Решение № 73 от 21.08.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Ямбол, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. М. Петков

Членове:

Петранка Ст. Жекова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ив. Д. като разгледа докладваното от В. М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600113 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. И. Н. чрез адв. М. от АК – *** и въззивни жалби от Т. А. И. и Я. В. Т. последните двама чрез повереника си адв. С. от АК – *****, против Присъда № 3/09.02.2023 г., постановена по НОХД № 104/2022 г. по описа на Районен съд – Тополовград, с която РС – Тополовград е признал подс. Т. С. Х. за виновен в това, че на **.**.**** г., за времето от около 00:00 часа до около 00:50 часа, в с.******, обл.******, на ул.“И. И.“ пред дом № **, действайки в съучастие с А. И. Н. от с.******, обл.******, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму – на Я. В. Т. от гр.**** ***** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за 1 срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИЗНАЛ е подс.Т. С. Х. с установена по-горе самоличност И ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на **.**.**** г., за времето от около 00:00 часа до около 00:50 часа, в с.******, обл. ******, на ул.“И. И.“ пред дом № **, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на устата, причинил другиму – на Т. А. И. от с.******, обл. ******, средна телесна повреда, изразяваща се в травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1 и чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.23, ал.1 от НК е ОПРЕДЕЛИЛ на подс.Т.

С. Х. ОБЩО наказание: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. ПРИЗНАЛ е подс. А. И. Н. – роден на **.**.**** год. в гр.****, с постоянен и настоящ адрес: с.******, общ.*******, ул.“И. И.“ № **, ******* гражданин, ********** образование, ******, ********, *******, с ЕГН **********. ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че за времето от около 00:00 часа до около 00:50 часа, в с.******, обл.******, на ул.“И. И.“ пред дом № **, действайки в съучастие с Т. С. Х. от с.******, обл.******, като извършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по тялото, причинил другиму – на Я. В.

Т. от гр.**** ***** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на 6-то и 7-мо ребра вдясно по мишничната линия и 8-мо ребро по задна линия, което е причинило трайно затрудняване/за повече от 30 дни/ на движението на снагата, ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл.129 ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.20 ал.2, вр. с ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО е ОСЪДИЛ на наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1 от НК Е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.301, ал.1, т.10 от НПК, чл.84, ал.1 от НПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД Е ОСЪДИЛ подс.Т. С. Х. с установена по-горе самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т. А. И. с ЕГН ********** сумата : 1095,00 2 лв./хиляда деветдесет и пет лева/ от която: 95 лв./деветдесет и пет лева/ съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и 1000,00 лв./хиляда лева/ - съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 146,00 лв./сто четиридесет и шест лева/ и държавна такса по сметка на ТгРС в размер на 50,00 лв./петдесет лева/, като иска за разликата над 1095 лева до претендирания размер от 20095 лева Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан. На основание чл.301, ал.1, т.10 от НПК, чл.84, ал.1 от НПК във вр. с чл.45 от ЗЗД Е ОСЪДИЛ подсъдимите Т. С. Х. и А. И. Н. с установени по-горе самоличности ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Я. В. Т. с ЕГН ********** сумата 4943,92 лв./четири хиляди деветстотин четиридесет и три лева и 92 ст./ от която:

943,92 лв./деветстотин четиридесет и три лева и 92 ст./ - съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди и 4000,00 лв./четири хиляди лева/ - съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на увреждането **.**.**** г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 206,00 лв./двеста и шест лева/ и държавна такса по сметка на ТРС в размер на 197,76 лв./сто деветдесет и седем лева и 76 ст./ , като иска за разликата над 4943,92 лева до претендирания размер от 36013,22 лева Е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан. ОСЪДИЛ Е подс.Т. С.

Х. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ДП за експертизи по сметка на ОД на МВР – ****** в размер на 234,30 лв./двеста тридесет и четири лева и 30 ст./; направените по делото разноски от съдебното производство по сметка на ТРС в размер на 100,00 лв./сто лева/. ОСЪДИЛ Е подс.А. И. Н. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски от ДП за експертизи по сметка на ОД на МВР – ****** в размер на 234,30 лв./двеста тридесет и четири лева и 30 ст./; направените по делото разноски от съдебното производство по сметка на ТРС в размер на 100,00 лв./сто лева/.

С въззивната жалба от А. Н. се атакува постановената присъда изцяло с като неправилна, необоснована и постановена в нарушение на съдопроизводствените правила и закона. Въззивникът твърди, че не са били изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по смисъла на чл. 102 НПК. Твърди, че са допуснати в ДП и съдебната фаза съществени 3 процесуални нарушения, които водят до ограничаване правата на Н.. Сочи се още, че по делото не били събрани категорични и преки доказателства, уличаващи Н. в извършване на престъплението, за което е осъден. Изтъква се, че първоинстанционният съд при постановяването на присъдата не е съобразил с твърденията за нарушение на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека. Изложени са твърдения, че наложеното наказание е в пряко нарушение на чл. 36, ал. 1 НК. Направено е и оплакване, че съдът не е извършил собствен критичен анализ на фактите по делото. Моли ЯОС да отмени обжалваната присъда и да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия Н..

С въззивните жалби от Т. А. И. и Я. В. Т. горепосочената присъда се атакува в частта, с която съдът не е уважил искането им за присъждане на сторените от тях разноски. Молят ЯОС да отмени обжалваната присъда в частта за разноските и да им присъди пълния размер на сторените разноски.

В открито съдебно заседание въззивникът А. Н. се явява лично и с адв. М., който поддържа изцяло жалбата. Адв. М. счита, че в първоинстанционното производство и на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до нарушаване правата на подзащитния му. Пледира да бъде постановен акт, с който подзащитният му да бъде признат за невиновен, а гражданският иск да бъде отхвърлен.

Въззивниците Т. И. и Я. Т., редовно призовани, не се явяват.

Въззиваемият Т. Х. не се явява, представлява се от адв. М., който твърди, че подзащитният му е доволен от присъдата и не обжалват. Адв. К., в качеството му на служебен защитник на подсъдимия Х., който се представлява от адв. М., се присъединява към казаното от последния.

Адв. С., редовно призована, не се явява.

В личната си защита подс. А. Н. се присъединява към казаното от защитника си.

Прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, поради което намира въззивната жалба за неоснователна.

Счита, че следва да се прецени дали не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд във връзка със защитата на подсъдимите.

4

Ямболският окръжен съд установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими като подадени от лица имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и от първоинстанционния съд, основното в която е следното:

На **.**.**** г., около 19:00 часа в с. ******, общ.Тополовград, Т. А. И. и Я. В. Т., с лек автомобил марка „Фолксваген Поло" отишли на гости в дома на Т. С. Х., находящ се в с.******, на ул."И. И." № **, където освен Т.

Х., били също и съпругата му В. Л., децата му Б. и С. С. Н., А. И. Н. и К. П. А..

Всички се забавлявали. Когато С. Н. започнала да пее на микрофон, И. и Т. станали да играят на музиката, като последния дал на С. 50 лева и ѝ казал нещо на ухо. Бащата Т. Х. се подразнил от тази постъпка, мислейки, че Т. е казал нещо неприлично на дъщеря му С., след което взел парите от момичето, скъсал ги, спрял музиката и изгонил Т. И. и Я. Т. от дома му. Т. И. и Я. Т. се качили в автомобила на И., като последният се качил на шофьорското място, а Т. се качил на предната седалка. На **.**.**** г., за времето от около 00:00 часа до около 00:50 часа, Т. Х. и А. Н. взели решение да нанесат побой на И. и Т. и следвани от К. А. отишли до автомобила. Т. Х. отишъл до вратата от страната на Т. и през сваления прозорец му нанесъл удар с юмрук по лицето, след което отворил вратата и издърпал Т. навън, вследствие на което последният паднал на земята. Т. Х. и А. Н. започнали да нанасят удари с ръце и крака по тялото на лежащия на земята Я. Т., който изпитвал силна болка, свил се на кълбо и с ръце предпазвал главата си. В същото време, с цел да помогне на Я. Т., Т. И. излязъл от колата си и казал на подсъдимите да спрат да го бият. В този момент Т. Х. нанесъл и И. удар с юмрук в областта на устата, избивайки му двата горни предни зъба. Т. Х. и К. А. сложили Я. Т. в багажника на колата, а Т. И. се запалил двигателя на колата и потеглил бързо, като след около 300 метра спрял колата в близост до детска градина. Т. И. отворил багажника в опитите си да помогне на Я. Т. да слезе, но усилията нямали успех, защото последния стенел от болки. При тях отишъл Г. И. В. от 5 същото село и помогнал да свалят Я. Т.. Г. В. се обадил на бащата на Я. Т. - В.

Я. Т., който отишъл на място и сигнализирал на телефон 112, в резултат на което на мястото пристигнали полицаите А. С. А. и Д. М. Д. от РУ Тополовград. Пристигнал и медицински екип, част от който била К. К. Г., която оказала медицинска помощ и на двамата пострадали. На следващия ден двамата пострадали посетили болнично заведение в гр.******, където на Т. И. зашили устната, а Я. Т. бил приет в отделение по хирургия. По-късно и двамата посетили съдебен лекар, където били освидетелствани.

От съдебномедицинското удостоверение приложено към гражданския иск и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза № 209/2022 г. от вещото лице д-р Х. Е. се установява, че на пострадалия Т. А. И. от с.****** са били причинени разкъсно контузни рани на двете устни, травматично избиване на зъби 12-ти и 21-ви от горната редица, без които се затруднява дъвченето и говоренето и парадонтоза с разклащане на наличните зъби. Установява се, че уврежданията са причинени от твърди тъпи предмети и могат да се получат от удар с юмрук в областта на устатата по начина и обстоятелствата описани от пострадалия.

Към предявеният граждански иск от Т. А. И. е приложена и рентгенова снимка направена на зъбите.