Решение № 1213 от 31.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1213 гр. П., 31.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20241720106037 по описа за 2024 година

Производството по делото e образувано по искова молба подадена от “Водоснабдяване и канализация” ООД гр. П. чрез адв. М. срещу Е. И. З., ЕГН **********, с адрес гр. *****, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД с искане ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 730.76 лв. за периода от 02.11.2022 г.-29.04.2024 г., от която сума 680.89 лв., главница за периода от 02.11.2022 г.-29.04.2024 г. и лихва за забава на месечните плащания в размер на 49.87 лв. за периода от 09.01.2023 г.-13.06.2024 г. за доставена, отведена и пречистена вода за недвижим имот, находящ се в гр. П., улица „***** с абонатен № 5046201 ведно с лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендира съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод продажба на питейна вода, отвеждане и пречистване на вода, което се урежда от общоизвестни „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. („Общите условия“) и Наредба № 4 на МРРБ. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна била задължено лице и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги.

Твърди се, че на името на Е. И. З. е открита партида за водоснабдяване на имот, находящ се в гр. П., ул. „***** с абонатен № 5046201. По силата па така възникналата облигационна връзка ответницата е потребител на услугите доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за недвижимия имот, а дружеството — доставчик на ползваните ВиК услуги.

1

Към настоящия момент в дружеството няма данни за несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата други различни условия за уреждане отношенията между страните. От посоченото можело да се направи обоснован извод, че като потребител, ответникът е запознат с обстоятелството, че всеки месец дължи погасяване на издаваните на нейно име фактури за изразходвано количество вода. Въпреки това, страната не е заплатила предоставените й ВиК услуги по 18 бр. фактури, издадени за процесния отчетен период.

Ответната страна в срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК, оспорва иска. В открито съдебно заседание чрез назначения особен представител не оспорва исковете по основание и размер. В хода на устните състезания, прави признание на иска.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу претенцията, защото я счита за основателна и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, което води до съвпадение на насрещните им позиции. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда. То не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание.

Въпреки това, ищецът не е поискал постановяване на решение по реда на чл.237, ал.2 ГПК, поради което съдът дължи произнасяне по реда на чл. 235 ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.

198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С определение № 3725/20.11.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е обявил на страните, че му е служебно известно, че с решение ОУ09/11.08.2014 г. на ДКЕВР са одобрени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператора – "Водоснабдяване и канализации" ООД гр. П., публикувани на 21.08.2014 г. във в. "Новинар" и на 02.09.2014 г. във в. "СъП." /централен и местен ежедневник/.

По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор. През исковия период отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи, както и Закона за регулиране на ВиК услуги /ЗРВКУ/. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредбата, както и § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Следва да се посочи, че 2 облигационна връзка може да възникне и при подписването на договор за доставка на ВиК услуги, която хипотеза е приложима както за собствениците и вещните ползватели, така и за наемателите на жилището.

Безспорно е, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл. 198 "о", ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. П.. Съгласно чл. 11, ал.

7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от ОУ на оператора, която разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й и наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на "потребител" на тези услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – "Водоснабдяване и канализация" ООД - П..

Следователно ищцовото дружество е ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и предоставя ВиК услуги на потребители срещу заплащане за територията на гр. П..

Видно от представеното по делото писмено доказателство от страна на ищеца: справка от 10.06.2024 г. чрез отдалечен достъп от Агенция по вписванията, се установявя, че ответницата е собственик на недвижим имот находящ се в гр. П., ул. „*****.

С оглед на горното, съдът намира, че ответницата е клиент на ВиК услуги за процесния апартамент по силата на закона. Това нейно качеството произтича от притежаваното право на собственост и не се обуславя от реалното ползване на имота. Ответницата се явява страна по облигационно правоотношение с ищеца за доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води, които отношения се регулират с ОУ, чието писмено изрично приемане не е предпоставка за възникване на облигационната връзка. Като потребител, Е. З. има задължението да заплаща 3 на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите, като получаването на фактура не е елемент от фактическия състав на възникване на вземането.

Независимо, че между страните не е сключен индивидуален договор за предоставяне на ВиК услуги, Е. И. З. по силата на закона и Наредба № 4/2004 г., като собственик на процесния имот има качеството на "потребител " на такива услуги с факта на придобиване собствеността върху имота през 2010 г.

(л.7). От този момент между страните е възникнало облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя, пречиства и отвежда вода до обекта на ответника, а последният се е задължил да заплаща стойността на ползваните услуги. Като потребител, страната има задължението да заплаща на падежа задължението си към оператора на ВиК услугите, като получаването на фактура не е елемент от фактическия състав на възникване на вземането.

Стойността на предоставените ВиК услуги се установява от представените: справка извлечение №21098 (л.13), фактури за процесния период и справки от карнети за индивидуален и общ водомер (л.77-л.83).

Поради направеното признание на иска, ищецът е оттеглил искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по делото.

Съдът като взе предвид,че отвеницата не оспорва по основание и размер предявените искове и след съвкупната преценка на приобщените писмени доказателства, намира, че исковата молба е основателна.

Досежно основателността на претенцията за мораторна лихва, следва да се отбележи, че същата се предпоставя от наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава.

Предвид изводите, до които съдът достигна по отношение на иска за главница, то основателен е и искът за заплащане на лихва за забава за периода 09.01.2023 г. – 13.06.2024 г. в размер на 49,87 лева, доколкото падежът на задължението по всяка фактура е установен в приложимите към договора общи условия. По силата на чл. 33, ал. 2 от ОУ падежът на съответното месечно вземане настъпва с изтичането на 30-дневен срок от датата на съставяне на всяка фактура, като чл. 44 ОУ изрично регламентира, че при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.

По разноските:

В практиката на ВКС е прието, че посочените в чл. 78, ал. 2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две-ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответницата действително чрез особен представител е признала иска, но извънпроцесуалното бездействие на страната, изразяващо се в липсата на активини действия по погасяване на възникналите й задължения 4 към водоснабдителното дружество, е довело до необходимост от предявяването на иск от ищеца. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. (Определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. на Първо Г. О. на ВКС).

Следователно извънсъдебните действията (бездействия) на ответницата са достатъчни, за да се породи отговорността й за разноските по образуваното исково дело. Не е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна ("Българско гражданско процесуално право", Живко Сталев, девето преработено и допълнено издание от 2012 г. на "Сиела", стр. 379). Предвид изхода на правния спор, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат сторените по делото разноски в доказан размер на 900 лева, от които 100,00 лева държавна такса, 400,00 лева адвокатско възнаграждение и 400,00 лева възнаграждение за особен представител.