Решение № 3300 от 29.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3300 гр. София, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Анна Кофинова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100507502 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 4667 от 15.03.2024г., постановено по гр.д. № 27029/2023г. по описа на СРС, 125-ти състав, е осъдена „Обединена Българска Банка“ АД да заплати на А. М. Ч. сумата от 1435,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществено вреди – сторени разходи вследствие на изпълнение на платежно нареждане, което е било оттеглено от ищеца като ползвател на платежни услуги, ведно със законната лихва считано от 18.05.2023г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен предявеният иск за сумта от 45 евро – удържана такса за извършване на операция „отмяна на платежно нареждане“.

Със същото решение „Обединена Българска Банка“ АД е осъдена да заплати на А. М.

Ч. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 176,62 лева, представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от иска, а А. М. Ч. е осъден да заплати на „Обединена Българска Банка“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 28,87 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство съобразно отхвърлената част от иска. С решението „Обединена Българска Банка“ АД е осъдена да заплати в полза на бюджета на СРС на основание чл. 77 ГПК сумата от 199,12 лева, представляваща невнесено възнаграждение на вещо лице, а А. М. Ч. е осъден да заплати в полза на бюджета на СРС на основание чл. 77 ГПК съмата от 5,08 лева на същото основание.

1

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният иск е уважен, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника „Обединена Българска Банка“ АД, в който са развити съображения за недопустимост и неправилност на решението в тази част.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение било недопустимо, защото в своята уточняваща молба от 29.05.2023г. ищецът бил посочил, че основавал претенцията си на клаузата на чл. 323 от Общите условия на банката, която предвиждала отговорност на банката за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция. В решението си съдът не бил разглеждал тази хипотеза, а вместо това бил разсъждавал дали процесната платежна операция е била отменима или не. С оглед на това първоинстанционният съд бил нарушил диспозитивното начало в процеса като бил разгледал иск на основание, различно от въведеното в процеса. В случая не ставало въпрос за неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция с оглед разпоредбата на чл. 90, ал. 1 ЗПУПС, поради което отговорността на банката не могла да бъде ангажирана на основание чл. 323 от ОУ. На следващо място счита решението за неправилно, тъй като процесната платежна операция била неотменима на основание чл. 85, ал. 1 ЗПУПС, респективно за банката не съществувало задължение да я отменя и не носила отговорност за това, че я е изпълнила. В тази насока се позовава на чл.

15, и чл. 23 от общите си условия, предвиждащи, че моентът на получаване на платежното нареждане е моментът, в който банката получава платежното нареждане, подадено пряко от клиента по договорените между страните ред и начин, а този начин включвал и подаването на платежно нареждане чрез подписани стандартни форми на платежни нареждания, депозирани на хартиен носител или по електронен път. В чл. 21 от ОУ пък било предвидено, че платежното нареждане се оттегля единствено в писмена форма. В този смисъл подаденото от ищеца писмено заявление/искане за отмяна на процесното платежно нареждане било извършено след като платежната операция вече била станала неотменима.

Обаждането на ищеца по телефона на кол-центъра на банката в извънработно време не било достатъчно да се приеме, че преводът е неотменим и е възникнало задължение за банката да го отмени. Счита за неправилен и необоснован изводът на първоинстанционния съд за наличие на неравноправни клаузи в общите условия на банката, тъй като общите условия били изцяло съобразени със законовата уредба. Поддържа, че въпреки неотменимостта на платежното нареждане, банката била положила усилия за свързване с банката-кореспондент за връщане на операцията, но такова не било последвало. Също така въззивникът поддържа, че не били обсъдени възраженията му за това, че по делото не се установявало дали ищецът е получил някаква насрещна престация от получателя на банковия превод, респективно дали ищецът реално бил претърпял вреди от изпълнението на превода. Моли съда да обезсили решението в обжалваната част и да върне делото на СРС за произнасяне по предявения иск, евентуално да го отмени и да отхвърли иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца А. М.

Ч., който оспорва същата като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд не се бил произнесъл по непредявени искове, тъй като правната квалификация била задължение на съда. В случая правилно съдът бил квалифицирал предявения иск за вреди от договорно неизпълнение, а клаузата на чл. 323 от ОУ била посочена само като аргумент на ищеца.

2

Сочи, че след подаване на платежното нареждане на 07.02.2023г. в 21,11ч. се бил обадил в кол-центъра на банката, откъдето му разяснили, че могъл да подаде оттеглянето му в писмена форма в офис на банката в рамките на 1-2 дни. Още на следващия ден ищецът се явил в офис на банката и подал писмено искане, но въпреки това платежното нареждане било изпълнено още преди той да подаде изявлението си за оттегляне, което се установявало от експетното заключение по съдебно-техническата експертиза. С оглед на това и предвид липсата на уредена възможност за подаване на изявлението за оттегляне по електронен път, счита за правилен извода на първоинстанционния съд, че платежното нареждане не било неоттегляемо към момента на искането. Моли съдът да отхвърли въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на решението в обжалваната част поради произнасяне по непредявен иск. Подвеждането на фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, и исканията към съда, изложени в нейния петитум, под хипотезиса на конкретна правна норма е служебно задължение на съда. При неговото изпълнение съдът не е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация, нито от възраженията на ответника досежно приложимата правна норма. В конкретния случай с исковата молба, уточнена с молбата от 29.05.2023г. ищецът не е навеждал твърдения за неизпълнена платежна операция или за неправилно изпълнение /в смисъл на грешка или несъобразяване от страна на банката със съдържанието на платежното нареждане/. Твърденията на ищеца са свързани единствено с това, че банката-ответник е изпълнила наредена от него платежна операция, която не е следвало да изпълнява, защото е била оттеглена. Позоваването на клаузата на чл. 323 от ОУ в молбата-уточнение не представлява твърдение за факт, а изложен от ищеца правен довод, който не обвързва съда.

При така наведените твърдения, правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, вр. с чл. 70, ал. 4 ЗПУПС, тъй като нормата на чл. 70, ал. 1 ЗПУПС предвижда, че платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие платежната операция е неразрешена. Според чл. 70, 3 ал. 4 ЗПУПС, нареждането или съгласието на платеца за изпълнение на платежна операция може да се оттегли от платеца по всяко време, но не пo-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима съгласно чл. 85 ЗПУПС. Следователно в случаите, в които наредителят е оттеглил платежното си нареждане преди то да е станало неотменимо, но това обстоятелство не е отчетено от банката, изпълнената от нея платежна операция е неразрешена, независимо от това, че първоначалното платежно нареждане изхожда от самия титуляр на сметката /обстоятелство, което не се оспорва по делото/.

В случая първоинстанционният съд е разгледал иска именно съобразно наведените в процеса от страните факти, поради което не се е произнесъл по непредявен иск. Дадената от него правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД е неточна с оглед приложимата в случая специална норма на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, но релевантните за ангажиране на тази отговорност факти, като се вземе предвид спецификата на случая, са изцяло разгледани от първоинстанционния съд.

По предявения иск в тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношение между страните по договор за откриване на разплащателна сметка, извършването на процесния превод на посочените в исковата молба дата и час, оттеглянето на превода по посочения в исковата молба начин, изпълнението на оттегления превод от страна на банката, както и размера на претърпените вследствие на това имуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже твърдението си, че оттеглянето е постъпило след като преводът вече е бил неотменим, респективно, че е изпълнил превода в съответствие с условията на договора между страните, както и възраженията си относно елементите от фактическия състав на договорната отговорност за вреди.

Между страните в първоинстанционното и въззивното производство няма спор и от приетото от СРС Искане – договор за издаване и обслужване на пакет „Комфорт“ с безконтактна дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за физически лица от 12.01.2018г., както и от представените извлечения по сметка се установява, че към процесните дати на заявяване и извършване на превода – 07.02.2023г., респ. 08.02.2023г. между ищеца и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е съществувало валидно правоотношение по договор за доставка на платежни услуги. Видно от описанието на банковите сметки /стр.

4 от договора/, неговият предмет включва и разплащателна сметка с IBAN: **** с титуляр А. М. Ч..

Също така няма спор и от вписванията в публичния ТРРЮЛНЦ се установява, че на 14.07.2022г. е вписана промяна в търговското наименование на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, като същото е променено на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД. На 10.04.2023г. е вписано преобразуване на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД чрез вливане в „Обединена Българска Банка“ АД, поради което ответникът се явява правоприемник на доставчика на платежни услуги, обслужващ разплащателната сметка на ищеца.

Съгласно чл. 14 от приложимите Общи условия за платежни сметки и услуги, дебитни карти и KBC Online Bulgaria за физически лица /ОУ/, клиентът дава съгласие за изпълнение на платежната операция посредством подписани стандартни форми на платежни 4 нареждания, депозирани на хартиен носител или по електронен път. В чл. 15 от ОУ е уредено, че нареждането или съгласието на клиента, в ролята му на платец, за изпълнение на платежна операция може да бъде оттеглено от клиента по всяко време, но не по-късно от момента, в който платежната операция е станала неотменима. За неотменима се счита платежна операция след получаването на платежното нареждане от банката. Клаузата на чл.

21 от ОУ предвижда, че платежното нареждане се оттегля в писмена форма, а чл. 23 от ОУ – че моментът на получаване на платежното нареждане е моментът, в който банката получава платежното нареждане предадено пряко от клиента или косвено от или чрез получателя, по договорените между страните ред и начин за получаване на платежното нареждане съгласно чл. 14. Когато моментът на получаване не е работен ден за банката на платеца, платежното нареждане се смята за получено на следващия работен ден /чл. 24 от ОУ/. В чл. 323 от ОУ в случай на неизпълнена или неточно изпълнена платежна операция, за която банката на получателя не носи отговорност по чл. 321 и чл. 322, банката на платеца носи отговорност пред платеца и възстановява на платеца без неоснователно забавяне сумата на неизпълнената или неточно изпълнената платежна операция, както и сумите, необгодими за привеждане на платежната сметка в състоянието, в което би се намирала преди изпълнението на неточно изпълнената платежна операция.