Решение № 114 от 18.06.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велики Преслав, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от А. И. С. срещу „К.“ ЕООД положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за кредит № ***** от 20.08.2024 год. В условие на евентуалност, при отхвърляне на главната искова претенция, моли клаузата от Договора (чл. 18, ал. 1), уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение да бъде прогласена за нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за кредит № ***** от 20.08.2024 год., сключен с ответното дружество. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 1 200 лева, била договорена възнаградителна лихва в размер на 358.12 лева, при срок за погасяване на кредита от 10 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 50 %, годишен процент на разходите от 63.07 % и неустойка в размер на 1,251.88 лева.

Сочи, че по силата на чл. 6, ал. 1 от Договора за заем е следвало в срок от 2 (два) дни от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора едно от следните обезпечения:

1. Безусловна банкова гаранция или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на подробно изброените в дуговора условия. Акцентира, че съгласно чл. 18, ал. 1 от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1,251.88 лв. Поддържа, че за него е било невъзможно да предостави обезпечение, което да отговаря на завишените изисквания, дадени от кредитора и неустойка в посочения по-горе размер била начислена към общото задължение и разсрочена в погасителния план заедно с вноските за главница и лихва по заема. По този начин, в действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е посочената в договора сума в размер на 1558.12 лева, а значително по-голяма - в размер на 2,810.00 лева.

Ищецът счита, че клаузата уреждаща начисляването на неустойка при непредоставяне на 1 обезпечение след сключването на договора (чл. 18 от Договора) е нищожна, тъй като чрез нея кредиторът се стреми да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Заявява, че така договорената неустойка всъщност съставлява допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка.

Настоява, че предвидената „неустойка" не изпълнява обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Акцентира, че неустойката се начислява като добавък към погасителните вноски и се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Поддържа, че клаузите, с които е уговорена неустойката са неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Счита още, че неустойката излиза извън присъщата й обезпечителна функция, като кредиторът вместо да извърши предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент е прехвърлил изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение, което му поведение противоречи на нормата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП. Релевира, че неустойката не изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя, отнасящо се до осигуряване на банкова гаранция или поръчители, не е определено като предварително условие за сключване на договора.

Обръща внимание, че изискванията към поръчителите са толкова завишени, че осигуряването им като гаранти по кредита е реално невъзможно в предвидения кратък двудневен срок от сключването на договора за кредит, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните.

Застъпва становище за противоречие на въпросната клауза с нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като счита, че неустойката е уговорена с единствената цел да предостави сигурна печалба за кредитора, като заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Настоява, че клаузата е нищожна на осн. чл. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като е неравноправна и не е индивидуално уговорена.

Допълва, че атакуваната клауза от договора е нищожна и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на добрите нрави, с оглед завишения размер на неустойката спрямо размера на отпуснатата главница.

Ищецът изтъква още, че договорът е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия, включително клаузата за предоставяне обезпечение по договора, в срок върху който потребителят не е могъл да влияе. Настоява, че процесната клауза е неравноправна и съобразно възприетото в чл. 3 от Директива 93/1З/ЕИО, доколкото не е уговорена индивидуално и е в ущърб на потребителя, доколкото създава значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

Ищецът поддържа, че в процесния договор е нарушено изискването на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, поради което е налице нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Акцентира, че в ГПР неоснователно не е включена неустойката, дължима при непредоставяне на поръчителство, което води до неправилно посочен в договора ГПР.

Заявява, че неустойката е пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което според ищеца не е извършено. Настоява, че в случай, че неустойката се включи при изчисляване на ГПР, императивно заложеният в чл. 19, ал. 4 от ЗПК лимит на ГПР ще се надвиши.

2

Изтъква, че съгласно член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48, когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Ищецът счита, че е налице пълно разминаване между посочения в договора ГПР и действително прилагания. Допълва, че разминаването между посочения в договора ГПР и реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика” по смисъла на член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29/ЕР (Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС), поради което целият договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, т.10 от ЗПК.

Моли главната искова претенция да бъде уважена изцяло. В условие на евентуалност, ако съдът не уважи предявения главен положителен установителен иск за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за кредит № ***** от 20.08.2024 год., моли да бъде уважен предявеният евентуален положителен установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за потребителски кредит, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, на осн. чл. 26, ал.

1, предл. 3 от ЗЗД. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение, възникнало между него, в качеството му на кредитор и ищеца, в качеството на кредитополучател, при посочените в исковата молба параметри.

Излага становище за неоснователност на предявените искови претенции като счита, че договорената неустойка не накърнява добрите нрави. Настоява, че клаузите на договора са съобразени с всички изисквания на ЗПК, ЗЗП, ЗЗД и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен същият. Заявява, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, като счита, че настоящият случай е именно такъв. Поддържа, че неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на заемателя. Настоява, че дори да се приеме, че неустойката е нищожна, то същата ще се счита изначално за неуредена между страните. Ето защо, счита, че твърдението за нищожност на целия договор поради това, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР е неоснователно.

Изтъква, че всички условия, включително за плащане на неустойка, и параметри по договора са индивидуално договорени с потребителя, като на последния е дадена пълна, точна и максимално ясна информация за задълженията и условията по кредита още преди сключването на договора.

Ответникът сочи, че към датата на сключване на договора нормативно определеният лимит на ГПР е бил 67,65 %, а ГПК по договора е бил в размер на 63,07 %, поради което не е налице нарушение на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Настоява, че уговорената неустойка не е включена, но и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на 3 сключване на договора. Изтъква, че неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора, поради което счита, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. Допълва, че договорената неустойка е дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, освен това е с фиксиран размер и двете страни са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на неизпълнение на задължението, което обезпечава. Ответникът излага, че неустойката се дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, съгласно чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. Заявява, че цитираната клауза не е в противоречие с нормата на чл. 11, т. 18 от ЗПК, предвиждаща възможност за предоставяне на обезпечения при потребителското кредитиране.

Акцентира, че цитираната от ищеца практика, обективирана в Решение по дело С-453/10 на СЕС, е неотносима в конкретния случай, тъй като в разглеждания от СЕС казус не е бил обсъждан и разрешаван процесният въпрос представлява ли неустойката разход по кредита, който следва да се включи в ГПР.

Допълва, че ищецът е имал възможност в рамките на 14 дни да упражни правото си на отказ от договора съгласно чл. 29 ЗПК, бил е добре запознат с това свое право, но не се е възползвал от него.

Акцентира още, че ищецът е можел да удължи двудневния срок за осигуряване на обезпечение чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например, но същият не се е възползвал и от тази възможност.

Категорично се противопоставя на твърдението на ищеца, че процесната неустойка противоречала на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, доколкото цитираната разпоредба урежда правило при забава на погасяванията на потребителя, а в настоящия случай неустойката била уговорена за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, а не при забавено изпълнение на потребителя.