Решение № 260445 от 29.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………/29.06.2022 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Габриела

Владова, като разгледа докладваното от съдия Маджев т.д. № 341/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 283224/23.02.2021 г. /депозирана по пощата на 22.02.2021 г./, която е подадена от „И.“ АД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Б.А.ЗА Е.З.“ ЕАД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове :

1/ частичен иск с правно основание по чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 250 000 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 1 794 406,31 лв., което представлява възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен застрахователен договор с № 2114******080818/08.08.2018 г. и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемо и безспорно задължение за главница на длъжника – „Ю.Л.“ ЕООД произтичащо от договор за кредит от 02.07.20218 г., което просрочване е надвишило периода на изчакване /3 месеца, считано от предвиден в застрахователния договор, което съставлява покрит риск по чл. 5, ал. 2 от ОУ на застраховката /забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване/, ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от 23.02.2021 г. /датата на завеждане на ИМ в съда/ до окончателното му изплащане, и

2./ частичен иск с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 409 КЗ за заплащане на сумата в размер от 11 250,00 лв. – съставляваща част от общо вземане в размер от 80 748,28 лв. – представляваща обезщетение за забава в плащането на дължимото застрахователно обезщетение /1 794 406,31 лв./ по застрахователния договор от 08.08.2018 г. в размер на начислената законна лихва за периода на забавата продължил от 14.09.2020 г. до 22.02.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2018 г. „И.“ АД сключила с „Ю.Л.“ ЕООД договор за инвестиционен кредит, като с него банката се задължила и отпуснала на упоменатото търговско дружество кредит в размер на сумата от 1 990 000,00 лв., като за гарантиране изпълнението му било учредено обезпечения - особен залог на търговско предприятие на кредитополучателя, съответно било уговорен сключването на застраховка от страна на банката за покриването на финансов риск, която подлежала на представяне в срок от 2 месеца, считано от сключване на договора за кредит. Връщането на кредите следвало да се случи в срок до 26.09.2025 г. при заплащането на 16 вноски. На 02.07.2018 г. бил учреден уговорения особен залог върху търговското предприятие на кредитополучателя - „Ю.Л.“ ЕООД. Сочи се, че така учреденото обезпечение било надлежно вписано в ЦРОЗ на 13.07.2018 г. Допълва се, че на 16.07.2018 г. „Ю.Л.“ ЕООД усвоило предоставения му по договора банков кредит. След подадена на 05.07.2018 г. от „И.“ АД до ответника БАЕЗ заявка за застраховане на 08.08.2018 г. между двете страни бил сключен застрахователен договор № 2114******080818, като с нея застрахователя приел да обезщети банката при настъпването на покрит риск – неплащане на изискуема и безспорна сума по кредита или на отделна погасителна вноска от него, което е продиктувано от някое от следните обстоятелства : неплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са вкл. в списъка на кредиторите на длъжника; забавяне на плащането от длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване. Валидността на полицата е за периода от 02.07.2018 г. до 26.09.2025 г., като е предвидено застрахователното обезщетение да е 90 %, съответно периода на изчакване да е три месеца и кредитен лимит в размер на 1 990 000 лв. Посочва се, че към момента на сключване на договора за кредит и към този на сключване на застрахователния договор „Ю.Л.“ ЕООД има регистриран капитал от 1 200 000 лв. Изтъква се, че с допълнително споразумение от м. 08.2018 г. е уговорено изменение в размера на кредитния лимит, а именно същия е редуциран на сумата от 1 980 000 лв. За времето до 26.09.2019 г. кредитополучателят редовно и обслужвал задълженията си по кредитната сделка с ищеца, като последната направена от него погасителна вноска е тази от 26.08.2019 г. Първото просрочване на задължение от страна на „Ю.Л.“ ЕООД било допуснато относно внасянето на вноската с падеж 26.09.2019 г., като дружеството е обяснило необслужването на това си задължение с лоши атмосферни условия, ниска изкупна цена на пазара на грозде и пр. Констатирайки неизпълнението банката предприела изпращане на писмено уведомление до кредитополучателя давайки му 7-днвен срок да осъществи плащане на вноската с настъпил падеж. Предвид това, че погашение не последвало в дадения срок, то банката се обърнала към ответния застраховател като с две последователни писма го информирала за настъпилото неизпълнение от кредитополучателя по договора за кредит, като наред с това е представила декларация за просрочено плащане, съответно е поискала от БАЕЗ съгласие да обяви цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо, доколкото такова било поставено в условията по договора за кредит. Фактическите твърдения в ИМ продължават с това, че на 31.10.2019 г. застрахователя осведомил банката, че според него не са налице основания задълженията по договора за кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми, като е указало на банката да предприеме действия насочени към предотвратяване или ограничаване хипотезата за настъпване на застрахователно събитие. Банката се съобразила с тези указания на застрахователя, като го е уведомила за мерките които е предприела с цел избягване настъпването на застрахователното събитие, съответно на 31.10.2019 г. изпратила до застрахователя нова декларация за просрочено плащане по образец, както и протокол за извършен оглед на място от 04.10.2019 г. и справка за събраната от кредитополучателя продукция. Предвид това, че изпълнение от „Ю.Л.“ ЕООД не последвало, то банката –ищец му изпратила покана за доброволно изпълнение от 02.12.2019 г., като с нея е обявила целия си кредит предсрочно изискуем, като е информирала длъжника, че общия размер на подлежащото на връщане кредитно задължение възлиза на 1 993 330, 21 лв., като му е предоставила срок от седем дни за да го погаси изцяло. Същевременно на 11.12.2019 г. банката е уведомила и застрахователя за обявената от нея предсрочна изискуемост на вземането си по договора за кредит срещу „Ю.Л.“ ЕООД, а така също че дружеството кредитополучател е депозирало молба за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него. Банката е направила предложение и тя на свои ред да предприеме съдебни действия спрямо „Ю.Л.“ ЕООД, като в качеството си на кредитор подаде самостоятелна молба за откриване производство по несъстоятелност на кредитополучателя си, съответно спиране по реда на чл.

629, ал. 3 ТЗ на вече инициираното от длъжника производство в тази насока. След успешно съгласуване на тези въпроси, банката подала самостоятелна молба по чл.

625 ТЗ срещу „Ю.Л.“ ЕООД и поискала спиране на образуваното от последното производство с такъв предмет, като отново е уведомила застрахователя за тези си действия. Инициирала е и съгласуване през м. 01.2020г. с БАЕЗ на действия по вписване по реда на ЗОЗ към пристъпване на изпълнение по отношение на учредения в нейна полза особен залог на търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД. Поддържа се, че на 16.03.2020 г. банката-ищец се е обърнала към ответния застраховател с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата в размер от 1 794 406,31 лв., които представляват 90 % от пълния размер на дължимата главница и лихви /необслужените кредитни задължения по договора с „Ю.Л.“ ЕООД/. Тя твърди да се е реализирало застрахователно събитие при действието на застрахователния договор за покриване на финансов риск, което събитие се изразявало в просрочването на изискуемо и безспорно задължение на длъжника за плащане на главница и/или уговорени лихви по договора за кредит за период по дълъг от уговорения тримесечен период за изчакване /покрит риск по чл. 5 от ОУ приложими по сключената полица/. Очертава се, че задължението на „Ю.Л.“ ЕООД по договора му за кредит с ищеца било обявено за изцяло предсрочно изискуемо от банката на 02.12.2019 г., което е подлежало на изпълнение в срок до 10.12.2019 г. Последвали няколко удължавания на срока за произнасяне от страна на застрахователя по заведената към него претенция, като на 14.09.2020 г. ответния застраховател писмено отказал плащане на ищеца по заявената от него претенция за застрахователно обезщетение за очертаното в нея събитие. Междувременно по предприетите от банката-ищец спрямо „Ю.Л.“ ЕООД съдебни и извънсъдебни действия за защита на вземането му, дружеството-длъжник по кредита било обявено за неплатежоспособно, като спрямо него от ОС-Бургас било открито производство по несъстоятелност. В рамките на това производство банката своевременно предявила своите вземания с източник договора за кредит възлизащи в размер на сумата от 2 137 828,06 лв., като те били изцяло приети и одобрени от съда по несъстоятелността, което ги правело безспорно установени по основание и размер.

По вписаното от банката пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ по отношение на вписания особен залог върху търговското предприятие на „Ю.Л.“ ЕООД се образувало изпълнително дело пред ЧСИ- Н.с район на действие ОС- Бургас, като последното било спряно по реда на чл. 638 ТЗ, но впоследствие след обжалване от банката било отново възобновено. Ищецът се позовава на това, че очертаните действия са били предварително и изцяло съгласувани с ответния застраховател.

Считайки себе си за изправна страна по застрахователното обезщетение банката е отправила нова втора претенция до БАЕЗ за заплащането на застрахователно обезщетение датираща от 01.10.2020 г. искайки такова в размер на сумата от 1 794 406,31 лв. , като ползвала ново основание, а именно реализация на застрахователно събитие – обявяване на несъстоятелност на длъжника със съдебно решение, при включени вземания на кредитора в списъка на приетите предявени вземания изготвен по отношение на „Ю.Л.“

ЕООД. Въпреки това на 23.11.2020 г. ответника повторно отказал плащане по застрахователната претенция на ищеца. Ищецът смята, че изложените от ответника аргументи ползвани за да направи двата отказа за плащане на застрахователно обезщетение по реализираните събития са неоснователни и не могат да обусловят освобождаването му от отговорност по застрахователния договор. Допълва се, че предвид неоправдания отказ направен на 14.09.2020 г. от ответното дружество, същото е изпаднало в забава по отношение на задължението си за плащане на възникналото в полза на ищеца застрахователно обезщетение, като за периода на забавата продължил до датата на подаване на ИМ в съда в полза на ищеца се породило и вземане за обезщетение за забава в размер равен на законната лихва. Настоява се на основание чл. 81 във връзка с чл. 78 ГПК в полза на ищеца да бъдат присъдени всички направени от него съдебно-деловодни разноски ако претенцията му бъде счетена за основателна.

Ответникът в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК, оспорва основателността на исковете, като ги определя за недоказани. Поддържа се, че напълно обосновано и правилно ответния застраховател бил отказал да изплати поисканото му застрахователно обезщетение. На първо място застрахованата банка не била положила грижата на добрия търговец що се касае до избягване настъпването на застрахователното събитие, доколкото не е изследвал нито съобразил достатъчността на обезпеченията дадени от „Ю.Л.“ ЕООД по договора за кредит. В глава 3 от договора за кредит в тежест на кредитополучателя било въведено задължението да сключи и поддържа за своя сметка и за целия срок и размер на кредита застраховка на имуществото, което е предоставено под формата на обезпечение в полза на банката, като такова задължение произтичало за „Ю.Л.“ ЕООД и от прякото действие на чл. 9 от ЗОЗ, като това задължение е намерило изражения и в съдържанието на самия договор за особен залог, където длъжникът изрично е поел задължение да сключи договор за застраховане на имуществото предмет на учредявания особен залог. На следващо място ответникът обръща внимание и на факта, че още на 18.09.2019 г. „Ю.Л.“ ЕООД уведомява банката-ищец за влошаването на своето финансово положение, заради лоша реколта и погиване на млади лози, изтъквайки че загубите му надвишават 40 – 50 %. Погиването на лозите в с. Зимен дало отражение върху ДМА на „Ю.Л.“ ЕООД в посока редуцирането им през 2019 г. със 1 114 000 лв. Ответникът допълва, че веднага след като е получил претенцията за заплащане на обезщетение от банката е поискал същата да му предостави всички имуществени застраховки сключени от „Ю.Л.“ ЕООД по отношение на имущественото му попадащо в търговското предприятие, в т.ч. застраховка на земеделските култури, но такива не били предоставени. Нещо повече „И.“ АД изобщо не навеждала твърдения за сключването на застраховки от подобно естество. Няма и твърдения в посока „И.“ АД да е имало претенции за заплащане на застрахователни обезщетения по застраховка „Земеделски култури“ с цел да бъде обезщетен за погиналите земеделски култури, които формират значителна част от активите на длъжника. Това според ответника би довело до значително намаляване на щетата по инвестиционния кредит. Отбелязва се, че за пръв път с ИМ „И.“ АД ангажира застраховка имаща за предмет застраховане на трайни насаждения /лозови масиви в село Зимен/ за период от 22.05.2018 г. до 21.05.2019 г., но видно от съдържанието по този договор банката не е посочена като единствено ползващо се лице. Успоредно с това застрахователната закрила по тази полица предшествала уведомяването от „Ю.Л.“ ЕООД за погиването на лозови насаждения, което означавало, че към момента на това погиване не е имало действаща застраховка по отношение на това длъжниково имущество. Резерви са изложени и по отношение на ангажираната полица за застраховане на земеделски култури – лозови масиви на длъжника в селата Зорница и Белодол, доколкото нямало данни, дали разсрочените вноски по застрахователната премия са изобщо платени, съответно тази полица била сключена във връзка с обезпечаването на други договорни отношения, доколкото предхождала сключването на процесния договор за кредит. Било налице и занижаване на уговорената застрахователна сума до която да се извършва застрахователно покритие. Казаното с пълна степен важало и по други представени от ищеца полици с предмет застраховане на имущество на длъжника – Система за капково напояване на 607 декара лозя в село Белодол и с. Зорница. Банката не била единствено ползващо се лице и съобразно представените полици за застраховане на земеделска техника притежавана от „Ю.Л.“ ЕООД, а дори нещо повече преди нея е посочено за ползващо се лице – ДФ ЗЕМЕДЕЛИЕ. Маркира се и това, че ангажираните от ищеца полици засягат застраховането само на една част от заложеното по реда на ЗОЗ имущество, а именно 10 позиции от общо 30, което също показвало съществена отстъпка от нивото на дължима грижа от добрия търговец. Липса на застраховане се наблюдавало и по отношение на търговски вземания на „Ю.Л.“ ЕООД от трети лица, които вземания също съставлявали съществен елемент от заложеното имущество попадащо в търговското предприятие на длъжника. Касаело се за вземания възлизащи в размер над 530 000 лв., като почти цялото е от дружеството – „ЮЖНО ВИНО“, което обаче било несъбираемо, предвид влошеното му финансово състояние. На следващо място ответникът смята, че при хипотеза на неизпълнено от длъжника по кредитното правоотношение задължение за сключване на съответните застрахователни договори, то това е трябвало да бъде направено от самата банка, като се възползва от правото си по чл. 6, ал. 2 от договора, като след това да потърси връщане на разхода за застрахователна премия от застрахования длъжник. Ответникът обобщава позиция, че ако цялото имущество на „Ю.Л.“ ЕООД е било застраховано, то не би се стигнало до влошаване на финансовото му състояние до степен да не може да обслужва кредитните си задължения към ищеца и да изпадне в положение на неплатежоспособност. Касаело се за груба небрежност от страна на кредитната институция, която допуснала липсата на застрахователна защита по отношение на имуществото на длъжника дадено за обезпечение по договора за кредит. Неизправното поведение на банката се изразявало и в това, че изобщо не е известило БАЕЗ за липсата на сключени застраховки на имуществото на „Ю.Л.“ ЕООД, което съставлявало нарушение по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 6 от ОУ към застрахователния договор и е самостоятелно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.