Решение № 1412 от 12.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Варна, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20213110106125 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от ПЛ. ДР. Й., ЕГН ********** с адрес **** срещу ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” гр. София иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1587,80лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 30.06.2020г., общо 205,92часа получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 296,34лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху всяко от дължимите трудови възнаграждения, начислено считано от падежа на всяко от задълженията /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане след изтичане на отчетния тримесечен период/ до 26.04.2021г. вкл. формирани, както следва:

111,54лева за периода м.01-м.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 33,86лева за периода 01.05.2018г. до 26.04.2021г.вкл.; 173,42лева за периода м.04-м.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 48,22лева за периода 01.08.2017г. до 26.04.2021г.вкл.;

148,66лева за периода м.07-м.09.2018г. и обезщетение за забава в размер на 37,54лева за периода 01.11.2018г. до 26.04.2021г.вкл.; 189,96лева за периода м.10-м.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 43,11лева за периода 01.02.2019г. до 26.04.2021г.вкл.;

145,49лева за периода м.01-м.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 29,42лева за периода 01.05.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 181,90лева за периода м.04-м.06.2019г. и обезщетение за забава в размер на 32,14лева за периода 01.08.2019г. до 26.04.2021г.вкл.;

154,63лева за периода м.07-м.09.2019г. и обезщетение за забава в размер на 23,37лева за периода 01.11.2019г. до 26.04.2021г.вкл.; 181,90лева за периода м.10-м.12.2019г. и обезщетение за забава в размер на 22,84лева за периода 01.02.2020г. до 26.04.2021г.вкл.;

130,11лева за периода м.01-м.03.2020г. и обезщетение за забава в размер на 13,08лева за периода 01.05.2020г. до 26.04.2021г.вкл.; 170,19лева за периода м.04-м.06.2020г. и обезщетение за забава в размер на 12,76лева за периода 01.08.2020г. до 26.04.2021г.вкл.

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност водач на специален автомобил/той и пожарникар при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в 1 периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. В този период е работил на 24ч. смени, при сумирано изчисляване на работното време. От 14.10.2016г. и на основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд. Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5-дневна работна седмица е до 7часа и заплащането му като такъв и заплащането след преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно. Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8часа и разликата между номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Твърди, че в периода 01.01.2018г. до 30.06.2020г. е положил общо 1440часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от 205,92часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да начислява и плаща своевременно дължимото възнаграждение, то същият е бил забава, поради което се заявява и претенция за обезщетение за забава. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно правоотношение на посочената длъжност. Оспорва доводите, че в случая по отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ, ЗДСл/. Твърди, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР, което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете нощен труд към дневни, което счита да е важимо само за работещите по трудово правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8часа. Излагат се подробни доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение единствено на разпоредбите на ЗМВР касателно дължимите допълнителни възнаграждения на служителите. Още повече, че в чл. 179 ЗМВР са изрично регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със закон или акт на МС. Твърди, че за процесния период и до 01.01.2020г. е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./, отм. с ДВ бр. 4/14.01.2020г. За периода 01.01-30.06.2020г. действаща е била Наредба № 8121з-368 ДВ бр. 3/10.01.2020г. отм. с ДВ бр. 93/30.10.2020г./. В чл.3, ал.3 от Наредбата от 2016г. е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд 2 през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г., отм. с последващата я Заповед № № 8121з-1429/23.11.2017г. на министъра на вътрешните работи, предвиждаща заплащане на нощния труд в размер на 0,25ст. на час. Оспорва приложението на чл. 187, ал.

6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън установеното работно време. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.

В с.з. исковата молба и отговора се поддържат.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.

Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти: че между страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.01.2018г.30.06.2020г., по който ищецът е заемал длъжност мл.инспектор при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР; че в периода 01.01.2018г.- 30.06.2020г.. ищецът е работил на 24-часови смени.

Спор между страните по фактите, няма.

Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.

В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови сменисумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите 3 предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр. 81/14.10.2016г. работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 01.01.2018г.30.06.2020г. отчитането се извършва на тримесечие.

Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.

Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. А в чл. 179, ал. 1 ЗМВР е регламентирано допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа, заплащан съгласно Наредби от 2018г. и 2019г. и заповеди на министъра на вътрешните работи в размер от по 0,25лв. на час . До изм. на ал.

2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и реда, а техния размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.