Решение № 96 от 07.10.2024, Районен съд - Ген. Тошево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Г.Т., 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело № 20243220100027 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано на основание искова молба с вх. № 153/16.01.2024г. от К.Д.” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

Г.Т., обл. Д., ***, ет.3, представлявана от С. А. С. в качеството на председател, чрез адв. Д. Ч. от АК - Б., с адрес за призоваване и съобщения: гр. Г.Т., обл. Д., *** срещу В. Н. В. с ЕГН - **********, с постоянен адрес: гр. Г.Т., обл. Д., ***, вх. Б, ап.6, с посочено правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД и с цена на иска 22 539.28 лв.

С исковата молба ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 22 539.28 / двадесет и две хиляди петстотин тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки /, от които: получено без правно основание обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 20 448.00 лева/ двадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева/ и получено без правно основание обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2091.28 / две хиляди деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки /, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното издължаване.

Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени искания.

1

С молбата е направено искане за обезпечение на предявения иск, на основание чл. 389, ал.1 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „Запор” на вземане в размер на 4350.31 лв. за наемно възнаграждение за стопанската 2022/2023г., което ответникът В. В. с ЕГН - ********** има към К.Д.” с ЕИК *** на основание Договор за наем на земеделска земя, сключен на 18.07.2022г. с наемател В. В. и наемодател К.Д. и чрез налагане на обезпечителна мярка „Възбрана” върху идеална част от поземлен имот с трайно предназначение на територията - земеделска и с начин на трайно ползване - нива, с площ 9676 кв.м., находящ се в землището на гр. Г.Т., обл. Д., в местността „Екенликмеше”, 3 категория, с идентификатор *** по КККР на гр.

Ген. Тошево до размера на предявения иск - 22 539.28 лв.

След като съдът се убеди, че молбата е допустима и с оглед изложените в исковата молба доводи и представените писмени доказателства прие, че бъдещите искове се явяват допустими и вероятно основателни, и е налице обезпечителна нужда по смисъла на чл. 391, ал.1 от ГПК, поради евентуалното бъдещо затруднение на ищеца да осъществи съдебно потвърденото право, като с Определение № 25/16.01.2024г. е допуснал обезпечение на предявения иск по гр.д № 27/2024г. по описа на Районен съд Г.Т., за което е издадена и Обезпечителна заповед № 1 / 16.01.2024г.

Предявеният с исковата молба иск е с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, обективно съединен с иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД и в молбата са изложени следните твърдения:

Ищецът твърди, че ответникът е бивш председател на К.Д.” за периода от 23.01.2006г. до 12.04.2022г., на основание решение на Общото събрание на кооперацията за избор на председател и съответно за прекратяване пълномощията на председателя към 2022г., като се сочи, че след като ответника е избран за председател на кооперацията, същият на 28.01.2006г. подписал в качеството на работодател и на работник трудов договор № 13 с ищцовата кооперация, с вписано трудово възнаграждение от 400 лв.

Твърди се, че в периода от 05.04.2007г. до 28.02.2022г. ответникът периодично подписвал в качеството на председател на кооперацията допълнителни трудови споразумения, с които се увеличавал основното си месечно трудово възнаграждение и допълнителните възнаграждения за труд и за професионален стаж и опит.

2

Твърди се, че със Заповед № 23/28.02.2022г. ответникът, в качеството си на председател на кооперацията извършил прекратяване на трудовото правоотношение със себе си за длъжността „председател” на кооперацията, считано от 28.02.2022г. на основание чл. 327, ал.1, т.12 от КТ, като със същата заповед ответникът разпоредил да му се начисли обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 6 работни заплати с общ размер от 20 448. 00 лв., като съответната сума наредил на себе си и получил с платежно нареждане на 04.03.2022г., сочи се още, че към месеца на прекратяване на трудовото правоотношение липсва решение на Общото събрание на кооперацията за прекратяване пълномощията на ответника като председател на кооперацията, както и липсва заличаване на същия като председател в ТРРЮЛНЦ, като прекратяването на пълномощията на ответника е извършено именно с решение на Общото събрание № 6 от 02.04.2022г. и е вписано в ТРРЮЛНЦ на 12.04.2022г.

Твърди се, че ответника на 28.02.2022г. се е назначил отново за председател на ищцовата кооперация като подписал трудов договор с №59, с вписано месечно трудово възнаграждение от 2400 лв. и платен годишен отпуск в размер на 20 дни., като се посочва, че ответникът на 20.05.2022г. получил от ищцовата кооперация сумата от 3204.76 лв., представляваща заплата за м.април 2022г. и сумата от 2091.28 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ за 15 дни.

Твърди се, че между ищцовата кооперация и ответника никога не е съществувало трудово правоотношение, като се сочи.

Твърди се, че поради липсата на трудово правоотношение между ищцовата кооперация и ответника не е приложима и разпоредбата на параграф 2 от ДР на КТ, тъй като те не се отнасят за председателите на кооперациите.

Ищцовата кооперация твърди, че ответника не би следвало да се позовава на чл. 271, ал.1 от КТ, а именно добросъвестност при получаване на процесиите обезщетения, поради липсата на трудово правоотношение и неприложимостта на разпоредбите на КТ.

С молбата се претендира ответника да бъде осъден да заплати сумата от 22 539. 28лева / двадесет и две хиляди петстотин тридесет и девет лева и двадесет и осем стотинки /, от които: получено без правно основание 3 обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ в размер на 20 448.00лева / двадесет хиляди четиристотин четиридесет и осем лева / и получено през правно основание обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ в размер на 2091.28лева / две хиляди деветдесет и един лева и двадесет и осем стотинки /, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното издължаване.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът чрез адв. М. К., представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск в цялост и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и като такъв да бъде оставен без уважение.

В така депозираният отговор се излагат следните твърдения:

Твърди се, че в настоящия казус приложение намира чл. 88, ал.2 от КТ, като се сочи, че разпоредбите уреждащи избора като основание за възникване на трудово правоотношение имат субсидиарно приложение, ако в източниците посочени в чл. 88, ал.2 от КТ не е предвидено друго.

Твърди се, че трудовото правоотношение е възникнало в деня на избора на ответника за председател на ищцовата кооперация, като след това сключеният трудов договор, както и допълнителните споразумения към този договор имат всички необходими реквизити, съобразно трудовото законодателство, като се сочи, че ответникът е полагал труд в полза на другиго и поради това следва да се приеме, че предоставената работна сила е обект именно на трудово правоотношение.

Твърди се, че според решението по т.5 от дневния ред на Общото събрание на ищцовата кооперация от 02.04.2022г., същата не може да търси отговорност от председателя и, както и членовете на органите за управление, т.е кооперацията се е отказала от правото си да претендира обезщетения или друга имуществена отговорност от членовете на тези органи в отчетни период, като се сочи, че именно тогава попада и пенсионирането на ответника и изплащането на обезщетенията по чл. 222, ал.3 и чл. 224, ал.1 от КТ.

Ответникът твърди, че са налице условията за прилагане на чл. 271, ал.1 от КТ, тъй като същия вследствие на избора като способ за възникване на трудово правоотношение валидно е сключил трудов договор и в продължение 4 на осемнадесет години прецизно е спазвал трудовото законодателство.

Ответникът не се противопоставя доказателствата приложени към исковата молба да бъдат приети като изчерпателни и относими към правния спор.

В съдебно заседание ищцовата кооперация, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове, по съображенията изложени в исковата молба.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител, излага доводи, в подкрепа на съображенията изложени в отговора, предявеният иск за напълно неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

От приложените по делото доказателства съдът намира за установено и неоспорено от страните следното:

Ответникът е изпълнявал длъжността „Председател“ на ищцовата кооперация за периода от 23.01.2006г. до 12.04.2022г. също така на дата 28.01.2006г., след избора му за председател на кооперацията, ответникът подписал в качеството на работодател и на работник - Председател на кооперацията, трудов договор № 13 с ищцовата кооперация, като вписал в него основно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. През периода 05.04.2007 г. - 28.02.2022 г. ищецът периодично приподписвал в качеството на представляващ кооперацията и работник на длъжността „Председател на кооперацията“ допълнителни трудови споразумения, с които е актуализирано получаваното от ответника трудово възнаграждение. В трудовия договор и допълнителните споразумения към него са вписани и размера (броя дни) платен годишен отпуск, уговаряно е работното време, уговаряни са допълнителни възнаграждения за труд, и проценти за професионален стаж и опит.

Не е спорно по делото и, че със Заповед № 23/28.02.2022г. ответникът, в качеството си на представляващ кооперацията е подписал прекратяване на трудовото си правоотношение със същата на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като със същата заповед е начислено и процесното обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на шест БТВ в общ размер на 20 448 лв., предвид обстоятелството, че В. е работил в кооперацията повече от 10 години.

5

По партидата на кооперацията, водена в ТР В. Н. В. е заличен като председател на същата на 12 април 2022г. на основание взето решение на ОС за избор на нов председател.

На 20 май 2022г. ответникът е получил от кооперацията ищец по банков път сумата от 3 204.76 лева, като в платежното е вписано основание - заплата за месец април 2022г. и обезщетение за неизползван годишен отпуск по чл.

224, ал. 1 от КТ за 15 дни в размер на 2091.28 лева, като към датата на извършване и получаване на превода по банковата му сметка (с посочени основания за плащането) същия не е бил вече председател на кооперацията и плащането е извършено от новоизбрания председател на същата.

Не е спорно, че с решение на Управителния съвет на кооперацията, на Председателя било определено месечно възнаграждение в размер на 2200 лв.

Това решение на УС действало до 31.01.2020 г., когато е взето ново решение на УС за актуализиране заплатите на персонала с 9 %.

Не е спорно, че на 28.02.2022г. ответникът е подписал в качеството на работодател и работник трудов договор № 59/28.02.2022 г., с вписано в него основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 лв. при 8 часово установено работно време за 5 дни седмично, с вписан платен годишен отпуск в размер на 20 дни. В ТРРЮЛНЦ ответникът е заличен като председател на кооперацията на 12.04.2022г. с вписване № 20220412180927 по заявление А7 № 20220406125724, на основание решение № 6 на Общото събрание на кооперацията от 02.04.2022 г. за прекратяване пълномощията му като член на УС на кооперацията и нейн председател.

Спорно между страните е дали между ищцовата кооперация и ответникът е съществувало трудово правоотношение за длъжността „Председател на кооперацията“.