Решение № 14517 от 27.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 37651/2024
- Вид
- Решение № 14517
- Подписан
- 27.07.2025
- Състав
- НЕДЕЛИНА ДИМИТРОВА СИМОВА МИТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 446, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 262, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 213, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 357 · Кодекс на труда
- чл. 357, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 66, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 14517 гр. *****, 27.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110137651 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Т.
Ш., гражданин на Словашката република, с ЛНЧ **********, чрез пълномощника адв.
Е. М., срещу Н. С. С., ЕГН ********** установителен иск с правно основание чл. 262, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за сумата от 2 508,74 лв., представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по Договор от 18.05.2022 г., ведно със законната лихва от 26.05.2023 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 21.09.2023 г., издадена по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 28395/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ищецът твърди, че между него, в качеството на възложител, и ответницата, в качеството на изпълнител, бил сключен Договор от 18.05.2022 г., по силата на който ответницата се е задължила срещу възнаграждение да извършва правни и фактически действия по оказване на съдействие на ищеца при изпълнение на служебните му задължения. По силата на Анекс № 2/01.12.2023 г. последното уговорено месечно възнаграждение било в размер на 641,35 евро или 1254,37 лева. Твърди, че по силата на т. 18.2 от Договора била уговорена възможността за едностранно прекратяване на договора от изпълнителя с двумесечно писмено предизвестие. Твърди, че на 20.01.2023 г. ответницата прекратила едностранно договора чрез уведомление, изпратено чрез WhatsApp, с което уведомила ищеца, че прекратява незабавно изпълнението на своите задължения по договора и няма повече да се явява. Въз основа на изложеното ищецът поддържа, че в негова ползва е възникнало правото да получи обезщетение за неспазен срок на предизвестие за два месеца в размер от 2508,74 лева.
В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответницата, в който претенцията се оспорва като неоснователна. Оспорва да е прекратила едностранно договора на 20.01.2023 г., включително да е обективирала изявление за това. Вместо това сочи, че на следващия работен ден – 23.01.2023 г., се е явила на работното си 1 място в 8,00 ч., но не е била допусната по разпореждане на Т. Ш.. Твърди още, че в срока от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г. не било заплатено дължимото възнаграждение в размер на 930,66 лева. Поддържа, че договорът е прикривал трудово правоотношение. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен.
В срока по чл. 211 ГПК ответницата Н. С. предявява срещу ищеца Т. Ш. насрещен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 357 КТ, вр. чл. 61, ал. 1 КТ и 62, ал. 1 КТ, и осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 220, ал. 1 КТ. Иска да бъде установено, че между страните по силата на Договор от 18.05.2022 г. е възникнало трудово правоотношение. Сочи, че с процесния договор ответникът по насрещните искове прикривал трудово правоотношение с цел да избегне задълженията на работодателя по КТ. Обосновава твърдението си за характера на сключения договор като трудов такъв с наличието на установено работно време и място, че бил сключен не за определен резултат, а имал за предмет предоставяне на работна сила, средствата за изпълнение били предоставени от възложителя /работодател/, ежемесечно се дължало изплащане на възнаграждение, което не е обвързано от постигнат резултат, както и йерархическа подчиненост на възложителя. Въз основа на твърдението си, че съществувалото между страните по делото правоотношение било трудово, претендира на основание чл. 128, т. 2 КТ заплащане на трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г. в размер на 930,66 лева. Въз основа на твърдението си, че не е прекратила едностранно правоотношението въз основа на писмено изявление от 20.01.2023 г., а че на следващия работен ден – 23.01.2023 г., се е явила на работното си място, но не е била допусната, предявява иск по чл. 213, ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение за недопускане до работа в размер от 188.16 лева, представляваща обезщетение за недопускане до работа за периода от 23.01.2023 г. до 25.01.2023 г. /след допуснато изменение на иска и частично десезиране на съда в съдебно заседание от 29.04.2025 г./, както и обезщетение на основание чл. 220, ал. 1 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя без предизвестие също в размер на 1254,37 лева.
В срока за отговор на исковата молба по насрещния иск е постъпил такъв от Т.
Ш., в който насрещните искове се оспорват като неоснователни. Навежда твърдение, че Н. С. сама е декларирала да е самоосигуряващо се лице, поради което правоотношението между тях било такова по граждански договор, а не трудово.
Поддържа неоснователност на претенцията за недопускане до работа и поради съображението, че със съобщението от 20.01.2023 г., изпратено по WhatsApp, Н. С. е обективирала по същество уведомление в писмена форма за прекратяване на договора.
Оспорва като неверни твърденията, че на 23.01.2023 г. се е явила в офиса да изпълнява възложените задължения, при което не е била допусната до работа. Въз основа на твърдението си, че Н. С. е прекратила правоотношението навежда довод за неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетение за прекратяване на договора от работодателя без предизвестие. Не оспорва, че за периода от 01.01.2023 г. до 23.01.2023 г. Н. С. не е получила възнаграждение, но оспорва основателността с наведено възражение за прихващане със сумата от 930,66 лв., която сума претендира като парична равностойност на подлежащи на връщане вещи – мобилен телефон марка Apple, модел Iphone 7, сериен номер F18STPG*****, преносим компютър /лаптоп/, марка Dell, сериен номер IMEI& 35399107097****, ST: B77P3G2 и един чифт ключове от офиса на адрес гр. *****, ул. „******“ № 6А, ет. 1, офис 7.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени обстоятелствата, че между страните е бил сключен Договор от 18.05.2022 г., по силата на който ответницата се е задължила срещу възнаграждение да извършва правни и фактически действия по оказване на съдействие на ищеца при изпълнение на служебните му задължения; че по силата на Анекс № 2/01.12.2023 г. последното уговорено месечно възнаграждение било в размер на 641,35 евро или 1254,37 лева; че не е заплатено възнаграждение за месец януари 2023 г.
Предметното съдържание на възникналото между страните правоотношение се установява от приложения по делото Договор от 18.05.2022 г., сключен между Т. Ш., в качеството на възложител, и Н. С. С., в качеството на изпълнител, съгласно който възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу определеното в договора възнаграждение, считано от датата на подписване на настоящия договор, да извършва съответните правни и фактически действия по оказване на съдействие на възложителя, както при изпълнение на служебните му задължения, с които е натоварен от страна на трети лица/дружества, така и на възложителя, в личното му качество, включително – и на членове на неговото семейство. В раздел III – права и задължения на изпълнителя, в т. 4.5 от същите е предвидено изпълнителят да има право на служебен мобилен телефон, лаптоп и други вещи, подпомагащи дейността й, предоставени от възложителя, за негова сметка, описани в приложение № 2 – приемо-предавателен протокол, неразделна част от договора.
Съгласно т. 5.1 от договора изпълнителят се задължава в 10-дневен срок, считано от подписването му, да представи на възложителя документи, удостоверяващи регистрации с Агенция по вписванията, регистър БУЛСТАТ и в НАП като самоосигуряващо се лице.
В чл. 5.4 е предвидено изпълнителят да предоставя съдействието си на адрес: гр.
*****, ул. „******“ № 6А, ет. 1, офис 7, на който се намира офисът на възложителя, в работни дни, в часовия интервал от 08:00 ч. до 17:00 ч., както и по друго време и на място, допълнително уговорено между страните/посочено в договора или негови приложения.
Съгласно т. 5.7 изпълнителят е поел задължение да изпълнява и други задачи, съобразно нейната компетентност, неупоменати в договора, които са й изрично възложени от възложителя или възникват във връзка и с оглед на защитата на правата и интересите на възложителя или на членове на неговото семейство.
В т. 4.2 и 6.4 е предвидено като права и на двете страни изпълнителят да бъде командираван в страната и в чужбина.
В чл. 7 са предвидени задълженията на възложителя – да предоставя необходимата информация, документация, материали, парични средства и вещи, да оказва съдействие на изпълнителя, включително чрез ясни и точни инструкции, да заплаща уговореното възнаграждение, да приема отчетите на изпълнителя, свързани с предоставяното по силата на договора съдействие.
В раздел V, т. 8 е предвидено за извършваните услуги изпълнителят да получава възнаграждение в размер на 1276 евро месечно в срок до 25 число на месеца – за предходния.
В т. 3 от договора е предвидено същият да се сключва за неопределено време, 3 но в т. 17 е предвидено същият да се прекратява с изтичане на срока, за който е сключен, както и по взаимно писмено съгласие на страните. В т. 18 е предвидена възможност всяка от страните да го прекрати едностранно - от възложителя – с едномесечно предизвестие, а от изпълнителя – с двумесечно такова, като срокът на предизвестието започва да тече от датата на получаването му от насрещната страна.
Съгласно т. 19 за срока на предизвестието страните изпълняват ангажиментите си по договора, освен ако не установят друго в писмени вид. В т. 20 е предвидено право на възложителя да прекрати договора без предизвестие. Съгласно т. 21 при прекратяване на договора възложителят заплаща възнаграждение за съдействието, оказано преди датата на прекратяване и останало незаплатено.
Съгласно раздел X, т. 22 и следващите страните се уговарят всички съобщения, предизвестия, пр. да са в писмена форма, като посочват адреси за кореспонденция, включително елекронни адреси, на които приемат за уговорено, че ще се връчват всички съобщения - включително такива във връзка със съдено производство.
Приложен е по делото приемо-предавателен протокол от 18.05.2022 г., съгласно който Т. Ш. е предал на Н. С. движими вещи – мобилен телефон марка APPLE, модел IPHONE 7, сериен номер F18STPG*****, преносим компютър (лаптоп), марка DELL, IMEI: 35399107097****, ST: B77P3G2, един чифт ключове от офиса.
Към договора между страните са сключени два анекса – първият от 01.10.2022 г., с който работното време се променя от 08:00 до 14:00 ч., а месечното възнаграждение – на 897,90 евро, и втори от 01.12.2022 г., с който работното време се променя от 08:00 до 12:00 ч. („както и по друго време и на място, допълнително уговорено между страните/посочено в този договор и в неговите приложения“, не повече от 6 часа дневно, според допълнителната формулировка в договора), а месечното възнаграждение – на 641,35 евро.
По делото е приложена, с превод от английски на български език, писмена кореспонденция, за което се твърди от ищеца да е водена между него от Н. С. чрез WhatsApp, от 20.01.2023 г. Съобщения от 17:23 – 17:24 ч. гласят: „Пиши на Д. И И.. Те следва да се погрижат.“ В отговор на съобщенията Н. С. изпраща следното съобщение: „Бих искала да те информирам, че няма да дойда в Стара Загора нито днес, нито утре. Не се чувствам добре физически или психически, тази работа започна да се превръща от удоволствие в нещо изтощително. Не се чувствам оценена, нито чувствам, че работата, която върша, е оценена. Не ме очаквай в понеделник или който и да е друг ден. Всички документи, свързани с теб или дружеството, които се намират при мен, ще бъдат оставени в офиса заедно с ключовете за самия офис. Благодаря ти за съдействието, то ме научи на много неща.
Разпечатката съдържа 33 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4c967f7-de60-4743-aacc-8d3484c7db04