Решение № 62 от 17.04.2024, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Чирпан, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ IV, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Тр. Динкова при участието на секретаря Милена В. Ташева като разгледа докладваното от Галя Тр. Динкова Гражданско дело № 20235540100726 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 23 от ЗПК вр. чл. чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД.

В Районен съд гр. Чирпан е постъпила искова молба от А. Х. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: **, чрез адв. А. Д. – САК, срещу „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 201196810 с цена на иска 358.59 лв., която сума е надплатена от ищеца по Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година. Ищецът моли съда да постанови съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 358.59 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски. Моли при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти, съдът да съобрази практиката на СЕС, че не се допуска национална правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат на потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер.

Прилага писмени доказателства: Стандартен европейски формуляр към Договор за заем от разстояние № 373881, Общи условия на ответното дружество, погасителен план към Договор за заем от разстояние № 3738881, извлечение от потребителски профил на ищеца, справка за регистрация по ДДС на пълномощника. Ищецът прави доказателствени искания по реда на чл. 190 от ГПК за представяне от ответника на Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година и справка за заплатените суми от кредитополучателя по Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година.

1

Ищецът твърди, че на 14.02.2022 година с ответното дружество е сключен Договор за заем от разстояние № 373881 (наричан по-долу за краткост „Договора"), в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Посочва, че не разполага със самия договор за заем, но разполага със Стандартния европейски формуляр към него, както и с погасителния план към договора, от които може да бъде извлечена необходимата информация. Твърди, че е заплатил на ответното дружество сумата от 1 958,59 лева по процесния договор, който е недействителен и като такъв сумата от 358.59 лв. е получена от ответника без правно основание.

По отношение на иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.22 от Закона за потребителския кредит посочва, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9. ал. 3 от ЗПК, доколкото същият при сключването на договора за потребителски кредит е действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Посочва, че договор за заем от разстояние № 373881 е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК по подробно изложени съображения – клаузата за неустойка не е включена в ГПР, поради което самият ГПР е неправилен и заблуждаващ; не е посочено кои точно разходи формират ГПР. В процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, поради което същият е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Клаузата, с която е уговорена неустойката, е нищожна клауза на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните й функции. Цитира съдебна 2 практика на СЕС.

В преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта и основателността на ищцовата претенция. Прави доказателствени искания – да се задължи ищеца по реда на чл. 190 от ГПК да предостави текста на договор за кредит № 373881 от 14.02.2022 година и да се допусни ССчЕ. Оспорва представената снимка „мини заем“- л. 26 от делото. Посочва, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и е нередовна. Предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като ищецът не е направил изрично искане за прогласяване на нищожността на договора. Ответникът излага доводи, че исковата молба е неоснователна, тъй като липсват валидни доказателства за съдържанието на твърдяното облигационно правоотношение, както и пороците в него, поради което исковата молба е изцяло и недоказана.

Ищецът не е приложил договор за кредит към исковата си молба. Приложил е Преддоговорна информация (Европейски сертификат, СЕС). Наличието й не значи, че има договор, нито означава, че той е сключен във вида на тази преддоговорна информация. Поради това въз основа на приложените от ищеца писмени доказателства не може да се приеме, че се доказва съдържанието на твърдяното правоотношение. Също така по принцип преддоговорна информация не съдържа текста на окончателния договор за кредит. На първо място при двете номерата на клаузите са с различен текст.

Също така в договора за кредит може да има индивидуално уговорени клаузи.

Въпросният процес протича след предоставянето на СЕФ. Въобще тя по никакъв начин не установява текста на един договор. Не случайно това са два различни документи. Също така само по повод договора се предоставят волеизявления за сключване.

С Определение № 609 от 14.12.2023 година е изготвен проект за доклад по делото. С протоколно Определение на съда № 10 от 10.01.2024 година проектодокладът е допълнен. Същият е обявен за окончателен.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 154, ал. 1 ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест, както следва: за ищеца да докаже, че е осъществил плащането, а за ответника – че плащането е осъществено на валидно основание, тоест, че процесният договор е действителен, като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ищеца по делото е да установи, че оспорените клаузи по договора страдат от пороците, за които е навел твърдения и същите са от естеството да обосноват извода за нищожността им/недействителността им, че тази нищожност/недействителност на клаузите води до нищожност на целия договор, че е заплатил процесните суми по нищожни недействителни клаузи по договора и към момента на извършване на плащането не е имало основание за него. Съответно в тежест на ответника е да докаже, че основанието на което е извършено плащането, е съществувало към момента на престацията, че е изпълнил задълженията си за преддоговорни и договорни отношения по смисъла на чл. 18 от ЗПФУР във вр. със ЗПК.

С исковата молба и отговора на исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което същите са приети като писмени 3 доказателства: Стандартен европейски формуляр към Договор за заем от разстояние № 373881, Общи условия на ответното дружество, погасителен план към Договор за заем от разстояние № 3738881, извлечение от потребителски профил на ищеца, справка за регистрация по ДДС на пълномощника; справка за извършените плащания „Оборот по дебита и кредита“ с начална дата 01.02.2022 година до 31.10.2023 година по сметка 225 – ********** А. Х. Г.“. Допълнително от ищеца са представени и са приети по делото: разписки извлечение с №№ 0300015308211304/30.03.2022 г., 0300018237482210/20.03.2023г.,

0300017836356569/04.02.2023 г.,

0300016883384433/14.10.2022 г.,

0300016643325908/15.09.2022 г.,

0300016191364556/19.07.2022 г.,

0300016453866322/22.08.2022 г.,

0300015995671042/24.06.2022 г.,

0300015682036822/16.05.2022 г.,

0300015461018017/19.04.2022 г., 0200020031355239/11.10.2023 г., актуално състояние на Изи Финанс ЕООД, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит, ОУ към договорите за предоставяне на кредит от Изи Финанс ЕООД, информация по кредита и Становище на НАП изх. № 2000-561/28.08.2023 г.

В о.с.з. страните не се явяват, депозират молби и ангажират писмени становища.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено следното:

Не е спорно, че ответникът „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК 201196810 представлява финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Видно от предмета на дейност на ответното дружество в ТР при АВ е, че дружеството извършва дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набирани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 и чл.

2, ал. 2, т. 6 от Закона за кредитните институции, воден от БНБ по реда на чл.

3а от ЗКИ.

Съдът приема, че ищецът в качеството на кредитополучател е сключил с ответника в качеството му на кредитор процесния Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година. С Протоколно определение на съда от 14.12.2023 година и от 10.01.2024 година съдът е задължил ответникът да представи Договор за заем от разстояние № 373881 от 14.02.2022 година, ведно с приложенията към него по електронната партида на ищеца, но същите не са представени. Ответникът е предупреден, че съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събирането на допуснатите доказателства по реда на чл. 161 от ГПК. С неизпълнение на дадените указания на съда по отношение на представянето на договора и приложенията към него, съдът приема, че ответникът цели да осуети установяването на правно релевантните факти – действителното съдържание на договора, поради което настоящият съдебен състав приема за доказани фактите, спрямо които страната е създала пречки за събирането на доказателствата.

4

Договарянето между страните се е осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние. Съгласно Общите условия на ответното дружество, приложими към договори за потребителски кредит, одобрени към 20.12.2021 година и действащи към датата на сключването на договора, в частност пункт III, т. 2 от тях, подписването на договор за предоставяне на кредит чрез кредитен посредник, се осъществява в следната последователност: кандидатът заявява искане за кредит в офис на кредитния посредник, с който кредиторът има сключен договор за предоставяне на услугите. Запознава се с преддоговорната информация във формата на Стандартен европейски формуляр и действащите Общи условия.