Определение № 155 от 11.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело № 20252100200130 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.417, ал.2 от НПК и е образувано по повод жалба от осъдения А. Ю. Р., ЕГН **********, чрез упълномощения му защитник адв. Николай Димитров от АК-Бургас, срещу постановление на Окръжна прокуратура-Бургас от 20.01.2025г. по преписка по изпълнение на наказание ЛОС – ПР № 76/2021 по описа на ОП-Бургас, с което е било отказано приспадане от общото определено наказание в размер на 9 години „Лишаване от свобода“ по ЧНД 774/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, на времето, през което лишеният от свобода Р. бил задържан под стража в периода от 05.11.1992г. до 08.03.1993г. по неконкретизирана в жалбата преписка по описа на ОД на МВР-Бургас. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, дължащи се на липсата на събрани от прокурора по преписката доказателства за осъществените спрямо осъдения Р. задържания от органите на МВР през годините от 1992 година до настоящия момент, като дори не била изискана и справка за съдимост на Р., нито за търпените от него наказания.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебен контрол акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С оглед отправените с жалбата възражения, следва най-напред да се посочи, че по подадената до прокурора по реда на чл.417, ал.1 от НПК молба 1 от осъдения Р. за прилагане на разпоредбите на чл.59 от НПК, са събрани всички необходими доказателства обезпечаващи постановяването на обоснован и законосъобразен акт. По преписката са били изискани множество справки, включително справка за съдимост (л.29-37 от преписката) и справка от Министерството на правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ Затвор-Бургас (л.100 от преписката), като е събрана и информация относно търпените от осъдения Р. до момента наказания. От така изложеното следва, че упрекът на жалбоподателя е изцяло несъстоятелен.

С определение № 513 от 21.09.2021г., постановено по ЧНД 774/2021г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 07.10.2021г., на осъдения А. Ю. Р. е било определено и наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените му по НОХД № 4262/2019 г. по описа на Районен съд Бургас и по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас, а именно лишаване от свобода за срок от девет години, търпимо, на основание чл. 57, ал.

1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС, при първоначален строг режим. На основание чл. 23, ал. 3 от НК към така определеното най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от девет години, съдът присъединил изцяло и наказанието глоба в размер на 400 лева. Със същия съдебен акт, на основание чл. 25, ал. 2 от НК от срока на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от девет години, съдът приспаднал наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на осъдения Р. по НОХД № 4262/2019 г. на Районен съд Бургас, изтърпяно изцяло за времето от 11.10.2019 г. до 12.03.2020 г. включително, а на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК било приспаднато и времето от 17.04.2019 г. до 26.07.2021 г., през което осъденият А. Р. е бил задържан под стража като обвиняем и подсъдим по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас. С атакуваното пред настоящия състав постановление прокурорът е приел, че спрямо търпяното от Р. към момента наказание в размер от 9 години лишаване от свобода, не са налице обстоятелствата по чл.59, ал.3 от НК за никое от предходните му задържания под стража, вписани в приложената към молбата му справка с рег. № УРИ 251000-28824 от 12.11.2024г. на ОД на МВР-Бургас, освен по отношение на задържането под стража, осъществено по ДП № 233/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас.

Изводите на прокурора от ОП – Бургас са правилни и обосновани. От 2 приложените справки е видно, че А. Р. е бил многократно задържан (10 пъти) в периода от 05.11.1992г. до 03.04.2019г. Разследването по ДП № 233/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, когато е било осъществено последното му задържане - на 03.04.2019г., в 16:50 часа за срок от 24-часа, в действителност е завършило с изготвянето на обвинителен акт, внесен в Районен съд-Бургас, и въз основа на него е било образувано НОХД 4262/2019г. по описа на БРС, завършило с постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който Р. е бил осъден на „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца. Именно така наложеното на Р. наказание е било групирано с наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 9 години, наложено му по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Посоченото задържане обаче не е било приспаднато нито с окончателния акт по НОХД 4262/2019г. по описа на БРС, нито при определянето на общо наказание по ЧНД 774/2021г. по описа на БОС, поради което законосъобразно, с оглед разпоредбата на чл.417, ал.1 от НПК, вр. чл.59, ал.1 от НК прокурорът е приспаднал от срока на определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от девет години по ЧНД 774/2021г. по описа на БОС, така посоченото задържане за времето от 03.04.2019г. до 04.04.2019г. по ДП № 233/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас.

Досежно останалите задържания на Р. от полицейски орган, извън коментираното в предходния абзац, правилно прокурорът е приел, че за никое от тях не са налице обстоятелствата по чл.59, ал.3 от НК. С посочената норма са уредени условията за приспадане на времето, през което осъденият е бил задържан по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи или друг закон, по обвинение за друго престъпление, по което производството е било прекратено или е завършило с оправдателна присъда, тоест в нея са визирани две хипотези – постановена оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство по друго дело, които са приравнени като последици по отношение на възможността за зачитане на задържането. Без значение е дали делото, по което е бил задържан осъденият, е прекратено от съда или от прокурора, нито дори дали актът на държавното обвинение е бил предмет на съдебен контрол или не. Като единствено условие за приложението й обаче е постановено престъплението, за което е осъден деецът, и това, за което е оправдан или производството за него е прекратено да са извършени при условията на чл. 23, 3 ал. 1 от НК.

От приложената по делото справка за съдимост по отношение на осъдения Р. и от преписите от влезлите в сила съдебни актове - по НОХД № 4262/2019 г. по описа на Районен съд-Бургас и по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас, се установява, че престъпленията, предмет на тези две присъди, са били извършени на 03.04.2019 г. и на 15.04.2019 г., преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда, тоест при условията на реална съвкупност по смисъла на чл. 23, ал. 1 от НК. В цитираните съдебни актове обаче всички задържания по тези дела, включително и по досъдебните производства, без описаното по ДП № 233/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, са били приспаднати коректно. С оглед датите на задържане на осъдения А. Р. по останалите преписки и досъдебни производства, е видно, че деянията, за които той е бил задържан по тях, са били извършени далеч преди тези, за които му е определено едно общо наказание по ЧНД 774/2021г. по описа на БОС. Освен това, по последното по време задържане на Р., отново извън това по ДП № 233/2019г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР-Бургас, а именно осъществено на 04.03.2017г., той не е бил задържан в качеството на обвиняем, като досъдебното производство не е било прекратено, а е било спряно. Безспорно не са налице и условията за приложението на чл.59, ал.3 от НК по отношение на конкретно визираното в настоящата жалба задържане под стража на осъдения Р., сторено в периода от 05.11.1992г. до 08.03.1993г. От казаната справка за съдимост е видно, че след осъществяване на деянието, за което е бил задържан през този период, Р. е извършил множество други престъпления, за които е бил осъден с влезли в сила присъди, а това изключва приложението на чл.23, ал.1, вр. чл.25, ал.1 от НК спрямо обсъжданото задържане през 1992 г. и деянията, санкционирани с присъди по НОХД № 4262/2019 г. по описа на Районен съд Бургас и по НОХД № 1091/2019 г. по описа на Окръжен съд Бургас. Както беше вече посочено, императивна предпоставка за приложението на чл.59, ал.3 от НК се явява обстоятелството даденото престъпление, за което е осъден деецът, и това, за което е оправдан или производството за него е прекратено да са извършени при условията на чл. 23, ал. 1 от НК - в конкретния случай преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Задържането в периода 05.11.1992г. - 08.03.1993г. е следвало да бъде приспаднато при предходни изтърпявани наказания "Лишаване от свобода" от Р., предхождащи търпяното 4 от него към настоящия момент. Вярно е, че в тази насока прокурорът не е събрал данни дали това е било сторено, или не, но дори и да не е било и коментираното задържане все още да не е приспаднато по никоя от последващите присъди, това не е основание да се извърши приспадане от последната влязла в сила присъда, при положение, че законовата предпоставка за това липсва.

Така мотивиран и на основание чл.417, ал.2 от НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Окръжна прокуратура-Бургас от 20.01.2025г. по преписка по изпълнение на наказание ЛОС – ПР № 76/2021 по описа на Окръжна прокуратура-Бургас.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5