Решение № 109 от 28.04.2022, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С., 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20205400500383 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С Решение № 395/23.06.2020 г. по гр. д. № 200/2020 г.

С. районен съд ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С. да заплати на К.И. Ш. сумата от 2 035,46 лв. допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1, 143, ведно със законната лихва върху 2 035,46 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 17.02.2020 г., до окончателното й изплащане; сумата от 244,54 лв. мораторна лихва върху дължимата сума за възнаграждение за положения нощен труд, изчислена за периода 01.04.2017 г.

- 17.02.2020 г. ; 817,20 лв. неизплатена левова равностойност за неосигурена храна за периода от 17.02.2017 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 817,20 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда на 17.02.2020 г. до окончателното й изплащане ; сумата от 111,50 лв. мораторна лихва за периода 01.03.2017 г. до 17.02.2020 г. върху дължимата сума за левова равностойност за неосигурена безплатна храна; както и 450 лв.

1 разноски за адвокатско възнаграждение.

Също така, дирекцията е осъдена да плати по сметка на СмРС държавна върху уважените искове в размер на 181,41 лв., както и разноски за вещо лице от 120 лв.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-С., като се иска неговата отмяна, отхвърляне исковете на К. Ш. и присъждане на разноските за двете инстанции.

В съдебно заседание за жалбоподателя, редовно призован, процесуалният му представител юрк.Н.Ш. поддържа жалбата и моли за присъждане на разноските.

Въззиваемият К.И. Ш., чрез пълномощника си адв. С.Н., с отговор по чл.263, ал.1 ГПК оспорва въззивната жалба с подробни доводи и моли да му се присъдят и разноските за въззивното производство.

В съдебно заседание К. Ш., редовно призован, не се явява.

За него пълномощникът му адв.Ш.Щ., надлежно преупълномощена от адв.С.Н., моли да се потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд намира, че решението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от С.ския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК. По оплакванията в жалбата и допълнителните доводи с оглед решението от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-262/2020, заради което делото беше спряно, настоящият състав съобразява следното:

Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр. 60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12или 24-часови смени - сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на 2 чл.187 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Наредба №8121з- 407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з- 592/25.05.2015 г. от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на 29.07.2016 г. Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение № 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.

От 10.01.2020 г. е в сила Наредба №8121з- 36/07.01.2020 г. (обн. в ДВ, бр.3 от 10.01.2020 г.) за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., 3 и предвид исковия период от 17.02.2017 г. – 17.02.2020 г., отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги Наредба №8121з407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2 изрично е било предвидено, че „При сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и б,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.“

Издадените след нея и отменени от ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г.

Така при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, изложено във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон 4 при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.

Неоснователен е доводът, че положените от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т.1 от Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и отменящата я Заповед № 8121з-1429 от 23.11.2017 г. за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и 06, 00 ч., на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат едновременно, тъй като при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /ставката по чл. 8 НСОРЗ/. (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК). Ето защо приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от обстоятелството, че ответникът може да е изпълнил задължението си да заплати на ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 5

25 лева за всеки отработен час през нощта.

В чл. 188, ал. 2 ЗМВР е посочено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22. 00 ч. и 6. 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т. е., би могло да се приеме директно препращане и към чл.

140, ал. 1 КТ (а не само към ал. 4 на този текст), приложимо и за служителите на МВР, тъй като за един от елементите на специалната закрила по КТ следва да се приеме и установената намалена в сравнение с дневната продължителност на работното време през нощта. Ако не се приеме гореизложеното във връзка с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде преодоляна по реда на чл. 46, ал. 2 ЗНА - аналогия на закона, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в тази насока. Тук следва да се отчете, че въззиваемият е лице със статут на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. ЗДС и ЗМВР, както и горните наредби, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, спрямо които се прилагат правните разрешения, предвидени в КТ.