Решение № 4015 от 11.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4015 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100510537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14751/30.07.2025 г., постановено по гр.д. № 26031/2024 г. на Софийски районен съд, 38 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Й. Т., ЕГН **********, сумата 8000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от А. Й. Т., ЕГН **********, във връзка с повдигнатото обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 23.11.2020 г. Със същото решение съдът е отхвърлил иска на А. Й. Т., ЕГН **********, за горницата над сумата от 8000 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева.

Съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Й. Т., ЕГН **********, сумата от 1120 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. Релевирани са оплаквания, че решението е неправилно. Поддържа се, че ищецът следва да докаже наличието на вреди, както и непосредствената им връзка с незаконното обвинение. Твърди се, че са погрешни изводите на съда, че от гласните доказателства се установява претърпяването на неимуществени вреди от ищцата като пряка последица от незаконното обвинение.

Твърди се, че от показанията на свидетелите се установява, че ищцата не е търпяла други вреди, освен житейски обичайните такива. Сочи се, че свидетелските показания са непълни, общи и неконкретни. Твърди се, че в конкретното наказателно производство не е огласявана информация за установените факти. Заявява се, че промяната в отношението на третите лица е опосредена от действията на трети лица.

Твърди се, че сложността на делото води до извод за разумна продължителност на 1 досъдебното и съдебното производство. Твърди се, че признаването на ищцата за виновна от първоинстанционния съд води до извод, че вреди са търпени не само от актове и действия на прокуратурата. Поддържа се, че настъпилите негативни вреди при ищцата не са резултат единствено от воденото наказателно производство. Сочи се, че спрямо ищцата не е взета мярка за неотклонение, въпреки че производството е било за тежко престъпление. Заявява се, че съдът не е съобразил, че сама по себе си оправдателната присъда компенсира до известна степен търпените страдания.

Поддържа се, че СРС не е мотивирал по какъв начин е определил размера на дължимото обезщетение. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на претенциите на ищцата. При условията на евентуалност се моли да се намали присъденото обезщетение на ищцата поради нарушаване на нормата на чл. 52 ЗЗД и на съдебната практика по сходни дела.

В установения за това срок е постъпил отговор от А. Й. Т., с който се оспорва жалбата. Твърди се, че въззивната жалба на ответника е неоснователна. Поддържа се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват в пълна степен обемът и интензитетът на търпените от ищцата вреди. Поддържа се, че съдът е съобразил характера на повдигнатото обвинение и продължителността на наказателното производство. Твърди се, че държавата чрез своя процесуален представител в лицето на Прокуратурата не може да се освободи от отговорност или да намали същата поради това, че увреждането е причинено и от действия на други държавни органи. Поддържа се, че постановяването на осъдителна присъда преди окончателното оправдаване на подсъдимия е предпоставка за по-висок интензитет на увреждането и на по-високо обезщетение. Предвид изложеното се моли първоинстанционното решение да се потвърди в обжалваната от ответника част.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Към исковата молба е представен лист за преглед от 15.03.2023 г., в който е посочено, че А. Т. се оплаква от отпадналост, задух и болка в гърдите.

Представен е фиш за спешна медицинска помощ от 16.03.2023 г., от който е видно, че след колапс А. Т. е била в съзнание, ориентирана и контактна. Кръвното налягане на ищцата при прегледа е било 110/50 mmHg. Ищцата е отказала хоспитализация.

Представен е амбулаторен лист за преглед на А. Т. от 20.03.2023 г., според който на ищцата е поставена като основна диагноза „есенциална (първична) хипертония“.

Представен е препис от рецепта за лекарства, изписана на А. Т. на 27.03.2023 г.

Представено е удостоверение от 29.12.2021 г. от Регионална фармацевтична колегия София-столична, от което е видно, че А. Й. Т. е магистър – фармацевт. В удостоверението е посочено, че А. Т. не е прекъсвала упражняването на професията си.

2

Представена е диплома на А. Й. Т., издадена от Медицински университет – София.

Представен е трудов договор, сключен между „Глобомед“ ООД и А. Й. Т. на 17.10.2019 г.

Представени са 2 бр. удостоверения за раждане, от които е видно, че А. Й. Т. има две дъщери, родени съответно на 21.11.2012 г. и 16.12.2015 г.

По делото е разпитана свид. К.Г.Т., която заявява, че познава ищцата, защото работили заедно в една фирма. Двете с ищцата били приятелки, въпреки че към датата на разпита не работели вече заедно. Свидетелката заявява, че познава А. като отзивчив, грижовен човек към приятелите, близките и пациентите си. През 2018 г. – 2020 г. срещу ищцата било водено наказателно производство за заплаха за убийство. Била постановена оправдателна присъда. За наказателното производство свидетелката разбрала от ищцата. От есента на 2021 г. до края на м. 07.2022 г. двете с ищцата работили заедно, а през останалото време били приятелки. Свидетелката посочва, че ищцата има две деца, които към 2022 г. били малолетни. Свидетелката не знае дали децата на ищцата са знаели за производството, тъй като тогава не поддържала редовно връзка с ищцата. Свидетелката твърди, че се срещала с ищцата веднъж месечно, но се чували по телефона. Свидетелката забелязала големи промени в ищцата. След наказателното производство ищцата станала изключително притеснена. Не можела да спи, вдигала кръвно. През този период ищцата работела в аптека и била единственият човек, който обслужвал клиенти в аптеката заедно със свидетелката като стоковед.

Касаело се за малка квартална аптека. Свидетелката твърди, че познава приятелския кръг на ищцата. Ищцата нямала промяна към приятелите си. Свидетелката забелязала обаче промяна в здравословното състояние на ищцата. Пред свидетелката ищцата припаднала. Ищцата била притеснена за децата си и за професията си. Родителите на ищцата били доста възрастни по думи на свидетелката.

Във въззивното производство е изискано наказателното производство, водено срещу А. Й. Т.. От приобщените материали е видно, че с постановление от 01.02.2019 г. е образувано досъдебно производство за закана за убийство по отношение на третото за спора лице К.К.Б.. На 12.12.2018 г. сведения по случая са дадени от А. Й. Т.. На същата дата (12.12.2018 г.) е отправено полицейско предупреждение до А. Й. Т. да не се саморазправя с К.К.Б..

С постановление от 17.10.2019 г. А. Й. Т. е привлечена като обвиняема по делото. Обвинението й е предявено на 30.10.2019 г., когато е разпитана в качеството на обвиняема. Спрямо А. Й. Т. не е взета мярка за неотклонение.

На 03.12.2019 г. е предявено разследването на защитника на А. Й. Т.. На 03.12.2019 г. е изготвено заключително мнение от разследващия полицай, с което е предложено обвиняемата да бъде предадена на съд. На 09.01.2020 г. СРП е внесла обвинителен акт срещу А. Й. Т. за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. На 10.01.2020 г. е образувано НОХД № 373/2020 г. на СРС. С разпореждане от 14.01.2020 г. е насрочено открито заседание по делото за 25.03.2020 г. Впоследствие делото е пренасрочено за 10.06.2020 г.

На 10.06.2020 г. е проведено открито съдебно заседание по НОХД № 373/2020 г. на СРС. Прието е, че производството следва да се разгледа по общия ред, след което делото е отложено за 07.10.2020 г. В заседанието на 07.10.2020 г. е проведен разпит на четирима заседатели, след което делото е отложено за 23.11.2020 г. В заседанието на 23.11.2020 г. не е даден ход на делото поради неявяване на свидетелите и едно от вещите лица. На 15.02.2021 г. е проведено следващото открито съдебно заседание по НОХД № 373/2020 г. на СРС, в което са разпитани двама свидетели. На 26.04.2021 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, в което е разпитан един свидетел. На 3

16.06.2021 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е приета психиатрична експертиза на пострадалото лице и са изслушани обясненията на А. Й. Т.. На 18.10.2021 г. е проведено открито съдебно заседание, в което е изслушана психиатрична експертиза за подсъдимата А. Й. Т.. След изслушване на страните е постановена осъдителна присъда от 18.10.2021 г. С присъдата не е взета мярка за неотклонение по отношение на А. Й. Т.. На 11.11.2021 г. е съобщено на А. Й. Т., че мотивите към присъдата на СРС са изготвени.

На 10.12.2021 г. е образувано ВНОХД № 4875/2021 г. на СГС. Делото е образувано по въззивна жалба на А. Й. Т.. На 31.01.2022 г. в открито съдебно заседание по делото не е даден ход на делото поради неявяването на А. Й. Т. по здравословни причини. Делото е отсрочено за 28.02.2022 г., когато след изслушване на страните е постановена присъда, с която А. Й. Т. е призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. На 02.06.2022 г. са изготвени мотиви към присъдата /така л. 7 от КНОХД № 779/2022 г. на ВКС/.

Срещу въззивната присъда е подадена касационна жалба от частния обвинител.

На 06.10.2022 г. е образувано КНОХД № 779/2022 г. на ВКС. Делото е насрочено в открито съдебно заседание за 28.10.2022 г. В заседанието са изслушани страните, след което делото е обявено за решаване. Постановено е Решение № 149/23.11.2022 г., с което е оставена в сила въззивната присъда.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. За уважаването на този иск ищецът следва да докаже, че му е било повдигнато обвинение, по което е оправдан с влязла в сила присъда, като в причинна връзка с незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от повдигнато обвинение за престъпление, за което лицето е оправдано поради това, че деянието не представлява престъпление. Държавата дължи обезщетение на всички претърпени от пострадалия преки и непосредствени имуществени и неимуществени вреди, независимо от виновното поведение на длъжностното лице. Тоест касае се за обективна отговорност, която е поставена в зависимост единствено от крайния резултат. Отговорност по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ възниква дори и да са били спазени всички законови изисквания и повдигнатото обвинение да е отговаряло на събраните до този момент доказателства и на вътрешното убеждение на служителя – така Решение № 39/29.01.2025 г. по гр.д. № 3546/2022 г. на I V Г.О. на ВКС. Тази отговорност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда, като от този момент се дължи и лихва за забава – арг. от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.