Решение № 3721 от 20.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3721 гр. Пловдив, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330106463 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 39581/07.04.2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, подадена от Ш. А. С., ЕГН **********, чрез адв. С. М. от АК – Пловдив, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 (с правоприемник „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, считано от 02.12.2025 г., видно от данните в ТР), с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата Ш. А. С. не дължи на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради настъпила погасителна давност, следните суми: 2870,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 14.07.2009 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, 254,68 лв. договорна лихва за периода от 05.12.2009 г. до 17.10.2010 г., 252,89 лв. наказателна лихва за периода от 05.12.2009 г. до 17.10.2010 г., като посочените суми представляват една четвърт от присъдените суми по издадения по ч.гр.д.

№ 16210/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист и са предмет на изпълнение по изпълнително дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И., с *** по регистъра на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Пловдив, образувано въз основа на посочения изпълнителен лист.

Ищцата твърди, че на 18.10.2010 г. от „Обединена Българска Банка“ АД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, против А.Р.К., ЕГН **********, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 16210/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, завършило с издаването на 1 заповед за изпълнение по чл. 417 о т ГПК и изпълнителен лист за следните вземания, а именно: 11483,00 лв. - главница по Договор за потребителски кредит от 14.07.2009 г., сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, 1018,72 лв. - договорна лихва за периода от 05.12.2009 г. до 17.10.2010 г., 1011,57 лв. наказателна лихва за периода от 05.12.2009 г. до 17.10.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 18.10.2010 г. до заплащането й, както и съдебни разноски. Въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по молба на ответника на 16.12.2010 г. било образувано изп. дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И.. Предвид настъпилото универсално правоприемство на страната на длъжника всеки един от наследниците, в това число и ищцата, отговаряли в условията на разделност за дълга на наследодателя си А.Р.К. до размера на наследствения дял или за 1/4 от него в конкретния случай. Поради изложеното към настоящия момент ищцата била конституирана като длъжник по изпълнението за заплащането на процесните суми, представляващи 1/4 част от задълженията на наследодателя й по изпълнителния лист. Вземанията относно процесните суми били погасени по давност на 06.12.2023 г. с изтичането на петгодишен погасителен давностен срок с начало от 06.12.2018 г. Въпреки изтеклия давностен срок към настоящия момент производството по принудително изпълнение по изп. дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И. било висящо, което застрашавало правата на ищцата. Това обосновавало правния интерес на ищцата от предявяване на настоящия иск.

По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който оспорва иска, като неоснователен и недоказан. Сочи, че за процесните вземания действително били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 16210/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въз основа на които било образувано и изп. дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И.. Подробно посочва предприети в изпълнителното дело действия, които според него прекъсват давността за периода от 16.03.2016 г. до 24.10.2024 г., като се позовава на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на В К С , ОСГТК. Развива правни съображения и цитира съдебна практика относно въпроса за прекъсването на давността с депозирането на молбите с посочен способ за изпълнение по изпълнителното дело и извършените от съдебния изпълнител действия по повод на същите. Счита, че не е налице бездействие от страна на кредитора и давността следва да се приеме, че е прекъсната.

Предвид изложеното ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.

2

В открито съдебно заседание ищцата не изпраща представител. По делото е депозирана писмена молба от адв. С. М. – пълномощник на ищцата, с която моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призован, не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които следва да са се осъществили до предявяването на иска. Искът е средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, но при конкретно посочени от закона предпоставки. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасяващи, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание. Когато такъв факт е твърдение за изтекла погасителна давност, то нормата на чл. 117 от ЗЗД се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува. От момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД ). Когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД.

В процесния случай не е спорно между страните, а и от приобщеното по делото заверено копие на изп. дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И. се установява, че същото е образувано на 16.12.2010 г. въз основа молба на 3

„Обединена Българска Банка“ АД, към която са приложени Заповед № 9938/19.10.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 21.10.2010 г., издадени по ч.гр.д. № 16210/2010 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с които е разпоредено длъжникът А.Р.К., ЕГН **********, да заплати на кредитора „Обединена Българска Банка“ АД следните суми: сумата от 11483,71 лв. – главница, дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 14.07.2009 г.; сумата от 1018,72 лв. – договорна лихва, дължима за периода 05.12.2009 г. – 17.10.2010 г.; сумата от 1011,57 лв. наказателна лихва, дължима за периода 05.12.2009 г. – 17.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 894,62 лв. - разноски по производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от съдържанието на молбата (л. 56 от настоящото дело), на съдебния изпълнител са възложени правата по чл. 18, ал. 1 от Закон за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

От материалите по приложеното по настоящото дело изп. дело № 2055/2010 г. по описа на ЧСИ П.И. се установява, че по същото са извършени следните действия:

На 21.12.2010 г. съдебният изпълнител е извършил справка в НБД „Население“ и справка в ИКАР - Кадастър и Имотен регистър на България за длъжника А.Р.К., а на 21.12.2010 г. е изискал справка от Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив за декларирано имущество на А.Р.К.; справка от НАП за това има ли длъжникът регистрирани банкови сметки, МПС и ППС, вкл. въздухоплавателни средства, кораби, доходи и други активи, има ли декларирани недвижими имоти, открити наследства, имущества, придобити по възмезден или безвъзмезден начин, упражнява ли търговска дейност, има ли регистрирани търговски обекти, работи ли по трудово правоотношение или на граждански договор, както и справка от Сектор „Пътна полиция“ за притежавани МПС от А.Р.К..

На 31.05.2011 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение, получавано от длъжника А.Р.К. в Общинско предприятие „Градини и паркове“ – Пловдив, както и запор върху всички вземания на А.Р.К. по сметки в лева и във валута в следните банки: „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Юробанк и Еф Джи България“ АД, „Общинска банка“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Прокредит Банк България“ АД, „ТБ МКБ Юнионбанк“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Банка Пиреос България“ АД и „Банка ДСК“ ЕАД.

На 12.07.2011 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника А.Р.К., като същият е уведомен, че на 18.07.2011 г. от 11,00 ч. до приключване на изпълнителните действия ще бъде извършен опис на движимите вещи, негова собственост, на адрес: гр. Пловдив, ул. Белозем“ № 7.

С молба от 13.03.2014 г. адв. С.С. – пълномощник на „Обединена 4

Българска Банка“ АД е поискал, на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, да бъдат конституирани като длъжници по делото наследниците на починалия длъжник А.Р.К.. На същата дата съдебният изпълнител е изискал от Община Пловдив да предостави информация за това кога е починал длъжникът А.Р.К., както и удостоверение за наследници на същия.

От представеното от Община Пловдив Удостоверение за наследници с изх. № 1687/20.03.2014 г. се установава, че наследодателят на ищцата А.Р.К. е починал на 22.09.2013 г., като е оставил за наследници преживялата си съпруга З.А.К. и трите си деца – И.А.К., Н.А.К. и ищцата Ш. А. К..

На 24.03.2014 г., на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, на мястото на починалия длъжник А.Р.К. като длъжници по изпълнителното дело са конституирани неговите наследници по закон – З.А.К., И.А.К. и Ш. А. К., всеки от тримата за 1/4 идеална част от размера на дълга по изпълнителното дело. На същата дата са изпратени покани за доброволно изпълнение до последните трима, които са им надлежно връчени.

На 20.06.2014 г. съдебният изпълнител е изискал справка от НАП за това има ли новоконституираният длъжник З.А.К. регистрирани банкови сметки, МПС и ППС, вкл. въздухоплавателни средства, кораби, доходи и други активи, има ли декларирани недвижими имоти, открити наследства, имущества, придобити по възмезден или безвъзмезден начин, упражнява ли търговска дейност, има ли регистрирани търговски обекти, работи ли по трудово правоотношение или на граждански договор.

Разпечатката съдържа 29 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4c39dea-d074-4db9-885c-887222dd9779