Определение № 10 от 06.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на З. С. П. срещу определение № 3639/ 17.11.2025 г. по гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, е връчено редовно на ищеца на основание чл. 46 ГПК.

Изложено е, че лицето, посочено като „зет“ на З. С. П., не е такъв, а е бивш съпруг на дъщеря й, като бракът между тях бил прекратен с влязло в сила решение. Освен това се твърди, че това лице не живее на адреса на жалбоподателката и няма общо домакинство с нея. Сочи се, че присъствието му на адреса било инцидентно и кратковременно, както и че той посещава дома й периодично, за да прибира свои движими вещи, останали там след развода. Отношенията между З. С. П. и посоченото лице били влошени и липсвало доверие помежду им. Въз основа на тези доводи жалбоподателката поддържа, че разпореждането, с което са й дадени указания на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, е нередовно връчено и не е породило правни последици, съответно, че връщането на исковата молба е неправилно, тъй като санкцията е наложена преждевременно. Поради това моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С молба с вх. № 34119/ 12.12.2025 г., по описа на Районен съд – Перник, от името на З. С. П. е отправено доказателствено искане за извършване на справка относно регистрирания настоящ адрес на И.М.Х..

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, приема за установено следното:

Гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на З. С. П..

С разпореждане № 14418/ 10.09.2025 г. съдът е дал указания на ищцата на основание 1 чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, като представи доказателство за внесена по сметка на Районен съд – Перник държавна такса в размер на 750 лева.

Препис от разпореждането е изпратен на посочения в исковата молба адрес: *** и от направеното отбелязване върху разписката към съобщението, с което е пратен, е видно, че на 05.11.2025 г. е получен от И.М.Х., обозначен като „зет“, в Бюро „Призовки“.

С обжалваното определение № 3639/ 17.11.2025 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на З. С. П. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като приел, че препис от разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК е връчен редовно на ищцата по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на И.М.Х. (зет), но в рамките на предоставения едноседмичен срок дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба не били изпълнени.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/ 2019 г. по т.д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а служебно проверява всички правно релевантни факти, за да извърши контрол за правилност на акта. В случая, като извърши такава проверка на всички относими обстоятелства, настоящият състав намира, че разгледана по същество, частаната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ГПК връчването на съобщения се извършва на адреса, който е посочен по делото (респ. на настоящия или постоянния адрес на адресата – ал. 5). В чл. 45 е установено правилото за лично връчване, когато страната не е посочила съдебен адресат и няма пълномощник. Едно от изключенията от него е предвидената в чл. 46 ГПК възможност за връчване на друго лице. Според нормата на чл. 46, ал. 1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал. 2 са посочени лицата, на които може да бъде връчено съобщението – всеки пълнолетен от домашните на адресата или който живее на адреса, или е негов работник, служител или работодател. В тези случи мястото на връчване е посоченият по делото от съответната страна, до която се изпраща съобщението, адрес. Тоест, за да е редовно връчването по реда на чл. 46 ГПК, при посещението си на адреса длъжностното лице по призоваването следва да установи, че не е възможно лично връчване на адресата, както и да намери на същия адрес пълнолетно лице, което да е сред изброените в чл. 46, ал. 2 ГПК, съгласно да приеме съобщението със задължение да го предаде на адресата.

Според нормата на чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. Адресатът е лицето, за което е предназначено съобщението (чл. 37 ГПК). Поради това връчването на място, различно от посочения от страната адрес, е редовно единствено ако съобщението бъде получено от нея, но не и от трето лице. В този смисъл са Определение № 27/ 09.01.2013 г. по ч.т.д. № 636 / 2012 г. на ВКС, I ТО и Решение № 69/ 28.06.2017 г. по т.д. № 2033/ 2016 г. на ВКС, І ТО.

В процесния случай препис от разпореждане № 14418/ 10.09.2025 г., с което на З. С.

П. са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, е връчен в Бюро „Призовки“ на И.М.Х., обозначен като „зет“. Следователно съдебните книжа не са връчени на посочения от ищцата адрес, а на място, различно от него, като същите не са получени лично от нея, а от трето лице (което не 2 е неин пълномощник). Поради това не е налице редовно връчване нито по реда на чл. 46 ГПК, при който връчването на трето лице следва да бъде извършено на адреса, посочен от адресата, нито на основание чл. 49 ГПК, доколкото съобщението е връчено на друго място, различно от посочения от ищцата адрес, но не лично на нея.

Въз основа на горните съображения се налага извод, че атакуваното определение № 3639/ 17.11.2025 г. по гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което е върната исковата молба на З. С. П. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, при условие че разпореждане № 14418/ 10.09.2025 г., с което са й дадени указания на основание чл. 129, ал.

2 ГПК, не й е било връчено редовно, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия чрез надлежното връчване на разпореждането.

Доколкото извършването на справка за регистрирания настоящ на И.М.Х. не е необходимо за преценката относно правилността на обжалвания съдебен акт, искането на жалбоподателката за това следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3639/ 17.11.2025 г. по гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З. С. П. за извършване на справка относно регистрирания настоящ на И.М.Х..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Перник, 06.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500810 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на З. С. П. срещу определение № 3639/ 17.11.2025 г. по гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, с което на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата й молба и е прекратено производството по делото. В жалбата са изложени съображения, че първоинстанционният съд неправилно приел, че разпореждането, с което са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, е връчено редовно на ищеца на основание чл. 46 ГПК.

Изложено е, че лицето, посочено като „зет“ на З. С. П., не е такъв, а е бивш съпруг на дъщеря й, като бракът между тях бил прекратен с влязло в сила решение. Освен това се твърди, че това лице не живее на адреса на жалбоподателката и няма общо домакинство с нея. Сочи се, че присъствието му на адреса било инцидентно и кратковременно, както и че той посещава дома й периодично, за да прибира свои движими вещи, останали там след развода. Отношенията между З. С. П. и посоченото лице били влошени и липсвало доверие помежду им. Въз основа на тези доводи жалбоподателката поддържа, че разпореждането, с което са й дадени указания на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, е нередовно връчено и не е породило правни последици, съответно, че връщането на исковата молба е неправилно, тъй като санкцията е наложена преждевременно. Поради това моли атакуваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С молба с вх. № 34119/ 12.12.2025 г., по описа на Районен съд – Перник, от името на З. С. П. е отправено доказателствено искане за извършване на справка относно регистрирания настоящ адрес на И.М.Х..

Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, приема за установено следното:

Гр.д. № 4506/ 2025 г., по описа на Районен съд – Перник, е образувано въз основа на искова молба на З. С. П..

С разпореждане № 14418/ 10.09.2025 г. съдът е дал указания на ищцата на основание 1 чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатирани нередовности на исковата молба, като представи доказателство за внесена по сметка на Районен съд – Перник държавна такса в размер на 750 лева.

Препис от разпореждането е изпратен на посочения в исковата молба адрес: *** и от направеното отбелязване върху разписката към съобщението, с което е пратен, е видно, че на 05.11.2025 г. е получен от И.М.Х., обозначен като „зет“, в Бюро „Призовки“.

С обжалваното определение № 3639/ 17.11.2025 г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба на З. С. П. на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, като приел, че препис от разпореждането по чл. 129, ал. 2 ГПК е връчен редовно на ищцата по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК на И.М.Х. (зет), но в рамките на предоставения едноседмичен срок дадените указания за отстраняване нередовностите на исковата молба не били изпълнени.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достига до следните правни изводи:

Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 6/ 2019 г. по т.д. № 6/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не е ограничен от релевираните в частната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, а служебно проверява всички правно релевантни факти, за да извърши контрол за правилност на акта. В случая, като извърши такава проверка на всички относими обстоятелства, настоящият състав намира, че разгледана по същество, частаната жалба е основателна.