Решение № 623 от 30.05.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги И.

Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Георги И. Въззивно гражданско дело № 20231000502454 по описа за 2023 година

Разгледа в съдебно заседание на 22.04.24г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно гражданско дело № 2454/23г. и констатира следното:

С решение на СОС от 16.06.23г. по г.д. № 743/22г. са уважени /частично: за сума в размер на 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 29.07.17г./ искове по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД на Г.

П. против Т. И..

Решението на СОС се обжалва /в посочената осъдителна част/ от Т. И..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СОС и САС/.

Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност и в контекста на твърденията – възраженията на страните/ удостоверяват, че:

На 29.07.17г. - Т. И. е причинил /при управление на МПС-во/ ПТП-е.

Ищецът поддържа, че е претърпял /в качеството си на пострадал от инцидента/ физически болки и психически страдания /неимуществени вреди/. С оглед това Г. П. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД/ имуществената отговорност на Т. И..

Жалбата е частично основателна:

Всички предпоставки /част от състава на чл. 45 от ЗЗД/, а именно: деянието на делинквента /Т. И./, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинноследствената връзка между деянието и резултата, и вината на водача на МПС-во - са установени при условията на чл. 300 от ГПК /с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд/. Същите обстоятелства не са и спорни към момента /на този етап от процеса/. Не е 1 спорно и обстоятелството, че ищецът е съпричинил /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ процесния вредоносен резултат /Г. П. е управлявал мотоциклет без надлежна регистрация и без да има свидетелство за управление на МПС-во; от друга страна – в момента на инцидента пострадалият е бил без поставена предпазна каска/.

Съдържанието на въззивната жалба /преценено в контекста на правилата по чл.

266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента /на този етап от процеса/ са спорни единствено обстоятелствата – какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедливо /по смисъла на чл. 52 от ЗЗД/ да бъде присъдено в полза на ищеца, съответно – какъв е размерът на процесното съпричиняване.

В тази връзка:

Досежно размера на обезщетението:

Събраните в процеса /от първоинстанционния съд/ писмени доказателства /медицински документи/, експертни /две медицински експертизи; в това число и обясненията на вещите лица от съдебните заседания/ и гласни /свидетелски показания/ удостоверяват /преценени в съвкупност/ всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно:

В резултат на ПТП-е ищецът е получил: многофрагментарно счупване на носните кости и преграда /съпроводено със значителното им разместване/, а също и мекотъканни травми /разкъсно – контузни рани/. Първото физическо увреждане /в областта на носа/ е причинило затруднено носно дишане /което съществува и към момента/. И двата вида травми /увреждания/ са били обработени хирургически /оперативно/. От уврежданията са останали видими козметични /естетически/ дефекти /белези/.

Описаният доказателствен материал очертава също: протеклият възстановителен /оздравителен/ процес /в това число - физическото и емоционално състояние на ищеца през съответния лечебен период/; настоящото здравословно състояние /физическо и психическо/ на пострадалия; медицинската /физическа и психологическа/ перспективата на процесните увреждания.

Всички изброени /преценени в съвкупност и в контекста на възрастта на пострадалия/ обстоятелства /особено увреждането в областта на носа, което е оставило трайни физически и козметични последици/ обосновават определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева. В същата връзка /принципно/: в хипотеза като процесната /при получени травми и увреждания от ПТП-е/ наличието на физическа болка и на психическа травма следва да се и презумира /обратен извод не може да бъде защитен житейски/.

Първоинстанционният съдия също е изложил конкретни доводи /в контекста на принципното правило по чл. 52 от ЗЗД/ и настоящият съдебен състава препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към тази част от атакуваното решение. Съображенията на окръжния съдия обаче обосновават определяне на обезщетение в горния размер.

Досежно предпоставката по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД:

По делото е установено – доказано /а тези обстоятелства не са и спорни/, че пострадалият ищец е управлявал нерегистрирано МПС-во /мотоциклет/; не е имал свидетелство за управление на мотора; бил е без поставена предпазна каска. Последното обстоятелство /липсата на предпазна каска/ следва да се окачестви като съществено допринасящо /по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ за настъпване на вредоносния резултат /доколкото има пряко отношение към вида и естеството на процесните основни увреждания/. Останалите две обстоятелства също следва да бъдат отчетени /в контекста на правилото по цитираният законов текст/, но с по-малка тежест /доколкото нямат пряка връзка с механизма на инцидента - последният се явява пряко следствие от поведението на делинквента Т. И., който е отнел предимството на мотоциклетиста/.

Изброените обстоятелства /преценени в съвкупност/ обосновават – редуциране на горното обезщетение с 50% /какъвто извод е направен и от първоинстанционния съдия/. С оглед това: в полза на пострадалия следва да се присъди обезщетение в размер на 15 000 2 лева.

Останалите възражения на ответника /заявени в контекста на правилото по чл.

51, ал. 2 от ЗЗД/ са неоснователни:

Обстоятелството – дали ищецът е управлявал своето МПС-во с превишена скорост /дори да се приеме за установено/ не може /в случая/ да се съобрази в контекста на правилото по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД /в процесното наказателно производство е установено, че ударът би останал непредотвратим за Г. П. дори и при управление на мотоциклета с допустимата от закона скорост/. Отправянето на ищеца към находящата се в непосредствена близост до мястото на ПТП-е болница /веднага след настъпването на инцидента/ принципно не може да се окачестви като „напускане на местопроизшествието“ /а съответно и като съпричиняване на ПТП-е - доколкото това поведение е предприето от пострадали след като инцидентът вече е бил настъпил/. Липсват конкретни /надлежни/ доказателства, които да удостоверят, че мотоциклетът на ищеца е бил фактически неизправен /макар МПС-во действително да не е било преминало през технически преглед/. От друга страна /в последната връзка/: евентуална неизправност на мотора в случая не може да бъде окачествена като причина за ПТП-е /предвид конкретния механизъм на неговото настъпване/.

Основателен е и акцесорният иск:

Върху горната главница /обезщетение на неимуществени вреди/ се следва /при условията на чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законна лихва за времето – след 29.07.17г. /датата на деликта/.

С оглед изложеното: решението на СОС следва да бъде частично отменено /изменено/.

Предвид изхода на спора пред САС: отговорността на страните за съдебни разноски /за производството и пред двете инстанции/ следва да бъде – преразпределена /при условията на чл. 78 от ГПК/.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на СОС от 16.06.23г. по г.д. № 743/22г. в частта, с която искът по чл. 45 от ЗЗД на Г. О. П. ЕГН ********** против Т. И. И. ЕГН ********** е уважен за сумата над 15 000 лева и в частта, с която ответникът е осъден да плати на ищеца съдебни разноски над 720 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 45 от ЗЗД на Г. О. П. против Т. И. И. за сумата над 15 000 лева.

ОСЪЖДА Т. И. И. да плати на Г. О. П. 900 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Г. О. П. да плати на Т. И. И. 100 лева – съдебни разноски /за производството пред САС/.

Решението е постановено при участие на ЗК „Лев инс“ АД /трето лице – помагач на ответника/.

В останалата /отхвърлителна/ част първоинстанционното решение е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4