, ведно с всички доказателства е била представена на 30.07.2024г.

2

Законовоустановеният 15 дневен срок е изтекъл на 14.08.2024г. В случая е изтеклата законова лихва за периода 14.08.2024г до 25.10.2024г. – датата на завеждане на исковата молба е 168.лв.

Моли се съда да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на ПТП от 02.07.2024г., ведно със законната лихва в размер на 168.10лв. за периода 14.08.2024г до 25.10.2024, ведно със законната лихва върху главницата, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното му изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск. Противопоставя се възражение, че ищцата е била в трудово правоотношение със „С. Т. Б.” ЕООД и към момента на настъпване на произшествието е изпълнявала своите трудови задължения. Следователно, за процесното произшествие са приложими разпоредбите на Глава X, Раздел I от КТ. Съгласно чл. 200 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. В чл. 212 от КТ е предвидено, че за неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага гражданският закон. По аргумент за противното следва, че за уредените въпроси разпоредбите на гражданския закон са неприложими. В този смисъл е постановено TP №45/1990г. на ОСГК на ВКС. Следователно, при наличие на трудова злополука правата на пострадалия работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежат на уреждане по реда на чл. 200 и сл. от КТ и по отношение на тях не са приложими тези на гражданския закон, т.е. тези на чл. 45 - 54 от ЗЗД. Това от своя страна води до извод, че този тип злополука поражда специална трудовоправна отговорност, която е различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45 - 54 от ЗЗД и явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите . Процесният инцидент, признат като „трудова злополука , не е обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и за застрахователя не е възникнало задължението за обезщетение.

Оспорват се твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача С. Т. Т. при управление на автобус марка „Темса , модел „Сафари“, с per. № РВ 7439 HP. Оспорват се твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С. Т. Т.. Оспорва се твърдението, че действията на водача С. Т. Т. са допринесли за настъпване на 3 произшествието. Според ответника водачът С. Т. Т. не е имал възможност да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар .Оспорват се твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на произшествието за ищцата са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания, като се оспорват и твърденията за техния морфологичен характер, за провеждане и естество на лечението, както и за неговата продължителност. Оспорва се твърдението, че вследствие на пътнотранспортното произшествие и към момента е затруден нормалният начин на живот на ищцата поради травмата, настъпила при инцидента, респективно, че ищцата е била зависима от своите близки и не могла да се обслужва самостоятелно, като се е нуждаела от чужда помощ.

Оспорва се твърдението, че ищцата е изпитвала описаните в исковата молба оплаквания и затруднения. Оспорват се твърденията, че възстановителният период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго незавършило лечение, включително към настоящия момент. С оглед представената медицинска документация е настъпило пълно възстановяване.

Оспорва се твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищцата, както и за проведено лечение. Липсват медицински данни за психичното състояние на ищцата преди пътнотранспортното произшествие. Липсват данни ищцата да е предприела каквито и да е действия за лечение на твърдените психологически увреди след транспортния инцидент.

Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като се оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на произшествието, включително и относимата към момента на възникването на пътнотранспортното произшествие съдебна практика.

Ответникът противопоставя възражение за изключителен принос на ищцата за получаване на травми при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършени като пътник в автобус марка „Темса”, модел „Сафари“, с p e r. № ***** нарушения на установени от ЗДвП правила. Твърди се, че причина за настъпване на телесните травми на ищцата е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, ищцата е създала предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснила тяхното възникване. Поради липсата на поставен предпазен колан от ищцата, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото 4 противодействие, за каквото е предвиден обезопасителният колан, от което е бил възможен контактът на тялото на ищцата с детайли от вътрешното оборудване на автобуса и от което са настъпили травмите. Твърди се , че телесните травми на ищцата са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автобуса, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат на пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе. Поддържа се , че при използване на предпазния колан от ищцата, то същата не би получила травми като възникналите, а други- по - леки по медикобиологичен характер.Самата ищца е посочила, че при удара на автобуса в металния осветителен стълб се е преметнала на предната седалка с главата надолу, което не би могло да се получи при правилно поставен предпазен колан.