Решение № 987 от 08.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

987/8.7.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.06.2020 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна

Генадиева при секретаря Цветанка

Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 237 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.Д.Б.,

ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19-0442-000834/15.08.2019 г. на Началник Сектор към - ОД на МВР 4 РПУ, с което са му наложени:

1/. административно наказание

"глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.

175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.

104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата бланкетно се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административно производствените правила.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява в едно от съдебните заседания, а по делото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител -адв.А..

По съществото на делото същия пледира да се уважи жалбата и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението е останало недоказано, акцентира върху характеристиките на превозното средство, сочи, че не било установено с какви гуми е било оборудван то към датата на нарушението.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Б. бил правоспособен водач на

МПС за категория "В". Той управлявал лек автомобил марка "БМВ 330Д" с рег.№В 85 38 НС.

На 23.06.2019 г. около 01:45 часа той се движел в гр.Варна, кв.Аспарухово с горепосочения автомобил. Насочил се към кръговото кръстовище до „Сити център“. Възз.Б. навлязъл с висока скорост в кръговото кръстовище и няколкократно извеждал преднамерено извън контрол управляваното от него МПС, като го довеждал до загуба на сцепление на задните им гуми /дрифт/. Така преминал цялото кръгово движение още два пъти, като непрекъснато „дрифтел“, като дори направил обратен завой и навлязъл в насрещното в кръговото кръстовище. Тези му действия били забелязани от полицейски служители, работещи като автопатрул в кв.Аспарухово на гр.Варна. Служителите на реда били със служебен автомобил с отличителни знаци. Свид.Д*възприел движението на автомобила управляван от въззивника от разстояние поне 100 метра и насочил служебния автомобил към кръговото кръстовище. Докато полицейските служители се движели към автомобила управляван от въззивника те наблюдавали няколкократното му преминаване през кръговото кръстовище като той извършвал "дрифтът". След като достигнали кръговото кръстовище полицейските служители спрели за проверка възз.Б..

Пред полицейския служител видно от приложената Докладна въззивникът посочил, че е "дрифтил" въпросната вечер, за да се научи как да го прави.

При така установеното срещу въззивника бил съставен АУАН за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражение.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.

175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 12.04.2018 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от свидетелите Д. и Д* Съдът приема с доверие и показанията на св.Д.-очевидец на нарушението. Същите са конкретни, логични, кореспондиращи с останалите кредитирани от съда гласни и писмени доказателства. Липсват каквито и да било данни свидетелят да е заинтересован от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията му. Поради това кредитира същите с пълно доверие.

Съдът не кредитира показанията на свид.Н*, приятел на възз.Б., който твърди, че по време на извършване на нарушението се е возил в автомобила. Този свидетел сочи, че възз.Б. е навлязъл със скорост от около 60 км в час в кръговото и автомобила е поднесъл но не е имало „дрифт“. Свидетелят сочи, че са излезли от първия изход на кръговото. В противоречие на това сочи също така, че след като автомобила е поднесъл са стояли около минута в кръговото, но неможе да посочи защо. Абсурдно е да са излезли от първия изход на кръговото и също така да са стояли около една минута вътре след като колата е била поднесла. Така посоченото от свидетелят е взаимно изключващо се.

Съдът напълно кредитира показанията на полицейския служител Д., които е възприел случващото се, макар и от разстояние в първия момент, след това е насочил служебния автомобил към кръговото, в което въззивника е управлявал своя автомобил и докато е пътувал към него непрекъснато е наблюдавал случващото се.

Показанията на този свидетел се кредитират като обективни, безпристрастни и логически последователни. Той си спомня за процесната ситуация, като възпроизвеждат обстоятелства, съотносими към извършената проверка на въззивника. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Ето защо, настоящият състав, дава вяра на показанията на горепосочения свидетел, като следва да се отбележи и фактът, че няма индиция за тяхната заинтересованост. Не съществува съмнение, че дава необективни и тенденциозни показания. Това, което твърди в показанията си, е възприел лично при процесната ситуация, при изпълнение на служебните си задължения. Служебната функция на свидетелят не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок / / от надлежна страна – ФЛ спрямо, което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на 4 РУ ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган .

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.

34, ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.

57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл.

104б, т.2 от ЗДвП. Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира направомерната деятелност на дееца. Така, че несподелимо е твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за нарушение, което не е осъществил. Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии. Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач- затова, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл.

175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.

104б, т.2 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов -

ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.

175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.

104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Така, че за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на деянието. Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Същият е използва път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е извън контрол.

Разпечатката съдържа 54 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4ca179f-6908-4bea-81ee-03e21c689d68