Решение № 5896 от 27.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5896 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110133495 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу И. Б. Б., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 378 лева – представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ****************, с абонатен № 150723, инсталация № 4000263306, формирана, както следва: 1/сумата от 306,88 лева – главница – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 55,23 лева – обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., 2/ сумата от 12,84 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 3,05 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.04.2022 г. до 26.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за периода от 10.10.2024 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 60325/2024 г., СРС/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 60325/2024 г., СРС, 63 с-в и които суми представляват 1/2 част от общите задължения за имота.

Претендира разноски за исковото и заповедното производства, в това 1 число и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответника в процесния период топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.

Сочи, че ответникът е съсобственик на топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ************* заедно със сестра си, която обаче е заплатила своята част от дължимите суми още в хода на заповедното дело. Поради това от ответника се претендира 1/2 част от сумите, въз основа на което и съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ е клиент на топлинна енергия при общи условия за битови нужди. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и обезщетение за забава.

С исковата молба са представени: нотариален акт, удостоверение за наследници и за родствени връзки, нотариален акт за договорна ипотека, възбрана и искане за заличаването й, списък на живущите в сградата, общи фактури и извлечение от сметка, договор между СЕС и ФДР и между ФДР и ищцовото дружество и копие от в. Монитор от 11.07.2016 г. с публикувани общи условия за продажба на ТЕ за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД при общи условия на битови клиенти.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез адв. М. А., особен представител, е постъпил писмен отговор от името на ответника, с който предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани. Оспорва ответникът да е собственик на процесния недвижим имот. Посочва се, че собственик на имота е била майката на ответника, но няма данни последният да е приел наследството й. Прави се възражение за погасяване на част от процесните суми по давност.

Въз основа на посоченото моли съдът да остави без уважение предявените искове като неоснователни и недоказани.

С определение № 45625/03.11.2025 г. по делото като трето лице помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Директ“ ЕООД. Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение – 3 броя изравнителни сметки, 2 броя талони за отчет / осигурен достъп/, сертификати за изправност на СТИ.

В хода на производството по делото са приложени: издадените в процесния период фактури и изравнителни сметки.

В съдебно заседание, проведено на 24.02.2026 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

2

Ответникът, чрез адв. А. изразява становище за цялостно предвид възражението за липса на облигационна връзка евентуално частично отхвърляне на исковете предвид възражението за давност и за недоказаност на качеството едноличен собственик.

Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не изразява допълнително писмено становище по спора.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника и още едно лице, за вземанията, 1/ч част от които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 32644/17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 603250/2024 г. по описа на СРС.

Последната е връчена на длъжника И. Б. Б. чрез залепване на уведомление /по заповедното дело е бил налице и втори длъжник – лицето З.В.К. – която обаче е заплатила в хода на заповедното производство, претендираните от нея ½ част от задълженията за имота/.

По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г. от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един централен ежедневник. На съда е служебно известно, че ОУ на ищеца са публикувани и в местен „ежедневник“ – в-к. „19 минути“.

От представено по делото копие от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 67, том ІХ, нот. дело 1667/1982 г. от 18.06.1982 г. се установява, че на 18.06.1982 г. лицето Р.И.Б. е придобила собствеността върху процесния имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.

408, вх. А, ет. 4. За имота има учредена договорна ипотека, видно от нотариален акт от 07.08.1990 г. в полза на „Банка за земеделски кредит“ АД, която е отпуснала паричен заем на Р.И.Б..

На следващо място, видно от писмо от ЧСИ Якимов до Служба по вписванията от 14.11.2013 г. върху имота е наложена възбрана в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за дълг на другия длъжник от заповедното дело З.В.К.. Възбраната е заличена по искане на ЧСИ от 16.12.2014 г.

Видно от справка за родствени връзки и удостоверение за наследници на лицето Р.И.Б., с ЕГН: ********** същата е починала на 10.09.2006 г. като е била разведена. След смъртта си е оставила за свои наследници две деца: ответникът И. Б. Б. /син/ и З.В.К. / дъщеря/. Родителите, както и братът на Р.И.Б., са починали.

Съгласно писмо от ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД от 21.03.2022 г. до И. Б. Б. и З.В.К., същого ги е уведомило, че следва да променят титуляра на партидата за топлоснабдения имот, предвид смъртта на Р.И.Б.. При липса на действия от тяхна страна като титуляр на партидата е 3 вписана З.В.К.. Посоченото писмо обаче не е връчено на И. Б. Б. и З.В.К. като пратката е върната непотърсена.

От представено по делото съобщение към фактура се установява, че титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София, общ.

Люлин, ж.к. Люлин, бл. 408, вх. А, ет. 4, ап. 23 е лицето З.В.К..

От процесуалния представител на ответника не са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи процесния период.

От протокол от ОС на СЕС за избор на ФДР от 19.09.2002 г. се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” – осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сързисис“ ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР. Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през процесния период. През същия обаче услугата ФДР вече се извършва от дружеството „Директ“ ЕООД. В протокола от ОС на СЕС липсва подпис на собственик за процесния апартамент.

Налице е и договор /№ Д-0-69 от 03.06.2020 г./ между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение, съ.17 с срок от три години – действал от 01.05.2020 г.

По делото не е приложено извлечение от сметка, но са представени две общи фактури: 1/за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. на стойност 195.17 лева и 2/за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 418.60 лева – като сумите дават като сбор цената на исковата претенция за главница за потребена топлинна енергия от 613.77 лева.

Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са изготвяни редовно изравнителни сметки, като до имота е осигуряван достъп за действителен отчет и през двата процесни отоплителни сезона.

Представени са и сертификати, от които се установява годност на СТИ на абонатната станция в процесния период. От изравнителните сметки се установява, че за жилището са начислявани единствено суми за битово горещо водоснабдяване, но не и за сградна инсталация или за отопление.

На последно място по делото са приложени фактури – общо 24 на брой, от които е видно, че ищецът редовно е издавал фактури за начисленото количество топлинна енергия за имота.

Издадени са в действителност и три общи фактури за следните периоди:

1/ 01.05.2021 г. до 31.01.2022 г. за сумата от 624.85 лева с титуляр Румяна Божинова; 2/ за периода от 01.02.2022 г. до 30.04.2022 г. на стойност 195.17 лева и 3/за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. на стойност 418.60 лева – като на последните две фактури титуляр е Зорница Костадинова.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

4

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 32644/17.10.2024 г. по ч.гр.д. № 603250/2024 г. по описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника И. Б. Б., чрез залепване на уведомление. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и ответникът е била налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.