Решение № 542 от 20.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. В., 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500502 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5399/22.01.2024г., подадена от К.

Б. К., ЕГН ********** срещу Решение № 4228/28.12.2023г., постановено по гр.д. № 1951/2023г. на РС-В., 50 състав, с което са отхвърлени предявените от К. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „К.“ № ***, срещу В. Ж. Т., ЕГН **********, в качеството му на нотариус с рег.№158 на НК, със служебен адрес: гр. Д., ул. „И.П.“ №13 осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на 11.12.2018 г. с нотариален акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за 2018г. на същия нотариус за покупко-продажба на имот, от който ищецът впоследствие е отстранен, поради виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно 1 изплащане на задължението;

- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г.;

- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лв. с вкл ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лв., платен местен данък в размер на 150 лв. и преводна такса в размер на 5 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 400 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д.№ 231/2019 г. по описа на Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност постановеното решение. В същата са възпроизведени посочените в исковата молба твърдения за допуснати от нотариус В. Т. нарушения при процесното нотариално производство, както и за претърпени от ищеца имуществени вреди. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд превратно е извел правни изводи от събраните доказателства досежно извършените нарушения и твърдяната нищожност на нотариалното удостоверяване. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважени изцяло предявените искове, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Нотариус В. Ж. Т., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че първоинстанционното решение е допустимо, валидно и правилно, постановено при изяснена фактическа 2 обстановка и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.. Излага се подробно становище по твърдените от въззивника нарушения, допуснати в нотариалното производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от третото лице-помагач/ответник по обратния иск „Дженерали Застраховане“ АД, с който също се оспорва жалбата като неоснователна. Излага се, че обжалваното решение не страда от сочените в същата пороци, а доводите на ищеца неоснователно почиват преимуществено на гласни доказателства, събрани в други съдебни производства.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – В. е образувано по искова молба на К. Б. К., ЕГН ********** срещу В. Ж. Т., ЕГН **********, в качеството му на нотариус с рег.№158 на НК, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се в цената, платена от ищеца по договор, сключен на 3

11.12.2018 г. с нотариален акт №1, т. IV, рег. №9322, дело №447 по описа за 2018г. на същия нотариус за покупко-продажба на имот, от който ищецът впоследствие е отстранен, поради виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на нотариуса, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 809,72 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 5000 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д. № 231/2019 г. по описа на Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г.;

- сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за причинени от същите нотариални действия имуществени вреди, изразяващи се в платени нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лева с вкл ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лева, платен местен данък в размер на 150 лева и преводна такса в размер на 5 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /19.08.2022г./ до окончателно изплащане на задължението;

- сумата от 64,78 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 400 лв. за периода от 14.01.2021 г. - датата, на която е влязло в сила Решение № 260322/07.12.2020 г. по гр.д. № 231/2019 г. по описа на Районен съд – Д., до момента на подаване на исковата молба в съда – 19.08.2022 г., на основание чл.73, ал.1 от ЗННД във вр.чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.12.2018 г. в кантората на нотариус В. Ж. Т., с рег.№158 в регистъра на НК, район на действие РС-Д., била изповядана сделка по покупко-продажба на нива, обективирана в нотариален акт №1, т. IV, рег. № 9322, дело № 447 по описа за 2018г. на същия нотариус, купувач по която бил ищецът. Поддържа се, че с влязло в законна сила решение, постановено по гр.д. №231/2019 г. по описа на Районен съд – Д., договорът за покупко-продажба от 11.12.2018 г. бил прогласен за нищожен поради липса на съгласие у продавача и липса на представителна власт на пълномощника на последния, а ищецът бил отстранен от имота. Твърди се, че продавачът по сделката е бил 4 представляван от пълномощник, упълномощен с пълномощно, заверено от нотариус в гр. Чорлу, Република Турция, с положен апостил, като нотариусът уверил купувача, че по отношение на пълномощното са извършени всички необходими проверки и че същото е редовно. Поддържа се, че нотариусът има задължение да се увери в представителната власт на пълномощника и да извърши служебна проверка на представеното пълномощно, като в случая това било възможно, доколкото в същото били посочени факс и телефони за контакт с нотариуса, извършил заверката. Сочи се, че с неизвършването на такава проверка, нотариусът е нарушил основните си задължения по чл.25, ал.1 от ЗННД и е допуснал да настъпят вреди за купувача по сделката.

Поддържа се, че към пълномощното не са били представени надлежно подписани от собственика на имота декларации по чл.264, ал. 1 от ДОПК - за липса на задължения, и такава по чл.25, ал.8 от ЗННД – за гражданство и гражданско състояние, като нотариусът позволил последните да бъдат попълнени и подписани от пълномощника, с което нарушил, както императивни правила, така и служебните си задължения. Навеждат се доводи, че при непредставянето на надлежно подписани от прехвърлителя на имота декларации, нотариусът е следвало да постанови отказ от издаване на искания нотариален акт, като в този случай нямало да настъпят вредите за купувача. В допълнение се излага, че за пълномощните, по отношение на които се изисква едновременно удостоверяване на подпис и съдържание, то следвало да се извърши от консулските или дипломатическите представителства на Република България в чужбина, а във всички останали случаи, при които не се изисква заверка на съдържанието на документа, удостоверяването можело да се извърши и от чуждестранен нотариус. Излага се, че е задължение на нотариуса да прочете проекта на нотариалния акт, като се посочва, че непрочитането му води до нищожност на последния. Сочи се, че в случая проектът е бил прочетен лично от нотариуса и то само в частите, описващи имота, предмет на сделката, страните и цената, а в същия било вписано, че е прочетен от помощник нотариуса, като се навеждат твърдения, че не става ясно кое е лицето, подписало акта. Твърди се, че изповядвайки сделка, противоречаща на закона, нотариусът и помощник-нотариусът са извършили нарушение и са накърнили правата и интересите на страните в производството. Сочи се, че удостовереният материален интерес по сделката бил в размер на 5000 лв., въпреки че реално заплатената от ищеца цена била 5

38380 лв., като същата била платена в брой на пълномощника по сделката в присъствието на свидетели и на нотариуса, с което последният допуснал да се наруши закона. Отделно посочва, че при извършеният по гр.д. №231/2019 г. разпит на пълномощника по сделката – А.М.А., същият е заявил, че не разбира български език, като излага, че не ставало ясно как нотариусът се е уверил, че лицето асимилира текста и съдържанието на проекта на нотариалния акт и защо не му е бил назначен преводач. От посочените действия на нотариуса ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи цената, платена от ищеца по договора за покупко-продажба на имота, от който ищецът впоследствие е отстранен, както и имуществени вреди в общ размер от 400 лева, от които платени нотариални такси по изповядване на сделката в размер на 134,50 лева с вкл.

ДДС, платена такса за вписване в размер на 110,50 лева, платен местен данък в размер на 150 лева и преводна такса в размер на 5 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва искoвете като неоснователни. Излага, че в деня на сделката е снел самоличността на явилите се пред него лица, като е сравнил данните от личната карта на пълномощника с тези, описани в представеното пълномощно. Сочи, че същото е било представено в оригинал, заедно с превод от турски език и не са били налице съмнения относно представителната власт на лицето. Твърди, че проверка по отношение на пълномощни, заверени в чужбина, не може да бъде извършена, а проверка на автентичността на подписа на пълномощното е извън компетентността и задълженията на нотариуса. Излага, че лично е прочел съдържанието на проекта на акта пред лицата, които са изразили съгласие с текста. Сочи, че и двете участващи в производството лица са били български граждани, като пълномощникът сам е изписал трите си имена на български език и се е подписал, поради което не е било налице съмнение относно разбирането на текста. Оспорва да е налице виновно неизпълнение на служебните му задължения, което да е основание за ангажиране на имуществената му отговорност. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между твърдените в исковата молба нарушения и настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че не е бил страна по гр.д.№ 231/2020 г., поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното по посоченото дело решение и не дължи възстановяване на разноските, сторени от ищеца във 6 връзка с нотариалното производство.