Решение № 180 от 23.07.2026, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Шумен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Г. Моллов при участието на секретаря Йоанна В. Мечкова като разгледа докладваното от Константин Г. Моллов Гражданско дело № 20243600100382 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба от Ф. З. С., ЕГН **********, А. С. Б.а, ЕГН **********, Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН ********** и четиримата с адрес ..............., и от Т. С. Б., ЕГН ********** с адрес с. ...., чрез пълномощника си ад. П. К. от САК, с адрес за призоваване в гр. Казанлък, .... против ЗАД „Армеец“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „.... Ищците твърдят, че на 22.04.2021 г., около 06.50 ч. на път ІІ-73 Шумен – Карнобат на км. 16+797, при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег. № ...., П.В.В. е нарушил правилата за движение по пътищата, блъснал се е челно в л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ..... вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на С. Б. С.. По случая е образувано НОХД № 84/2022 г. по описа ШОС, което е приключило с влязла в сила Присъда № 5 от 26.04.2022 г., по силата на която П.В.В. е признат за виновен в това, че на 22.04.2022 г. на път ІІ-73 Шумен – Карнобат на км. 16+797, при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег. № ...., П.В.В. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП в резултат на което е допуснал ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на С. Б. С.. Починалият е съпруг на първия ищец, баща на втория и третия ищец и син на четвъртия и петия ищец. Между починалият и всеки един от ищците са съществували близки емоционални връзки и те преживели много тежко смъртта му. Към настоящият момент, ищците не са преодолели понесения шок и изживяват огромна болка и страдание, търпят и ще продължават да търпят неимуществени вреди.

За лекия автомобил е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица № BG/11/120002809038 валидна от 09.10.2020 г. до 08.10. 2021 г. Ищците в качеството си на 1 увредени лица, са отправили до ответното дружество молба за възмездяване на понесените от тях вреди, депозирана на 25.06.2021 г. Застрахователят е отказал изплащане на обезщетение. Ищците претендират ответното дружество да ги обезщети за претърпените от тях неимуществени вреди, причинени вследствие смъртта на С. Б. С., който е съпруг на първия ищец, баща на втория и третия ищец и син на четвъртия и петия ищец, като заплати на Ф. З. С., А. С. Б.а и Т. С. Б. по 174 500 лв. на всеки един от тях, предявени като частични искове от сумите по 250 000 лв., а на Б. С. В. и Х. З. В. по 154 000 лв. на всеки един от тях, предявени като частични искове от сумите по 250 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка една от претендираните суми считано от датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.430, ал.1 от КЗ – 29.04.2021 г.

ЗАД „Армеец“ АД счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва и признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение ползването на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег. № .... по силата на застрахователна полица № BG/11/120002809038, сключена с ответното дружество.

Ответникът оспорва наличието на вина, като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача Петър Вълков, противоправността на поведението му, механизмът на ПТП, причинно-следствената връзка между ПТП и смъртта на С. Б. С., както и размера на предявените претенции. Счита, че не са възникнали вземания за обезщетение на неимуществените вреди. Оспорва и посочената в исковата молба началната дата, от която текат лихвите. Направено е възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност за периода предхождащ три години от датата на депозиране на исковата молба. Направени са възражения за съпричиняване от страна на пострадалия. Ответникът счита, че ищците не са титуляри на вземания за застрахователно обезщетение, че рискът не е покрит, а посоченото ПТП от 22.04.2021 г. и евентуално причинените от него вреди не представляват застрахователно събитие.

В конкретния случай, предвид твърденията изложени в исковата молба и отговора на ответника, както и направеното от процесуалния представител на ответника изявление в проведеното на 01.07.2026 г. съдебно заседание, съдът приема за установени и не нуждаещи се от доказване на следните обстоятелства: 1 ) наличието на валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег.

№ ...., обективиран в застрахователна полица BG/11/120002809038 валидна от 09.10.2020 г. до 08.10.2021 г.; 2) настъпването на посоченото в исковата молба застрахователно събитие, обхванато от покритите с договора застрахователни рискове; 3 ) причинната връзка между настъпилите вреди и застрахователното събитие; 4 ) осъждането на деликвента П.В.В. и наличието на влязла в сила Присъда № 5 от 26.04.2022 г. на Шуменския окръжен съд, постановена по НОХД № 84/2022 г. по описа на съда, с която деликвента на основание чл.343, ал.1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три 2 години. Присъдата на Шуменския окръжен съд е задължителна за гражданския съд, предвид чл.300 от ГПК; 5) не е налице съпричиняване от страна на починалия С. Б. С.; 6) изпълнение на процедурата по чл.380 от КЗ, като претенцията на ищците е получена на 08.11.2022 г. и 7) справедливото обезщетение за претърпените имуществени вреди е в размер на по 200 00 лв. за съпругата и за всяко от двете деца и по 150 000 лв. за всеки от двамата родители на починалия С. Б. С..

От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

С влязло в сила, на 23.12.2025 г., Решение № 18 от 03.04.2023 г. на ОС – Шумен, ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „....е осъдено да заплати на всеки един от ищците Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН ....., А.

С. Б.а, ЕГН **********, Т. С. Б., ЕГН *** и Ф. З. С., ЕГН ********** сумата от по 25 500 лв., предявени като частични искове от сумите от по 250 000 лв. за всеки от ищците, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на техният син, съпруг и баща С. Б. С., ЕГН **********, починал вследствие на ПТП настъпило на 22.04.2021 г., около 06.50 ч. на път ІІ-73 Шумен – Карнобат на км. 16+797, като при управление на лек автомобил марка „Киа“, модел „Рио“ с рег. № .... виновният водач П.В.В. е нарушил правилата за движение и навлязъл в насрещната лента на пътното платно с двупосочно движение и се е блъснал челно в л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ..... като така причинил смъртта на С. Б. С., за което деяние е постановена Присъда № 5/26.04.2022 г. НОХД № 84/2022 г. по описа ШОС, ведно със законните лихви, върху така уважените претенции за главница, считано от 19.05.2021 г. до окончателно изплащане на дължимите като главница суми.

Съдът е отхвърлил исковете на Б. С. В., ЕГН **********, Х. З. В., ЕГН **********, А. С. Б.а, ЕГН .... Т. С. Б., ЕГН ********** и Ф. З. С., ЕГН *** да бъде осъдено ЗАД „Армеец“ АД да заплати мораторни лихви върху уважените искове за главница за периода от 29.04.2021 г. до 18.05.2021 г., като неоснователни и недоказани.

Решението на Шуменския окръжен съд е потвърдено с Решение № 56 от 25. 02.2025 г. по в.т.д. № 40/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В мотивите на решението, апелативният съд изрично е посочил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди, причинени със смъртта на С. Б. С., следва да се определи в размер на по 200 000 лв. за съпругата и всяко от двете деца и по 150 000 лв. за всеки от двамата родители.

С Определение № 3 666 от 23.12.2025 г. по т.д. № 1 402/2025 г. на ВКС, ТК, І отд. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 56/25.02.2025 г., постановено по в.т.д. № 40/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди. Предявените субективно, обективно и комулативно съединени искове 3 срещу ответното дружество са с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявените искове са допустими. Разгледани по същество исковите претенции са частично основателни, поради следните съображения:

Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т.д. № 2/2016 г. на ОСГТК, ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска, като провопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния предявен размер на вземането, произтичащо от същото право. При уважаване на частичния иск обективните предели на силата на присъдено нещо (СПН) обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата (остатъка) от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен, с предявения преди това частичен иск, обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Въз основа на горепосоченото тълкувателно решение е формирана трайна съдебна практика – Решение № 89/28.01.2020 г. по т.д. № 2741/2015 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 20/30.06.2020 г. по т.д. № 376/2018 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 65/31.05.2022 г. по г.д. № 3185/2021 г. на ВКС, І г.о.; Определение № 60243/22. 06.2021 г. по ч.т.д. № 918/2021 г. на ВКС, І т.о.; Определение № 448/14.07.2022 г. по т.д. № 1243/2021 г. на ВКС, ІІ т.о. и Определение № 231 от 28.03.2023 г. по ч. т. д. № 482/2023 г. на ВКС, I т. о. Обобщено в практиката се приема, че обективните предели на формираната СПН по предявен първи частичен иск за обезщетение за вреди включват в своя обхват веднъж установения като справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, както и че съдът сезиран с иск за остатъка от обезщетението е обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на

4 обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите. Определянето на справедлив размер на дължимото обезщетение е резултат от съобразяване на фактите, досежно съдържанието, интензитета и продължителността на обезщетимите вреди и по същество обективира признание за тяхното съществуване, като основание за пораждане правото на обезщетение в така определимия от съда, по справедливост, общ размер. При едни и същи обстоятелства, съдът по втория частичен иск следва да определи същия общ размер на обезщетението, който е бил определен и при първия частичен иск, като в противен случай критерият за справедливост ще бъде нарушен.