Решение № 33 от 15.03.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500012 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 260152/ 30.11.2020 г. по Гр.д. № 35/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от Комисията на основание ЗПКОНПИ иск за отнемане от Д. А. П. и Н. Й. И. на незаконно придобито имущество – парични суми в размер на 116 337.40 лв., както следва:

- на основание чл. 151 във вр. с чл.142 ал.2 т.1 във връзка с чл.141 ЗПКОНПИ от Д. А.

П. – сума в размер на 836.16 лв., представляваща левовата равностойност на получен превод от трето лица чрез системата „Western Union“ и сума в размер на 10 000 лв., представляваща заплатената от Д. А. П. на Е. Е. цена за л.а.“Мерцедес Е 220ЦДИ“ с белгийски рег. табели RDS 810;

- на основание чл.151 във вр. с чл.142 ал.2 т. 5 във връзка с чл.141 ЗПКОНПИ от Н. Й.

И. – сума в размер общо на 2 275 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по разплащателна сметка в лева с IBAN BG 71 BPBI 7923 ********* в „Юробанк България“АД, сума в размер общо на 10 469 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 *********** в „Юробанк България“АД, сума в размер общо на 128.08 лв., представляваща изплатени лихви по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 *********** в „Юробанк 1

България“АД, сума в размер на 10.20 евро с левова равностойност 19.95 лв., представляваща вноска на каса от титулярa по спестовна сметка в евро с IBAN BG 15 BPBI 7923 ********* в „Юробанк България“АД;

- на основание чл.151 във вр. с чл.142 ал.2 т.4 във връзка с чл.141 ЗПКОНПИ от Н. Й.

И. – сума в размер общо на 56 344.89 лв., представляваща вноски на каса от титулярa по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 *********** в „Юробанк България“АД; сума в размер общо на 33 158.75 лв., представляваща входящи преводи от трето лице по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 *********** в „Юробанк България“АД; сума в размер общо на 74.04 лв., представляваща изплатени лихви по спестовен влог в лева с IBAN BG 33 BPBI 7923 *********** в „Юробанк България“АД и сума в размер на 1 550 евро с левова равностойност 3 031,54 лв., представляваща вноска на каса от титулярa по спестовна сметка в евро с IBAN BG 15 BPBI 7923 ********* в „Юробанк България“АД.

Производството пред ВТАС е по депозирана въззивна жалба о т КПКОНПИ срещу това решение. Комисията счита съдебния акт за незаконосъобразен като постановен в противоречие с процесуалноправни и материалноправни норми.

Неправилен бил изводът на съда, че разходите за задгранични пътувания и престой в чужбина са определени напълно произволно, защото те били изчислени от вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза при съобразяване на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, която била приложима в случая, като не съществувала друга методология за отпределяне на този вид разходи. Счита, че сочените игнорирани от съда разходи следва да бъдат съобразени при изчисляване на несъответствието. Неправилно били ценени свидетелски показания за произхода на постъпили по сметката на ответницата И. суми – дарения от С. Д., защото размерът на същите бил над 5 000 лв., което правило свидетелските показания недопустими. Поради този неправилен анализ съдът достигнал до неправилен извод, че не е налице изискуемото се от закона несъответствие между нетния доход на лицата и имуществото им. Не споделя становището на съда, че доколкото претендираните суми не са налични в патримониума на ответниците, те не могат да бъдат предмет на отмемане. Счита, че може да се постанови отнемането им, след като е установено, че са се намирали в патримониума на ответниците в рамките на проверявания период. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция на Комисията да бъде уважена. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са подадени отговори от ответниците. В съдебно заседание процесуалният им представител поддържа, че по делото не е установена положителната предпоставка за уважаване на иска – наличието на изискуемото се от 2 закона несъответствие между стойността на имуществото и нетния доход на ответниците, при което решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Моли то да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба и становищата на страните, намира следното:

КПКОНПИ е сезирала ОС – Плевен с искова претенция за отнемане от Д. А. П. и Н. Й. И. от с. Асеновци, Община Левски на незаконно придобито имущество, каквото според нея представляват парични суми в размер на 116 337.40 лв., внесени от трети лица и от Н. Й. И. по банкови сметки. Комисията основава иска си на твърдения, че Д.

А. П. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.209 ал.1 НК, поради което срещу него е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество и в хода на същата, след обстоен икономически анализ на доходи, приходи и източници на финансиране и разходи в рамките на изследвания период от 17.10.2008 г. до 17.10.2018 г., е направена констатация за наличие на несъответствие в размер на 242 494.91 лв. между нетния доход на П. и неговата съпруга с придобитото за периода имущество. Наличието на това несъответствие, което е значително по смисъла на § 1 т.7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е аргументирало Комисията да предяви иск за отнемането на незаконно придобитото имущество -парични суми, внасяни от ответниците или получени от тях от трети лица – през проверявания период.

В отговора си на исковата молба ответниците са заели становище за неоснователност на иска, като са изложили съображения за законен източник на средствата, приети от Комисията като такива без законен източник, а именно – получени от тях заеми от трети лица в периода 2015 г. – 2018 г. в размер на 64 000 лв., получени дарения от С. Д. в полза на майката на П. в размер на 33 158.75 лв., получен превод в размер на 836.16 лв. от сестрата на П. за покриване на медицински нужди на майка им, трудови доходи в размер на 13 000 евро, реализирани за периода м.03. м.11.2013 г. от П. във връзка с полагане труд в Белгия при работодател „Ван ден Берхе Жулиен“. Оспорват начислените разходи за пътни, дневни и квартирни пари във връзка с пътуването и пребиваването на П. в Белгия, Испания и Румъния, като сочат, че в 3

Белгия той е пребивавал при сестра си в наета от нея и нейния съжител квартира и не е плащал квартирни разходи, в Испания – при С. Д. и в Румъния при румънския гражданин Й. П., при което не е направил разходи за храна и нощувки.

За да отхвърли предявения иск първоинстанционният съд е приел, че несъответствието между имуществото и нетния доход за целия проверяван период е под 150 000 лв., при което не е налице незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане. При преценката за размера на несъответствието съдът не е възприел доводите на Комисията за направени разходи за пътувания и престой в чужбина на ответника П., изчислени по реда на Наредбата за служебните командировки и съответно по данни на Евростат, като относно престоя в Белгия е приел за достоверни показанията на св. Мария П.а – сестра на ответника, че същият е живял в дома й.

Допълнително е изложил съображения, че се претендира отнемането на парични суми, които не са налични в патримониума на ответниците, а законът не предвижда подобна възможност, като по отношение на наличната по спестовна банкова сметка на ответницата И. сума в размер на 20 011.71 лв. е приел, че поначало иск за отнемането й не е предявен.

Релевантните за спора факти са следните: На 17.10.2018 г. срещу ответника Д.П. е започнала проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след като ТД на КОНПИ е получило уведомление от РП гр. Левски за привличането му като обвиняем по ДП № ЗМ 288/ 2017 г. по описа на РУ на МВР – Левски за престъпление по чл.209 ал.1 НК. Проверката обхваща периода 17.10.2008 г. - 17.10.2018 г. Втората ответница е съпруга на П., с когото са сключили граждански брак на 08.07.2014 г., от който имат едно дете. До сключването на брака, считано от 2011 г., ответниците са били във фактическо съжителство, от което имат родени две деца. С Решение № 2290/ 02.10.2019 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане на незаконно придобито имущество.

По делото не се твърди и не са събрани доказателства ответниците да са притежавали някакво имущество преди периода на проверката. От представените по делото писмени доказателства, анализирани в заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, за периода на проверката се установяват следните доходи, приходи и източници на финансиране:

22 516.90 лв. - трудово възнаграждение на Д.П. за положен труд по трудов договор в периода м.03. - м.11.2013 г. в гр. Гент, Белгия при работодател „Ван ден Берхе Жулиен“, в левова равностойност след удържан данък и осигуровки;

147.88 лв. – възнаграждение на Д.П. съгласно справки по чл.73 ЗДДФ, получено от „Феникс Норд“ ООД;

12 566.67 лв. - получени от Н.И. социални помощи по реда на ЗСПД;

4

2.44 лв. – приход от лихви по банкови сметки, или общо 35 233.89 лв.

От показанията на разпитаната като свидетел по делото С. Д. се установява, че за периода 2016 -2018 г. тя е превела по банкова сметка на И. суми в общ размер на 33 158.25 лв. с цел подпомагане онкологично болната майка на ответника П., с която били като сестри. Посочва, че живее от 15 г. в Испания, работи и разполага с финансови средства, като получила и пари след смъртта на съжителя си. Съдът няма основание да не кредитира показанията на тази свидетелка, защото те не са опровергани от други ангажирани доказателства. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че същите се явяват недопустими съгласно чл.164 ал.1 т.3 ГПК, тъй като установяват договори на стойност над 5 000 лв. С показанията на свидетелката се установява само основанието за паричните преводи, извършването на които от нея е безспорно установено от представените извлечения за движението по банковите сметки на И..

По делото са представени 7 бр. договора за заем за получени от ответниците през периода 2015 г. – 2018 г. заеми в общ размер на 65 000 лв. Пет от договорите са сключени от П. като заемополучател – четири договора със заемодател Т. Тенев за суми в размер на по 10 000 лв. и един със заемодател К. Николов за сумата 9000 лв. – всички със уговорен срок за връщане 5 г. от датата на сключване на договора. Два от договорите, съответно за 5 000 лв. и за 10 000 лв. са сключени от И. като заемополучател и М. Минчев като заемодател, също със срок за връщане на заетите суми 5 г. от датата на сключване на договора. Комисията оспорва реално да са сключени тези договори, като заема становище, че частните документи са съставени само за нуждите на производството по делото. Ответниците не са ангажирали доказателства, които да опровергаят възраженията на ищеца за симулативност на сделките с цел да създадат привидност за законен източник на приходи.

От заключението на вещото лице за проверявания период са приети следните обичайни и извънредни разходи:

102 196.48 лв. – разходи за издръжка на семейството по данни на НСИ /в исковата си молба ищецът сочи тези разходи в размер на 97 949 лв./ 31 224.83 лв. – разходи за установените за периода задгранични пътувания, изчислени по реда на Наредбата за командировките;