Разпореждане № 4390 от 14.05.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. Добрич

Районен съд – Добрич, XXII състав, в проведеното на 14.05.2026г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело №20263230102241 по описа на съда за 2026г., докладвано от Надя Г. Славова, районен съдия, разгледа материалите по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника Н. Х. А., ЕГН **********, настоящ адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление **********, сумите:

844,51 EUR (осемстотин четиридесет и четири евро и 51 цента), представляваща главница за периода от 20.05.2024 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 197,37 EUR (сто деветдесет и седем евро и 37 цента) , представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 31.05.2025 г., 217,11 EUR (двеста и седемнадесет евро и 11 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 07.05.2026 г. Със заявлението се претендира присъждане и на направените в производството разноски за заплатена държавна такса в размер на 21,40 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията, предмет на подаденото заявление произтичат от Договор за потребителски кредит №****** 24.04.2024г. Твърди се още, че на 24.04.2024г. между "Кредисимо" ЕАД и Н. Х. А. е сключен договор за потребителски кредит №******, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1755.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 2199.53 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 444.52 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 31.05.2025г., на 13 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 169.19 лв.

Между "Ай Тръст“ ЕООД и Н. Х. А. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който Поръчителя се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договорa за потребителски кредит. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.

Посочва се още, че на 13.11.2025г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2022г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който вземането на "Ай Тръст“ ЕООД срещу Н. Х. А., произтичащо от Договор за потребителски 1 кредит №****** от дата 24.04.2024г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на "Ай Тръст“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-КРСАТ/****** от дата 17.11.2025г. , изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

С Разпореждане №4140/08.05.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е подадена молба, с която заявителят е изпълнил дадените му указания и е представил процесния договор за потребителски кредит.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за частично основателно, предвид следите съображения:

Съгласно §13, т.1 от ДР към ЗЗП потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, като и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай от доказателствата по делото и най-вече от приложения към заявлението договор е видно, че лицето, за което се твърди, че е длъжник, в договорните си правоотношения с праводателя на заявителя има качеството на потребител и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, а в контекста на потребителската защита, доколкото длъжникът е с качество на потребител, и дали договорът съответства на императивни разпоредби на ЗПК. Именно в тази връзка, съдът е дал ясни и конкретни указания на заявителя за уточняване на претенциите си за плащане на суми, с оглед необходимостта от преценка за наличие на неравноправни клаузи, както и в опит да разграничи вземанията, които се претендират въз основа на неравноправни клаузи от тези, които почиват на действителни такива. Същото е безспорно необходимо с оглед задълженията на съда да извърши задълбочена проверка за законност на претенциите на заявителя в светлината на императивната уредба на защита правата на потребителите.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са функционално обусловени и взаимосвързани - вторият съществува в правния мир единствено за обезпечаване изпълнението на кредитополучателя по първия, поради което 2 двата следва да се разглеждат в единна цялост и взаимовръзка.

Съдът, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство в тяхната цялост.

Разпоредбата на чл. 4 на договора за потребителски кредит предвижда, че на кредитополучателя се предоставя възможност за избор между договор с обезпечение или без такова, като дори е предвидена възможност за избор от страна на кредитополучателя между два вида обезпечение. Видно от изричната разпоредба на ал. 2 на същия член обаче, ако кредитополучателят не предостави съответното обезпечение в определения му срок, договорът не поражда действие, поради което предоставянето на обезпечението се явява задължително условие за сключване на договора за кредит, а декларираното право на избор дали договорът да бъде сключен със или без предоставяне на обезпечение се явява формално и лишено от смисъл. Нещо повече, определените от кредитора срокове за договаряне в зависимост от наличието или липсата на обезпечение са толкова несъответни - 14 дни при необезпечен договор, срещу 24 часа при представено обезпечение, че всъщност предоставената възможност за избор е единствено привидна. Установява се в допълнение при проверка в Търговския регистър, че едноличен собственик на дружеството-поръчител е кредитодателят. Налице е злоупотреба с финансовото състояние на потребителя, налагащо му кандидатстване за кредит, както и прикрита икономическа принуда за сключване на договор именно с посочения от кредитодателя поръчител. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика е задължен да сключи договор за предоставяне на поръчителство с избрано и посочено от кредитора търговско дружество, явяващо се негово дъщерно дружество, и е лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното правоотношение. В тази връзка, клаузата в чл. 4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл. 19, ал. 5 от ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. В тази връзка, съдът приема, че договорът за поръчителство е също сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т.

15 и т. 19 от ЗЗП. Налице е хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК по отношение на договора за поръчителство, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемодателя в нарушение на чл. 19 ЗПК, предвид установената свързаност на заемодателя и поръчителя.

Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 817,77 евро (1599,41 лева), като същото в действителност представлява над 91% от заемната сума в размер на 897,32 евро (1755 лева). Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора ежемесечно, ведно с вноските по кредита при инак алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружествотопоръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл.

3

19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от отделни сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и е недействителен по отношение на длъжника, респ. последният не дължи плащане по него.

При достигане на извод за вероятна нищожност на договор за поръчителство от 24.04.2024г. между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, то престираните от дружеството към "Кредисимо" ЕАД суми не почиват на посоченото от заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД договорно основание, поради което същите не са могли и да бъдат прехвърлени на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания от рамков Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. и включени в Приложение №1 от 13.11.2025г.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост, вкл. по отношение на исканите разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. №10546/07.05.2026г. на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление **********, срещу Н. Х. А., ЕГН **********, настоящ адрес ********** – длъжник по Договор за потребителски кредит №****** 24.04.2024г., сключен между същия и "Кредисимо" ЕАД, ЕИК ******, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 24.04.2024г., сключен между длъжника и „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК ******, вземанията по който договор са били прехвърлени от „Ай тръст“ ЕООД на заявителя по силата на рамков Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2022г. и включени в Приложение №1 от 13.11.2025г., за сумите, както следва: 844,51 EUR (осемстотин четиридесет и четири евро и 51 цента), представляваща главница за периода от 20.05.2024 г. до 31.05.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.05.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 197,37 EUR (сто деветдесет и седем евро и 37 цента) , представляваща договорна лихва за периода от 20.05.2024 г. до 31.05.2025 г., 217,11 EUR (двеста и седемнадесет евро и 11 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 21.05.2024 г. до 07.05.2026 г., както и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 21,40 EUR, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR.