Определение № 199 от 27.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 199 гр. Велико Търново, 27.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500163 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е частна жалба от А. К. К. против Разпореждане № 214/ 28.03.2023 г. по гр.д. № 42/ 2023 г. по описа на ВТОС, с което съдът е върнал подадената от него частна жалба вх. № 1824/ 20.02.2023 г. като нередовна. Жалбоподателят излага, че дължимата за производството държавна такса не е 15 лв., колкото му е указал съдът, а 5 лв. съгласно чл.18 ал.3 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК и срокът за внасянето й не е изтекъл именно защото съдията-докладчик не е коригирал същата, след като жалбоподателят изрично го уведомил с предходните си жалби. Освен това обжалваното разпореждане било ирелевантно, защото не било подписано от съставителя и липсвал положен печат, удостоверяващ „законооснователността“ му. Желае съдебният акт да бъде отменен.

Съдът констатира следната фактическа обстановка: А. К. К. е длъжник по образуваното пред ДСИ при РС – Велико Търново изп. дело № 482/ 2021 г. с взискател ВТОС. На същия е връчена покана за доброволно изпълнение и той е депозирал жалба срещу това действие на ДСИ. Жалбата му е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВТОС и за последиците от неизпълнението на указанията. В указания срок той не е отстранил нередовността и с влязло в сила Разпореждане от 20.01.2022 г. ДСИ е върнал на жалбоподателя жалбата.

За събиране вземането на взискателя върху банкова сметка на К. е наложен запор, което му е съобщено на 12.08.2022 г. Срещу това действие на ДСИ в срок е постъпила жалба, която ДСИ е оставил без движение с указания за представяне на оригинал на жалбата доколкото депозираната е била без положен ръкописен подпис, или подаването й, подписана с квалифициран ел. подпис или да се яви в службата и да 1 положи саморъчен подпис. Указани са му и последиците от неизпълнението на указанията, а именно, че жалбата ще му бъде върната. Поради неизпълнение на указанията в срок, с Разпореждане от 05.10.2022 г. жалбата е върната на подателя. К. е подал частна жалба срещу разпореждането за връщане на жалбата му против действията на ДСИ, но същата отново е била нередовна и ДСИ му е дал указания да внесе по сметка на ВТОС държавна такса в размер на 15 лв. В срока за отстраняване на нередовността със свое писмо вх. № 60125/ 31.10.2022 г. К. е уведомил ДСИ, че „за пореден път отказвам“ изпълнението на разпореждане на ДСИ, което счита за незаконосъобразно. С разпореждане от 09.11.2022 г. ДСИ е постановил връщане на жалбите. Постъпила е нова частна жалба, която е администрирана от ДСИ, но жалбоподателят отново не е изпълнил указанията му за внасяне на държавна такса и независимо от това ДСИ я е изпратил по компетентност на ВТОС, което е законосъобразно с оглед поредицата от процесуални действия извършени от него и процесуалното поведение на жалбоподателя. Съдът е оставил жалбата му без движение с указания за внасяне на държавна такса за съдебното производство, но поради неизпълнение на указанията в срок с Определение № 159/ 12.02.2023 г. съдът е върнал жалбата. Срещу този акт е подадена частна жалба вх. № 1824/ 20.02.2023 г. Същата е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса за въззивното производство. След съобщаване на разпореждането К. е подал до съда „отказ“, в който е посочил, че актът на съда е анонимен, без подпис на издателя и печат на съда и не подлежи на изпълнение, че „липсва елементарна съдебна грамотност по администриране на съдебния документ“, а отделно държавната такса не е определена правилно. Видно е, че на всички съобщения до К., с които са му връчвани разпорежданията на ДСИ и на ВТОС, той саморъчно е вписал коментари, сочещи несъгласие с актовете, и е изразил становище, че те са „нередовни“, „незаконни“, „неотговарящи на съответните казуси“, че не е налице сочената нередовност. След неотстраняване на нередовността в рамките на срока за изпълнение на указанията с обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е върнал частната жалба на К. като нередовна.

При тази фактическа обстановка се налага извод за неоснователност на частната жалба. От изложената хронологична последователност на действията на жалбоподателя е видно, че той демонстрира трайно процесуално поведение на незачитане и неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител и съда, приемайки, че тези указания са незаконосъобразни. Всички дадени от ДСИ и ВТОС указания съответстват на изискванията на процесуалния закон в пълна степен и оценката им от жалбоподателя е чисто субективна, дължаща се на непознаване и неправилно тълкуване на законовите норми. На първо място жалбоподателят не прави разграничение между изпълнително и исково производство. Той е страна – длъжник по изпълнително производство, което е насочено към принудително удовлетворяване на 2 вземане на взискателя, а не към разрешаване на правен спор относно съществуването и дължимостта на вземането – предмет на изп. лист. Първата депозирана от него жалба е срещу действията на ДСИ, т.е. с правно основание чл.435 ГПК, а не по някаква хипотеза, уредена в ЗОДОВ. Всички последващи негови жалби са частни жалби срещу актове, постановени по администриране на предходните жалби и за тяхното разглеждане се дължи държавна такса в размер на 15 лв. съгласно чл.19 от Тарифата, колкото са указали и съответните съдии. На второ място изцяло несъстоятелно е възражението на жалбоподателя, че всички издавани актове са нищожни, защото са неподписани и неподпечатени. Оригиналите на актовете не се връчват на страните, а се намират в кориците на делото и всяка страна може да се запознае с тях. На страните се връчват незаверени копия от актовете, приложени към нарочни съобщения, които са оригинални документи и съдържат подпис на издалия ги съдебен служител и печат на съда. Видно е, че жалбоподателят не е изпълнил законосъобразни указания на ВТОС за отстраняване нередовността от подадената от него частна жалба, при което в съответствие с разпоредбата на чл.275 ал.1 ГПК вр. чл. 262 ал.2 т.2 ГПК съдът е постановил връщане на същата.

По изложените съображения частната жалба на К. е неоснователна.

Обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят да бъде осъден да заплати по сметка на ВТАС дължимата на основание чл.19 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, държавна такса за производството в размер на 15 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 214/ 28.03.2023 г. по гр.д. № 42/ 2023 г. по описа на ВТОС.

ОСЪЖДА А. К. К. с ЕГН ********** от гр. Велико Търново, ********, да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС, държавна такса за производството в размер на 15 /петнадесет/ лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3