Решение № 43 от 06.04.2023, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. К., 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело № 20225100500274 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 260016/31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1431/2018г., К. районен съд, във фазата по извършване на съдебната делба, е обявил за окончателен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти:

1/ АПАРТАМЕНТ № 12 е идентификатор *** по КККР на Гр.К., одобрена със заповед №РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК-К., със застроена площ 75,25 кв.м., с предназначение:

ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с адрес на сградата:

Гр.К., кв.В.,бул.Х.Б. №*, ет.*, ап.*, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.К., ведно с прилежащо складово помещение № 12, със светла площ 4,54 кв.м., ведно с 3,21% идеални части от общите части на сградата в размер на 13,46 кв.м. и съответното право на строеж, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ***, ***, под обекта***, над обекта- ***, 2/ 17.33/455.01 идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се в сутеренния етаж от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, обозначени като Паркомясто №6 , и

3/ 3,76%, равняващи се на 28,23 кв.м. от поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр.К., целият с площ 752 кв.м., номер по предходен план: пл.сн.№ 6319, квартал 208, парцел V, при съседи:

ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с 1 идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, по силата на който имотите се разделят на два реални дяла, както следва:

ДЯЛ 1-ви на стойност 65 600 лева и включващ: АПАРТАМЕНТ № 12 с идентификатор ***, ведно е 3,76% , равняващи се на 28,23 кв.м. от поземлен имот е идентификатор *** по КККР на гр.К., като получилият този дял следва да изплати на дял втори сума за уравняване на дяловете в размер на 27 100 лева и

ДЯЛ ІІ-ри на стойност 11 400.00 лева и включващ 17.33/455.01 идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се в сутеренния етаж от сградата, разположен в поземлен имот с идентификатор №***, обозначени като Паркомясто №6, като на получилият този дял следва да се заплати сума за уравняване на дела от 27 100 лева.

Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба с вх.№ 3685/20.2.2022г., подадена от С. А. А. от с.П., общ.К., чрез представителя по пълномощие - адв.

Д. Г., против посоченото решение, което се обжалва като неправилно и необосновано.

Въззивникът релевира, че в нарушение на съдопроизводствените правила, първоинстанционният съд не е назначил извършване на СТЕ, която да установи поделяем ли е всеки един от имотите, предмет на делбата, на два реални дяла, както и ако не са, възможно ли е да се формират два дяла, като във всеки един да бъде поставен самостоятелно обособен обект/вещ/ от делбената маса; че пазарната стойност на имотите не е определена към момента на извършването й; че съдът не се е произнесъл по надлежно направени от страните искания и възражения по реда на чл.346 ГПК от страна на ответника - съделител, както и искане за разноски в тази връзка; по чл.349, ал.1, предл. 1-во, заявено и от двамата съделители; както и не обсъдил в мотивите си направеното възражение от страна на ответника съделител по предявения на страните проект за разделителен протокол, а само го маркирал като сторено; съдът не се произнесъл с осъдителен диспозитив относно дължимо уравнение на дяловете, което се дължи от съответния съделител при получаване на съответен дял. Въззивникът счита, че в процесния случай предмет на делбата са реално неподеляеми - СОС /апартамент/, 17.33/455.01 идеални части от подземен гараж и 3,76% от ПИ, равняващи се на 28,23 кв.м., което изключвало приложението на разпоредбата на чл.352 ГПК и чл.353 ГПК, при което единствено приложимият способ за прекратяване на съсобствеността бил изнасяне на имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.

Иска се атакуваното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да определи друг способ за извършване на делбата и се произнесе по искането за сметки, направено от страна на въззивника, както и по възлагателните претенции на съделителите. Не са направени искания за допускане на нови доказателства. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор.

2

В съдебно заседание въззивникът редовно призован – не се явява, представлява се от адв.Г., която поддържа подадената въззивна жалба.

Въззиваемата страна С. Х. А., редовно призована при условията на чл.41, ал.2 от ГПК, не се явява, не се представлява.

К. окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в процеса, в законовия срок, срещу подлежащ на обжалване вА.ден съдебен акт.

От доказателствата по делото, преценени поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, приема за установено следното:

Предмет на съдебното производство е делба, във втора фаза.

С влязло в сила решение № 21033/26.02.2021г., постановено по в.гр.д.

№ 281/2020г. по описа на КОС е отменено решение № 192 от 16.04.2019 г., постановено по гр. д. № 1431/2018 г. по описа на Районен съд – К., вместо което е допуснато да се извърши делба на следните недвижими имоти:

1 / АПАРТАМЕНТ № 12 с идентификатор *** по

К К К Р на гр.К., одобрена със заповед № РД-18-66/18.10.2006г. на Изпълнителния Директор на АК-К., със застроена площ 75,25 кв.м., с предназначение: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с адрес на сградата: гр.К., кв.В., бул.Х.Б. №*, ет.*, ап.*, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, по КК и КР на гр.К., ведно с прилежащо складово помещение № 12, със светла площ 4,54 кв.м., ведно с 3,21% идеални части от общите части на сградата в размер на 13,46 кв.м. и съответното право на строеж, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- ***, ***, под обекта***, над обекта- ***, 2/ 17.33/455.01 идеални части от ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ, находящ се в сутеренния етаж от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, обозначени като Паркомясто № 6, и

3/ 3,76%, равняващи се на 28,23 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.К., целият с площ 752 кв.м., номер по предходен план: ПЛ.СН.№ 6319, квартал 208, парцел V, при съседи: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор

***, между съделителите С. Х. А., с ЕГН ********** от с.П., общ.К., обл.К., ул. „И.р.“ №* и С. А. А., с ЕГН **********, от с.П., общ.К., обл.К., ул.

„И.р.“ №*,

ПРИ ДЯЛОВЕ - ½ идеална част за С. Х. А., с ЕГН ********** и ½ идеална част за С. А. А., с ЕГН **********.

Във втората фаза на делбата всяка от страните прави искане за възлагане на делбените имоти на основание чл. 349, ал.1, предл.1 във вр. с 3 предл. 3 от ГПК, при хипотезата на делба на неподеляем имот, който е бил СИО, прекратена с развод между страните. Направено е и искане за сметки по чл.346 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение за правилно, а релевираните във въззивната жалба оплаквания за неоснователни, по следните съображения:

На първо място, в хода на производството, по искане и взаимно съгласие на страните, съдът е отделил като безспорно обстоятелството, че допуснатите до делба имоти са неподеляеми и не е необходимо ангажиране на доказателства в тази насока /л.324/; и е чел определение в този смисъл, което не е било възразено. Със заключение на вещо лице е установил средната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата. Поради това, въззивният съд намира оплакването на въззивника за това, че не е назначена експертиза, която да установи поделяем ли е всеки един от имотите предмет на делбата на два реални дяла, за неоснователно.

На следващо място, решението по искането за сметки може да бъде постановено преди или едновременно с решението за обявяване на разделителния протокол за окончателен. В случая действително липсва произнасяне от първоинстанционният съд по искането за сметки, но това не може да бъде сторено в настоящото производство, а следва да се приеме, че е нА.це хипотезата на чл.250 от ГПК и първоинстанционният съд следва да се произнесе по искането на въззивника за допълване на решението по искането по чл.346 ГПК.

По отношение на оплакването, че първоинстанционният съд не се е произнесъл с осъдителен диспозитив относно дължимо уравнение на дяловете, което се дължи от съответния съделител при получаване на съответен дял, то това ще бъде сторено със съдебния акт, с който ще бъде определено кой дял в чия полза се възлага, съответно – в чия тежест ще се възложат сумите за уравнение.

Що се отнася до исканията на страните по чл.349 ГПК за възлагане на имотите, предмет на делбата, съдът ще се произнесе, ако има основание за това. При липса на правопораждащи факти, не е допуснато от съда съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като исканията и на двете страни са били заявени без да са били нА.це която и да е от предпоставките на чл.349 ГПК – нито съсобствеността е възникнала от наследяване, нито страните имат от брака си деца.

На последно място, по оплакването за нарушение на материалния закон и необоснованост на решението: от материА.те по делото се установява, че трите имота, предмет на делбата са придобити с три отделни покупко-продажби /л.14-19 от първоинстанционното производство/; а също така, в решение № 106 от 03.12.2020г., постановено по гр. д. № 927/2020г., с което ВКС е отменил въззивно решение № 196 от 04.12.2019г. по гр. д .№ 161/2019г. по описа на КОС, е прието, че закупените от съпрузите идеална част от поземлен имот и идеална част от подземен гараж – паркомясто, имат 4 своя отделна цена на придобиване, респективно – че същите имат самостоятелен характер.

Доколкото целта на делбеното производство е не просто да бъде ликвидирана една общност между съделителите, а съсобствеността да бъде ликвидирана по такъв начин, че занапред всеки един от съсобствениците да притежава като индивидуална собственост имот, който да отговаря на всички законови изисквания за самостоятелен обект на право на собственост и да може да бъде обект на прехвърлителна сделка, т.е. спрямо него да могат да бъдат упражнявани всички правомощия на собственика-владение, ползване и разпореждане, и с оглед изложеното по-горе, следва да се приеме, че няма пречка да бъдат обособени два реални дяла, както е сторил и първоинстанционният съд.

В обобщение, въззивната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение като правилно следва да се потвърди.

При връщане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложените по-горе указания за произнасяне на допълнително решение по реда на чл.250 ГПК.

При този изход на делото в полза на въззивника не се следват деловодни разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260016/31.10.2022 г., постановено по гр. д. № 1431/2018г., К. районен съд, във фазата по извършване на съдебната делба, с което е обявен за окончателен проект за разделителен протокол на допуснатите до делба недвижими имоти.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му, при нА.чие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5