Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11931 от 17.06.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9862/2023
Вид
Решение № 11931
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 586, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 80 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 82, ал. 1 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • §1, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
  • чл. 45 · Правилник за вписванията

РЕШЕНИЕ

№ 11931 гр. С., 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110109862 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на “С.В.” АД против А. С. А. и К. С. А., с която са предявени субективно съединени установителни искове за установяване съществуването вземането на ищеца за цена на питейна вода, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ вр. §1, ал.

1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи вр. чл. 79 ЗЗД .

Ищецът “С.В.” АД твърди, че на 11.10.2022г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против А. С. А. за сумата 955,68 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр, С., ж.к. ”Л.”, бл. ***, ап. 5, за периода 26.11.2013г.11.03.2021г. и против К. С. А. за сумата 955,68 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр, С., ж.к.”Л.”, бл. ***, ап. 5, за периода 26.11.2013г.11.03.2021г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 55167 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2022г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за предоставяне на ВиК 1 услуги. Същият релевира твърдения, че ответниците са носители на правото на собственост върху имот, намиращ се гр. С., ж.к.”Л.”, бл. ***, ап. 5. При това положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), същите се явяват потребители на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения, че през процесния период е доставил питейна вода в имота, като ответницата не изпълнили задължението си да престират насрещно, като платят цената на питейната вода.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането му против А. С. А. за сумата 955,68 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр, С., ж.к.”Л.”, бл. ***, ап. 5, за периода 26.11.2013г.- 11.03.2021г. и против К. С. А. за сумата 955,68 лева, представляваща цена на питейна вода, доставена в обект, намиращ се в гр, С., ж.к.”Л.”, бл. ***, ап. 5, за периода 26.11.2013г.- 11.03.2021г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.11.2022г. по ч.гр. дело № 55167 по описа за 2022г. на Софийски районен съд.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Същите оспорват между страните да е възникнало облигационно правоотношение; количеството доставена питейна вода в имота.

В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представеното извлечението от книгите, водени в имотния регистър, на 18.03.2021г. е вписан договор за продажба, съгласно който ответниците са се разпоредили с правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 5, с административен адрес: гр. С., ж.к. ”Л.”, бл. ***, ет. 2.

Относно количеството на доставена питейна вода в имота, пред първоинстанционния съд е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно която през процесния период в имота е имало два водомера- за топла и студена вода. До 05.07.2018г. водомерите са отчитани на всеки три месеца от служител на ищеца или чрез самоотчет, съгласно чл. 35 Наредба № 4/ 14.09.2004г. След 05.07.2018г., до края на отчетния период, поради неосигурен достъп от потребителите на питейна вода, за имота начислена питейна вода по усреднена консумация от предходни периоди. Съгласно заключението на експерта, за периода 26.11.2013г.- 11.03.2021г. в процесния имот е доставена питейна вода на стойност 1911,36 лева. За периода 11.10.2019г.-11.03.2021г. в имота е доставена питейна вода на стойност 161,52 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът съдът прави следните правни изводи:

2

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи вр. чл. 79 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С. е ищцовото дружество.

Първият спорен въпрос между страните е дали ответникът е потребител на питейна вода. Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил справка от Агенция по вписванията, съгласно която ответницата е носител на вещното право на ползване върху имота. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност. Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Предвид изложеното, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството на ответниците.

В настоящия случай се установява, че на 18.03.2021г. ответниците са се разпоредили с 3 процесния недвижим имот. При подписване на нотариален акт, оформящ правна сделка, нотариусът извършва нотариално удостоверяване на правото на собственост, съгласно чл.

586, ал. 1 от ГПК. Удостоверителната функция на нотариуса по сделката е да установи, дали прехвърлителят (ответницата) е собственик на прехвърленото. С оглед изложеното към посочената дата ответниците са били носители на правото на собственост върху имота. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от тях право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице. Относно доводите на ответниците, че са придобили правото на собственост върху имота през 2021г. чрез наследствено правоприемство, следва да се посочи, че при наследяване наследниците придобиват всички активи и пасиви, вкл. в наследствената маса, вкл. и задължението за заплащане на цена на доставената питейна вода.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.

Следващият спорен въпрос касае количеството доставено количество питейна вода.

Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.

Конкретиката на случая сочи, че периода 26.11.2013г.- 05.07.2018г. доставеното количество питейна вода е отчетено въз основа отчет на водомерите, за което е съставен инкасаторски отчет. За периода 06.07.2018г.- 11.03.2021г., поради изтекъл срок на метрологична годност на водомерите, доставеното количество питейна вода е изчислено “на база”, за един обитател в имота.

В случая през периода 26.11.2013г.- 05.07.2018г. отчитането на доставеното количество питейна вода е отчетено чрез монтирани в процесния имот индивидуални водомери.

Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери- чл. 32, ал. 1 Наредба № 4/ 2004г., а за сгради- етажна собственост- въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от посочената наредба. Съгласно чл. 32, ал. 4 с.н., отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.

В периода 06.07.2018г.- 11.03.2021г. потребителите не са осигурили достъп за отчет на 4 водомерите. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 6 Наредба № 4/ 2004г., при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен отчет

В настоящия случай количеството доставена питейна вода е установено чрез заключението на съдебно- техническата експертиза, като данните от отчетите са описани в приложената към него. Настоящият състав на съда намира, че на заключението на СТЕ следва да бъде дадена вяра. Вещото лице е специалист, притежаващ специални знания от съответната област, като в пълнота и компетентно е дал отговор на поставените пред експертното изследване задачи.