Решение № 109 от 01.09.2025, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 101/2024
- Вид
- Решение № 109
- Подписан
- 01.09.2025
- В сила
- 20.09.2025
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.216, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.1, т.2 и т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216 ал.1, т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 109 гр. Дулово, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20243410100101 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба от ТД на НАПВарна, офис – Силистра, чрез Т. И. Д. – началник на сектор ОСПВ в дирекция “Събиране“ срещу Г. Ф. С. с ЕГН ********** и М. С. С. с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ****, и М. С. М. с ЕГН **********, от ****, с правно основание на исковете в разпоредбата на чл.216 ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, чл.216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 от ЗЗД.
Ищецът ТД на НАП-Варна, иска съда да постанови решение, с което да обяви за недействителна спрямо Държавата като публичен взискател, сключената на 19.02.2019г. между ответниците Г. Ф. С. с ЕГН ********** и М. С. С. с ЕГН **********, като продавачи и ответника М. С. М. с ЕГН ********** , като купувач, покупко-продажба на следните недвижими имоти:
-1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед №РД-18-51/31.08.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : Ниско застрояване, с площ от ***, с адрес на поземления имот: ****, обл.Силистра, с номер по предходен план: ****. ведно с построените в имота:
- 1/2 идеална част от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 93 кв.м. и разгъната застроена площ от 186 кв.м. с идентификатор ;
- 1/2 идеална част от МАСИВЕН ГАРАЖ, със застроена площ от 21 кв.м. и идентификатор ****.2;
-1/2 идеална част от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА ЗА
1
ТЪРГОВИЯ със застроена площ от 48 кв.м. и разгъната застроена площ 96кв.м. с идентификатор ****.3;
- 1/2 идеална част от МАСИВНА ПОСТРОЙКА ЗА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ от 4 кв.м. с идентификатор ****.4.
Покупко-продажбата е обективирана в Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***. на нотариус К.К с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие – РС-Дулово. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ищецът твърди в исковата си молба, че е кредитор на продавача и първи ответник Г. Ф. С. по делото по установени и изискуеми публични вземания констатирани в ревизионен акт № ****г. и по Изпълнителен лист № ***., издаден по гражданско дело № *** по описа на ОС-Силистра, които към 13.12.2023г. са в общ размер на ***, от който: главница в размер на ***., лихва в размер на ***. и нелихвоносна част в размер на *** Твърди, че сделката е сключена във вреда на публичния взискател, тъй като продавачите са изчерпали актив на имуществото си, поради което взискателя не може да бъде удовлетворен от наличното такова, предвид посочения размер на задълженията, които са изискуеми и подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.209. ал.2, т.1 от ДОПК.
В съдебно заседание, ищецът чрез упълномощен представител заявява, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена. Депозира писмени бележки в които изразява съображания за основателност на предявеният иск.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците Г. Ф. С. и М. С. С. не депозирта писмен отговор, не изпраща представител в съдебно заседание и не заявява становище по иска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника М. С. М. депозира писмен отговор, с които оспорва иска и настоява за отхвърлянето му с присъждане на разноски по делото. Твърди, че намерението за увреждане визирано в чл.216 ал.1 т.4 от ДОПК подлежи на доказване и е в тежест на ищеца. Твърди още, че към момента на придобиване на имота не е знаел и предполагал, че е налице възложена ревизионна проверка по отношение на ответника Г. С. и че е имало наложени обезпечителни мерки по отношение на имота, в противен случай не би го закупил в този вид.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представения-л.21 от делото, Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***. на нотариус К.К с рег. № 351 на НК на РБ, с район на действие – РС-Дулово, ответниците Г. Ф. С. и М. С. са продали на ответника М. С. М., за сумата от 9 700 лева, следният недвижим имот:
-1/2 идеална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрени със Заповед №РД-18-51/31.08.2007г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, с начин на трайно ползване : Ниско застрояване, с площ от ***, с адрес на поземления имот: , с номер по предходен план: ****. ведно с построените в имота:
- 1/2 идеална част от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА 2
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 93 кв.м. и разгъната застроена площ от 186 кв.м. с идентификатор *;
- 1/2 идеална част от МАСИВЕН ГАРАЖ, със застроена площ от 21 кв.м. и идентификатор ****;
-1/2 идеална част от МАСИВНА ДВУЕТАЖНА СГРАДА ЗА
ТЪРГОВИЯ със застроена площ от 48 кв.м. и разгъната застроена площ 96кв.м. с идентификатор ****;
- 1/2 идеална част от МАСИВНА ПОСТРОЙКА ЗА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ със застроена площ от 4 кв.м. с идентификатор ****.
Съгласно приложеното по делото – л.151, удостоверение на данъчна оценка, данъчната оценка на продаденият недвижим имот е * лв., а към дадата на продажбата съгласно отразеното в нотариалният акт данъчната оценка на имота е била *.
Няма спор, а видно от представените с исковата молба писмени доказателства се установява следното: Със Заповед за възлагане на ревизия № ****, връчена лично на проверяваното лице Г. Ф. С. на 29.10.2018г., е започнало ревизионно производство срещу същата, въз основа на което е и издаден Ревизионен акт № ****г. с обхват на ревизията по видове задължения и периоди: Данък върху годишната данъчна основа от 01.01.2012 до 31.12.2017г., с размер на публичното задължение към 13.12.2023г. – ., включващо главница от 10 729.00 лв. и лихва от 8 518.76 лв.
С Решение № *** на Директор на дирекция „ОДОП“ е потвърден Ревизионен акт № ****г. Препис от решението е връчено лично на ответника Г. Ф. на 02.03.2020г./л.29 от делото/.
Срещу ответника Г. Ф. С. е образувано изпълнително дело № **** по реда на ДОПК. Издадени са и Разпореждания за присъединяване с № *** г и № ****
С Постановление от 12.11.2018г.е наложена възбрана върху 1/2 ид.част от продаденият недвижим имот и построените в него сгради. Действието на наложената възбрана е продължено с постановление от 19.08.2019г.
С Решение № ***. на Окръжен съд –Силистра, постановено по гр.дело № 1***, влязло в сила на 30.12.2022г. са отнети от ответниците Г. Ф. С. и М. С.
С., в полза на държавата вещи и е присъдена парична равностойност в размер на Издаден е изпълнителен лист № ***.
С Постановление № ****. по изпълнително дело № **** е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в Банка , от която не са постъпили суми. Съгласно отговора от банката - няма активни сметки.
О т Справка задължения е-услуга/л.44-л.47 от делото/ към 13.12.2023г. общият размер на публичните задължения на ответника Г. Ф. С. е общ размер от ***
Твърди се в исковата молба че към 15.02.2024г. установените и изискуеми публични вземания на първия ответник не са погасени и че продажбата е извършена непосредствено след връчване на заповедта за възлагане на ревизия.
Ответника-купувач по сделката чрез упълномощеният от него 3 процесуален представител, възразява с отговора си и в съдебно заседание, че иска е неоснователен, тъй като от събраните по делото доказателства не можело да се предполага дали купувача е знаел или е имал намерение да увреди кредитора. Твърди още че не е знаел че имота е възбранен, в противен случай нямало да го купи.
Предвид така изложеното съдът намира от правна страна следното:
Предявеният иск е допустим и основателен. Предявен е на основание чл.216, ал.3 от ДОПК, която разпоредба изрично препраща към чл.135 от ЗЗД и с който иск ищецът разполага извън случаите на чл.216, ал.1 от ДОПК.
Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с който длъжникът го уврежда, ако длъжникът, при извършването им е знаел за увреждането, а когато действието е възмездно, лицето с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането му. В случая, явно е, че ищецът е кредитор на първия ответник. Разпоредбата на чл.135 от ЗЗД говори не за установено вземане, а за възникване на вземането, а данъчните задължения възникват по силата на закона, определени са основание, субект и размер в съответните данъчни закони- в този смисъл мотивите към т.1 от ТР №1/2009 на ОС на НК на ВКС.
Налице е действително вземане на държавата, което не е прекратено или погасено по давност. Продавайки недвижимият си имот и то на цена много пониска от данъчната му оценка, длъжникът-първия ответник и вторият ответник са намалили имуществото си, увредили са ищеца, в случая държавата, като са я лишили от възможността да удовлетвори вземането си.
Специалният иск по чл.216 ал.1 от ДОПК, уреждащ правата на Държавата и общините при разпореждане от техен длъжник с публични вземания със свое имущество с цел да ги увреди е по своята правна природа вид отменителен иск, което следва от чл.216 ал.3 от ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на чл.135 от ЗЗД. Следва да се отчете, и че с оглед спецификата на правните субекти-кредитори, имащи право на този иск и вида на вземанията /публични/, чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал принципно по- силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД. В хипотезатата на чл.216 ал.1, т.4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя за увреждането, а е достатъчно намерението на отчуждителя за това.
Ето защо дадените в цитираното тълкувателно решение указания по тълкуването и прилагането на чл.135 ал.1 ЗЗД при поредица от увреждащи кредиторите сделки следва да важи в още по–висока степен за кредиторитеищци по исковете, уредени в чл.216, ал.1ДОПК.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника – купувач че към момента на придобиване на имота не е знаел за наложени обезпечителни мерки, в противен случай не би го закупил в този вид. Проверката за тежести върху недвижим имот не е задължителна за купувача, но поставя същият в риск да не придобие в цялост правото на собственост върху имота или да изгуби имота заради задължения на продавача. След като ответника М. М. не е направил проверка преди сключване на сделката дали имота е с тежести, той сам се е поставил в риск да не придобие в цялост правото на собственост 4 върху имота който закупува.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и доказан, и следва да се уважи.
По дължимата държавна такса:
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на РС-Дулово дължимата по делото държавна такса.
Съдът определя дължимата държавна такса, въз основа на 1/4 от данъчната оценка на процесният недвижим имот,която е . Една четвърт от тази сума е в размер на . Върху тази сума следва да се заплати ДТ от 4%.
Следователно дължимата държавна такса е в размер на 243.71лева.Тази държавна такса,следва да се заплати от ответниците в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-Дулово, като всеки един от тях ще дължи по 81.24лв.
По деловодните разноски:
С оглед изхода на делото, ответниците следва да заплатят в полза на ищцовата страна направени деловодни разноски,представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева.
Всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца разноски в размер на 100.00лв.
Разноските направени от ответника М. М. за адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора следва да останат за негова сметка.
Водим от горното, и на основание чл.235 от ГПК, Дуловският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за относително недействителна по отношение на ДЪРЖАВАТА чрез
Териториална Дирекция на Национална Агенция по приходите гр.Варна, представлявана от чрез Т. И. Д. – началник на сектор ОСПВ в дирекция “Събиране“, ИРМ – Силистра, на основание чл.216, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК във вр. с чл.216, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.135 от ЗЗД, сключената на 19.02.2019г. сделка –покупко-продажба между Г. Ф. С. с ЕГН ********** и М.