Решение № 2859 от 16.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2859 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110156579 по описа за 2024 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от „В.Б.“ ЕООД срещу Д. Б. А. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1000 лева – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 9901598006/05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до изплащане на вземането, за сумата от 33,69 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 05.10.2017 г. и за сумата о т 206,31 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2996/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.

Ищецът твърди, че на 05.09.2017 г. в качеството си на кредитодател, с предишно наименование „Ф.“ ЕООД, е сключил с ответника, в качеството й на кредитополучател, процесния Договор за потребителски кредит № 9901598006/05.09.2017 г. като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Излага, че по договора е предоставил на ответницата кредит в размер 1000 лв. за срок от 30 дни, подлежащ на връщане на 05.10.2017 г., а тя поела задължение да върне кредита заедно с договорната лихва. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора. Посочва, че тъй като кредитополучателят е имал добра кредитна история, кредитодателят безплатно удължил падежната дата до 12.10.2017 г., за което кредитополучателят бил уведомен с имейл и SMS съобщения. Впоследствие с последователни анекси към договора, падежът бил удължаван – с Анекс № 2 към договора – до 26.10.2017 г., с Анекс № 3 към договора – до 09.11.2017 г. и с последния Анекс № 4 към договора – до 27.12.2017 г. След настъпване на падежната дата ответникът не погасил дължимите суми и изпаднал в забава.

1

Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника – Д. Б. А., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение между страните, в това число да е изразявала съгласие за сключване на договора, наличието на валиден договор за потребителски кредит, предаване на заемната сума от кредитодателя на кредитополучателя и предоставяне на услугата „експресно разглеждане“.

Оспорва да е доказано съгласие на потребителя за сключване на договора.

Посочва, че представените като доказателства преписи на договор за кредит и анекси към него съдържат единствено електронен подпис на ищеца, но не и подпис на ответницата. Сочи, че липсват доказателства за предоставяне на преддоговорната информация от страна на кредитодателя. Твърди, че посочения в договора размер на ГПР не отговаря на действителни такъв и че реалният размер на ГПР надхвърля 1000%. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

С протоколно определение от 04.02.2026 г. на основание чл. 233 ГПК съдът е прекратил производството по делото в частта за сумата над 472 лева до сумата от 1000 лева – представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 9901598006/05.09.2017 г., за сумата от 33,69 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017 г. до 05.10.2017 г. и за сумата от 206,31 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит и е обезсилил издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2996/2020 г. по описа на СРС, 119 състав в тези части, като производството е останало висящо единствено по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР за сумата от 472 лева, равняваща се на 241,33 евро , представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 9901598006/05.09.2017 г., ведно със законната лихва от 20.09.2024 г. до изплащане на вземането.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР ищецът следва да докаже следните правопораждащи факти: 1/ сключването на валиден договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние – договор за потребителски кредит, сключен при спазване изискванията на ЗПК и ЗПФУР, както и съдържанието на същия; 2/ кредиторът да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит; 3/ настъпила изискуемост на вземанията по кредита; 4/ клаузите от договора да са индивидуално уговорени и да е налице възможност на кредитополучателя да влияе върху договорното съдържание; 5/ както и размера на претенцията.

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства процесният 2 договор да е сключен, съобразно изискванията на ЗПФУР, в това число – за изпълнение на задълженията си за предоставяне на преддоговорна информация по договора и за получаване на съгласие на кредитополучателя за сключване на договора за кредит, както и че не сочи доказателства да е предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия потребителски кредит.

Правната уредба на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит (ЗПК) – съгласно нормата на чл. 9 ЗПК, това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при който потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9 ЗПК кредиторът трябва да предостави на потребителя т. нар. „стандартен европейски формуляр“ съгласно приложение № 2. Съгласно чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатИ. на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 – при използването на телефон като средство за комуникация или на друго средство за гласова комуникация от разстояние, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 (стандартния европейски формуляр съгласно приложение № 2) незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до 3 сключването на договора страните използват изключително и само средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и потребителя. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР се съдържа дефиниция на понятието „финансова услуга“, съгласно която това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да докаже следните обстоятелства: изпълнил е задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил е сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2; получил е съгласието на потребителя за сключването на договора и ако е необходимо за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага разпоредбата на чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни знаци – ЗЕДЕУУ); преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на ДиректИ. 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.) – т. е. електронен документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. С оглед на разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ следва извод, че законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис. Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – т. е. електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Когато посочените предпоставки са налице, 4 създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото не е установено възникването на облигационно правоотношение между ответника и ищеца по действителен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние. Това е така, тъй като в процесната хипотеза ищецът не установи в хода на процеса по реда на пълното и главно доказване, че е предоставил на заемателя необходимата преддоговорна информация, нито, че е получил неговото съгласие за сключване на договора. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил срокове по чл. 12 и че е получил съгласието на потребителя за сключването на договора. Както се посочи, за доказване на електронни изявления се прилага специалният закон – ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат съгласно чл. 18, ал. 3 ЗПФУР доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.