Решение № 274 от 03.06.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20225001000190 по описа за 2022 година

С решение № 260385/7.10.21 г., постановено по т.д. № 507/2019 г. по описа на Пловдивски окръжен съд, ЗАД „А. Б.“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати, на основание чл. 226, ал.1 от КЗ, на И.. Р. Н. ЕГН ********** и на АНТ. Г. АНД. ЕГН ********** сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, сумата от п о 1425 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - направени разходи по лечението на починалата С. А., а именно заплатените медицински изделия-динамичен имплант за лечението й на стойност 5400 лв. съгласно фактура №********* от 09.12.2015 г, както и сумата от п о 3750 лв. на всеки от ищците, представляващи обезщетения за причинените им имуществени вреди, съобразно наследствените им квоти, изразяващи се в стойността на увредения лек автомобил „Ф. С.“ с рег.№ *********- собственост на С. А. А. към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения начиная от 09.12.2015г. до окончателното изплащане , които суми се дължат вследствие на обстоятелството, че на 08.12.2015 г. на АМ „Т.“ в посока С.-Б. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, вследствие на което пострадала С. А. А.-дъщеря на ищците, управлявала по време на произшествието лек автомобил „Ф. С.“ с рег. №********* е починала, като до пълните предявени размери предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

1

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗАД „А.

Б.“

АД, което го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност, постановяване в противоречие с материалния и процесуалния закон, като моли същото да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, евентуално да бъде намален размера на присъдените обезщетения със законоустановените последици по отношение на разноските. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение.

От И.. Р. Н. и АНТ. Г. АНД. е подадена насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част. Излагат се оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението в тази му част, като се иска в същата да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което предявените искове за имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени до пълните им претендирани размери. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв за оказана безплатна правна помощ.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, настъпили за ищците вследствие ПТП, настъпило на 08.12.2015 г. на АМ „Т.“ в посока С.-Б., при което е починала тяхната дъщеря С. А. А..

Исковете са насочени против ЗАД „А. Б.“ АД предвид наличието на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена за товарен автомобил марка „М.

А.“ с рег.№ ********, участващ в ПТП, с водач Е. В. К., за който твърдението на ищците е че виновно причинил процесното ПТП и съответно смъртта на тяхната дъщеря С. А.. Обстоятелството, че е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица № **************, валидна към датата на ПТП, е безспорно между страните.

На първо място, е спорен въпросът дали е налице противоправно поведение на водача на товарния автомобил „М. А.“, каквото е твърдението на ищците, или вина за настъпване на събитието има само и единствено С. А. като водач на л.а. „Ф. С.“ с рег. №*********, в какъвто смисъл са твърденията на застрахователното дружество; евентуално, налице ли е съпричиняване от страна на С. А., респ. какъв размер съпричиняване следва да бъде определен.

По отношение механизма на настъпване на ПТП, от заключението на назначената тройна САТЕ, е установено следното:

2

Водачът С. А. А. е управлявала лек автомобил „Ф.“ по южното платно за движение на автомагистрала „Т.” в посока от запад на изток. През това време водачът Е. В. К. е управлявал товарен автомобил „М.” влекач с полуремарке по същото платно в същата посока пред лек автомобил „Ф.“.

Когато разстоянието между лек автомобил „Ф.“ и товарен автомобил „М.” влекач с полуремарке е било около и над 73 метра, но по-малко от 106 м, водачът на т.а. „М.” е предприел маневра „изпреварване“ на движещ се пред него друг товарен автомобил - „М**“ - сметовоз. Така, след като т.а. „М.” е навлязъл в лявата лента, водачът на лек автомобил „Ф.“ не е намалил скоростта си и около 3,13 секунди след началото на маневрата на т.а. „М.” е настъпил удар в предната лява част на лек автомобил „Ф.“ и в задната дясна част на полуремаркето на товарен автомобил „М.”.

Установено е, че момента на удара скоростта на движение на л.а. „Ф.“, управляван от С. А., е била около 164 км/ч, като не са налице обективни данни дали скоростта е била променяна преди това /в посока намаляване или ускорение/. Скоростта на т.а. „М.“ с прикачено полуремарке е била около 80 км/ч, а скоростта на изпреварвания от него т.а. – сметовоз около 61 км/ч.

Ако водачът на товарния автомобил „М.“ не бе предприел маневра – изпреварване на товарен автомобил „М**“ – сметовоз, то не би настъпило ПТП по описания механизъм.

След започване на маневрата „смяна на лентата“ или

„изпреварване“ водачът на т.а. „М.“ с прикачено ремарке вече е нямал техническа възможност да избегне произшествието.

Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 км/ч и се намира на разстояние по-малко от 237.79 м зад т.а. „М.“ с прикачено ремарке в момента на начало на маневрата „изпреварване“, предприета от този т.а., ще трябва да намали скоростта си в един момент, за да не се удари в т.а. „М.“, тъй като неминуемо ще го настигне, т.е. за да извърши маневрата „изпреварване“, без да се налага автомобил, движещ се зад т.а. „М.“ със скорост 140 км/ч да намалява скоростта си, водачът на т.а. „М.“ трябва да започне маневрата, когато най-близкият автомобил зад него се намира наймалко на 237.79 м.

Всеки автомобил, който се движи със скорост 140 км/ч и се намира на разстояние по-малко от 68.5 м зад т.а. „М.“ с прикачено ремарке в момента на начало на маневрата „изпреварване“ на последния, ще има техническа възможност да намали скоростта си нормално или т.нар.

„служебно“ спиране, ако реагира в момента на начало на маневрата „изпреварване“, предприета от водача на т.а. „М.“. Т.е. за да се извърши маневрата „изпреварване“ така, че да не се налага автомобил, движещ се зад т.а. „М.“ да намалява скоростта си екстрено, т.е. с максимално спирачно закъснение, но все пак да се наложи да намали скоростта си с нормално, т.нар. „служебно“ спиране, водачът на т.а. „М.“ трябва да започне маневрата, когато най-близкият зад него автомобил се намира на разстояние най-малко 68.5 м.

3

Водачката на л.е. „Ф.“ е имала техническа възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, като намали скоростта си и изостане зад т.а. „М.“ както със скоростта, с която се е движела, - 164 км/ч, така и при скорост от 140 км/ч, като в последния случай е можела да изостане от т.а. „М.“ дори и с т.нар. „служебно“ спиране.

Не са налице данни за това защо водачката на л.а. „Ф.“ не е предотвратила сблъсъка при наличие на техническа възможност за това. Същата е започнала маневра за отклоняване траекторията на автомобила надясно, като е възможно да е предприела и спиране, по липсват спирачни следи, при което не е възможно обективно и еднозначно да се определи дали това е било така.

Промяната на траекторията и липсата на спирачни следи е посочено от вещите лица като индикатор за ненавременна реакция.

Водачът на т.а. „М.“ е имал техническа възможност да наблюдава пътя зад композицията посредством огледалата за обратно виждане. В случая зад него се е движел един товарен автомобил и един лек автомобил, които в някакъв момент са били изпреварени от автомобила, управляван от С. А., като не е известно в кой точно момент л.а. „Ф.“ е започнал изпреварването на другите два автомобила и дали преди това се е движил в лява или дясна пътна лента. От анализа на снимките от камера на близостояща бензиностанция вещите лице са мотивирали извод, че л.а. Ф. преди удара не е попадал в дясната пътна лента между т.а. „М.“ – участник в удара и неизвестната композиция, а в някакъв момент е изпреварил тази композиция, без да може да се определи времето и начина на това изпреварване.

На въпроса налице ли е противоправно поведение на водача на застрахования при ответното застрахователно дружество т.а. „М.“ влекач с полуремарке първоинстанционният съд е дал положителен отговор, който се споделя и от настоящия съдебен състав. Вярно е, както се твърди във въззивната жалба на застрахователното дружество, че единствената възможност за водача на т.а. „М.“ да не стане участник в процесното ПТП е въобще да не предприема извършвана маневрата „изпреварване“, както и че в закона липсва забрана за такава маневра по отношение на товарните автомобили. Принципната липса на забрана за предприемане на такава маневра обаче не е равнозначна на липса на законови изисквания, с които водачът на т.а. трябва да се съобрази преди и по време на маневрата, поради което не е достатъчна, за да се мотивира извод, че така предприетата маневра не противоречи на нормите на Закона за движение по пътищата. В случая следва да бъдат съобразена както разпоредбата на чл. 42, ал.1,т.1 от ЗДвП, според който водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го изпреварва друго пътно превозно средство, както и на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, според който при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Изискването за „пропускане“ на движещите се в лявата лента ППС означава да се осигури възможност на тези ППС да преминат покрай 4 товарния автомобил без да са принудени да променят скоростта, с която се движат, а това в конкретния случай означава, че предприемането на маневра „изпреварване“ от водача на л.а. „М.“ и навлизане в лявата лента пред всяко ППС, което се намира на разстояние по-малко от 237.79 м зад него, е технически неправилна маневра - /разстоянието е изчислено от техническата експертиза на база движение в рамките на разрешената скорост за магистрала от 140 км/ч/. Към момента на предприемане на маневрата разстоянието между товарния автомобил „М.“ и автомобила, управляван от С. А., е било повече от два пъти по-малко от посоченото – а именно: около и над 73 м, но по-малко от 106 м. Именно това конкретно изчислено отстояние между двете МПС в момента на предприемане на маневрата „изпреварване“ е посочено от първоинстанционния съд като обстоятелство, което несъмнено води до извод, че няма как водачката на л.а. С. А. да го е управлявала в дясна лента, след като се е движела със скорост от 164 км/ч, тъй като, ако това бе осъществено, л.а. би създал предпоставка за настъпване на ПТП с оглед на наличието на колона от товарни автомобили в дясна лента. Мотивиран е извод, че отстоянието на лекия автомобил на С. А. от мястото на сблъсъка, преценено в аспекта на колона от товарни автомобили в дясна лента, изключва възможността починалата да е управлявала л.а. в дясна лента и наближавайки колоната от товарни автомобили рязко да промени посоката на движение, при което очевидно водачът на т.а. би следвало да има възможност на съобрази наближаващия в лява лента автомобил на починалата и да не предприема маневрата изпреварване с оглед законово вменените му задължения при предприемане на подобна маневра. Тези изводи са обосновани и се възприемат и от настоящия въззивен състав с оглед установената по делото фактическа обстановка, като следва да се подчертае, че същественото обстоятелсто по делото е дали автомобилът, управляван от С. А. е бил в лявата лента именно към момента на започване на маневрата „изпреварване“, а не в някакъв хипотетичен момент преди това, за което вещите лица са заявили, че няма обективни данни. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че водачът на МПС, движещо се по магистрален път със скорост от 80 км/ч следва да има повишено внимание при изпреварване с оглед на факта, че при наличие на автомобили в лява лента, маневрата би създала предпоставки за осъществяване на т.н.“служебно“ спиране или „екстрено“ спиране от страна на водачите на МПС, които са в лява лента и се движат около разрешената скорост, като конкретно посочената скорост на движение определя и необходимост от поизострено внимание в тази насока, тъй като се касае за магистрален път, по който разрешената скорост за леки автомобили е до 140 км/ч. Ето защо се споделят изводите, че предприетата маневра „изпреварване“ е била несвоевременна и неправилна с оглед изискванията на чл. 42 от ЗДвП, както и на чл. 25, ал.2 от ЗДвП, като водачът на т.а. „М.“ е имал техническа възможност да установи наличието на автомобила на починалата и да съобрази своите действия със съществуващата пътна обстановка.