Решение № 155 от 07.11.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Търговище, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. И.

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

ПЛАМЕН М. ДРАГАНОВ при участието на секретаря МАРИЯ М. И.А в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600332 по описа за 2024 година Като разгледа докладваното от съдия Павлов ВНОХД № 332 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК .

Образувано е по протест, подаден от прокурор при ТРП против присъда № 14 от 17.06.2024г, постановена по НОХД № 91 /2024 г от ПРС, с която подсъдимият С. И. С. от гр.С. егн-********** е бил признат за виновен, в т о в а че за времето от 01.10.2023 г. до 04.10.2023 г., в гр.Попово, при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил - на 01.10.2023 г., и поддържал - от 02.10.2023 г. до 04.10.2023 г., заблуждение у С. М. С. от гр.Попово за това, че ще й подготви документи за пътуване до Англия и ще й осигури посрещане и работа там, и с това на 04.10.2023 г. й причинил имотна вреда в размер на 780.00 лв.

/седемстотин и осемдесет лева/, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.4 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1, във вр. чл 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание десет месеца „лишаване от свобода“, което на осн, чл.

57, ал. 1, т. 2., б. „б“ от ЗИНЗС, да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл.59 ал.1, т.2 от НК съдът е приспаднал от наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА времето, през което подс. С. И. С. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от 19.03.2024г. до 17.06.2024г., включително, при зачитане на два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода.

1

В протеста се изразява становище, че така постановената присъда е неправилна досежно определеното с нея наказание на подсъдимия С. за извършеното от него престъпление, като намирам същото за явно несправедливо — силно занижено, предвид това се моли присъдата да бъде изменена в частта на наказанието, като, спрямо подсъдимия бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В допълнително изложение към протеста се заявява, че прокурора споделя мотивите на съда в частта им относно извършването на деянието, обективната и субективната страна на престъплението и неговата правна квалификация, като не споделя като правилен размера на наложеното наказание. Твърди се, че при индивидуализацията на наказанието не са отчетени и взети предвид всички отегчаващи вината обстоятелства – съдимостта на подсъдимия, обществената опасност на дееца и степента на обществена опасност на деянието. Поради горното се моли за изменение на присъдата като бъде определено бъде определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и след приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

В съдебно заседание, представителя на ОП-Търговище, подържа протеста и допълнителното изложение.

Подсъдимият С. лично и чрез своя защитник – адв.М. изразяват становище, че протеста е неоснователен, молят присъдата на ПРС да бъде потвърдена. В депозирано писменно възражение, изразява становище, ч определеното наказание е справедливо, отново се моли за потвърждаване на постановената от ПРС присъда.

Съдът, след преценка на доводите в протеста и като провери изцяло правилността на протестираната присъда , по реда на чл. 313 ал. 1 от НПК, установи следното:

Въззивният протест е неоснователен, а постановената присъда е правилна и законосъобразна..

Подсъдимия С. е бил обвинен в това, че за времето от 01.10.2023 г. до 04.10.2023 г., в гр.Попово, при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил - на 01.10.2023 г., и поддържал - от 02.10.2023 г. до 04.10.2023 г., заблуждение у С. М. С. от гр.Попово за това, че ще й подготви документи за пътуване до Англия и ще й осигури посрещане и работа там, и с това на 04.10.2023 г. й причинил имотна вреда в размер на 780.00 лв. /седемстотин и осемдесет лева/, престъпление по чл.210, ал.1, т.4 във връзка с чл.209, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК.

Пред първоинстанционният съд производството е проведено по реда 2 на чл. 370 и сл. от НПК.

Съдът е одобрил изразеното от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства в с.з. и разяснил, че ще ползва признанията му, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт при постановяване на присъдата. След като отчел и обстоятелството, че действията по проведеното досъдебно производство не страдат от пороци и са извършени по реда предвиден в НПК, съдът постановил процесния съдебен акт.

Възприетата от ПРС фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото и е следната:

За да постанови присъдата си, ПРС при правилен и детайлен анализ на събраните доказателства, ПРС е възприел за безспорно доказана следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бил многократно осъждан. В периода от 04.01.2018г. до 12.01.2023г. С. е бил осъден с влезли в сила в този период съдебни актове по НОХД№ 3529/2017г. на Районен съд - Плевен, НОХД №1871/2018 на Районен съд - Плевен, НОХД №106/2022г. на Районен съд - Никопол, НОХД №3298/2021г. на Районен съд - Стара Загора, НОХД №4487/2021г. на Районен съд - Варна, НОХД №598/2021г. на Районен съд - Лом, НОХД №149/2022г. на Районен съд -Велинград, НОХД №180/2021г. на Районен съд - Луковит, всички за престъпления по чл. 209 от НК и чл. 210 от НК, като за някои от тях, извършени в съвкупност, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено общо наказание.

През есента на 2023 г., подсъдимият С. публикувал обява в интернет, на сайта „Bazar BG“, в която предлагал организиране на работа в Англия. В обявата били посочени привлекателни условия за работа: осигуряване на квартира, извозване до работното място и подготовка на всички необходими документи за заминаване, включително виза и самолетен билет. За контакт бил посочен мобилен номер *********.

На 01.10.2023 г., пострадалата С. М. С. видяла обявата в „Bazar BG“.

Условията в обявата я заинтригували и тя се обадила на посочения телефонен номер *********. При разговора, С. се представил с името Д.. Подсъдимият попитал С. кога е готова да започне работа и дали разполага с международен паспорт. След това обяснил, че е необходимо да преведе сумата от 780 лв. за подготовка на документи, виза и самолетен билет, както и че трябва да й бъде издаден международен паспорт.

В следващите дни С. провела няколко разговора с подсъдимия - телефонни разговори на 3 и 4 октомври 2023 г., както и комуникация чрез „Вайбър“. Била уговорена дата за заминаването й за Англия - 17.10.2023 г., и й били дадени разяснения относно настаняването и работата, свързана с пакетиране на плодове.

На 04.10.2023 г., по настояване на С., С. превела сумата от 780 лв. чрез каса на „Изи Пей“ на името на С. И. С., съгласно дадените й указания. В превода били отразени неговите данни и било посочено основание „самолетен билет, 3 документи, виза, посрещане“. На същата дата подсъдимият получил преведената сума от офис на „Изи Пей“ в к.к. С., кв. „К.“, комплекс „Г.“, и подписал съответната разписка №******** от 4.10. 2023 г.

В последващ разговор, С. потвърдил, че е получил преведената сума. С. продължила комуникацията с него, като подсъдимият настоявал, че за процедурата по уреждане на нейната работа в Англия е необходим международен паспорт.

На 09.10.2023 г., С. получила от Паспортна служба - гр. Търговище международния си паспорт, снимала го и го изпратила на С. чрез „Вайбър“.

Той потвърдил получаването на снимката. Оттогава подсъдимият прекратил комуникацията си с пострадалата.

На 11.10.2023 г., С. се опитала да се свърже със С. по телефона, но той не отговорил на обажданията й. Тя му изпратила съобщение чрез „Вайбър“, но той не отговорил и на него. С. продължила да го търси ежедневно, тъй като датата за заминаване - 17.10.2023 г., наближавала. Разбирайки, че е била измамена, тя подала жалба в РУ - Попово.

По случая било образувано досъдебно производство № 412/2023 г. по описа на РУ - Попово.

С основание ПРС е приел, че така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно - направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК на всички факти, така, както са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство.

Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от подсъдимия, поради което съдът неизвършил поотделното им обсъждане.Така възприетата фактическа обстановка е доказана по безспорен начин, като не се оспорва от прокуратурата и от подсъдимия.

Съдът правилно е приел за установено, че от обективна страна подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. е чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като за времето от 01.10.2023г. до 04.10.2023г., в гр. Попово, при условията на повторност в немаловажен случай, с цел да бъде набави за себе си имотна облага възбудил на 01.10.2023г., и поддържал от 02.10.2023г. до 04.10.2023г., заблуждение у С. М. С. от гр. Попово за това, че ще й подготви документи за пътуване до Англия и ще й осигури посрещане и работа там, и с това на 04.10.2023г. й причинил имотна вреда в размер на 780.00 лв., както и, че 4 престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 4 във вр. е чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК е умишлено и за да е съставомерно деянието по този текст от наказателния закон, е нужно да има измамено лице, на което да е причинена имуществена вреда, чрез въвеждането му в заблуждение, какъвто е процесния случай.

От обективна страна са налице измамливи действия от страна на подсъдимия, които са създали у пострадалата погрешна представа, относно това, че ще й бъде организирана работа в Англия, и по тази причина тя се е разпоредила с притежавани от нея парични средства. В резултат на извършения увреждащ акт на имуществено разпореждане е настъпила и имотната вреда за пострадалата.

От материалите по делото се установява, че подс. С. е действал при условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като е извършил процесното деяния, след като е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление, без да е изтекъл 5-годишният срок по чл. 30, ал. 1 от НК.

Установява се, че случаят е немаловажен, с оглед завишената обществена опасност на дееца, който е многократно осъждан за престъпления против собствеността. А от субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал общественоопасните последици от това си поведение.

Правилно е прието, че подсъдимият е действал с пряк умисъл и с користна цел - да въздейства върху измамената, в следствие на което последната да извърши акт на имуществено разпореждане, от което да настъпи вреда.

Като правилно и законосъобразно е установил фактическата обстановка по делото , и формата на вината, ПРС обосновано е приел, че при съобразяване целите на наказанието по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 54 от НК, на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и три месеца.