Решение № 56 от 23.09.2021, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. София , 17.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20211800500597 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.

Софийският окръжен съд е сезиран с жалба вх. № 10114/17.12.2018 год. по описа на частен съдебен изпълнител рег. № 793 с район на действие Софийски окръжен съд, подадена от ЕВ. М. СП., М. Д. СП. и Н. М. СП., тримата от гр. С., против разпределение от 13.12.2018 год. на сума в размер на 39 375 лева, постъпила от публична продан на недвижим имот. Твърди, че съдебният изпълнител е нарушил процесуалните норми по следните съображения: не е включил в разпределението лихвите върху постъпилата по специалната сметка на ЧСИ сума по продажбата; не е отчетена като привилегировано вземане по чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД сумата за ТБО/ такса битови отпадъци/ и същата не е включена в разпределението; в противоречие с ТР № 2/2015г. на ОСГК ВКС са включени като привилегировани по чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД вземания за разноски по изпълнителното дело, които нямат връзка с реализираната публична продан; н е е връчено надлежно постановлението на ЧСИ за разпределение на сумите и постановлението за разноските; не е изготвена и връчена на длъжниците сметка по чл.79, ал.1 и ал.2 ЗЧСИ. Разноските за адвокатско възнаграждение, включени в разпределението, също били прекомерни.

Разпределението е незаконосъобразно и поради това, че вземането е оспорено в съдебен процес, който не е приключил.

Ответникът по жалбата – първоначалният взискател „О.Б.Б“ АД е подал възражения срещу жалбата, като счита същата за неоснователна.

1

Присъединеният взискател Община С. не взема становище по жалбата.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното дело на СОС, като е изложил на осн. чл.436, ал.3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски окръжен съд, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното :

Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на „О.Б.Б“ АД на основание изп. лист от 03.10.2012 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 1011/2012 год. по описа на РС-С., по силата на която Н. М. СП. е осъден да заплати на взискателя сумата 93 293,19 лв. – главница, сумата 10 695,28 лева – договорна лихва, сумата 78,54 лв. – мораторна лихва за забава и разноски, на основание сключен договор за ипотечен кредит, за чието обезпечаване в полза на банката е учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници М. Д. СП. и ЕВ. М. СП., а именно: апартамент № 1 с идентификатор *** на ***, бл. 2, ет.

1. Присъединен взискател по изпълнителното дело е Община С. за сума, дължима за местен данък върху ипотекирания имот. След поредица от публични продани, обявени за нестанали, е проведена публична продан през периода 15.05.2018 год. – 15.06.2018 год., при начална цена на описания имот в размер на 33 750 лв. С протокол от 18.06.2018 год. съдебният изпълнител е констатирал постъпилите наддавателни предложения и е обявил за купувач на имота М.Б. за сумата 39 375 лв. С постановление от 19.06.2018 год. съдебният изпълнител е възложил недвижимия имот на обявения купувач. С решение № 347/12.11.2018 год. по гр.д.

№ 609/2018 год. СОС е оставил без уважение жалбата на длъжника Н.С. и ипотекарните длъжници М.С. и Е.С. срещу постановлението за възлагане от 19.06.2018 год. На 21.11.2018 год. са изпратени уведомления до взискателя, присъединения взискател Община С., длъжника Н.С. и ипотекарните длъжници за това, че разпределението на постъпилата от публичната продан сума ще бъде предявено на 13.12.2018 год. в 15.00 ч. в кантората на ЧСИ Дангова /л. 833-842, том 2/. С протокол от 13.12.2018 год. съдебният изпълнител е предявил обжалваното разпределение, за което страните са били редовно уведомени и не са изпратили представител. Разпределена е постъпилата сума от публичната продан на недвижимия имот в размер на 39 375 лв., както следва: 1. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД е признато за предпочтително удовлетворение вземането за разноски по принудителното изпълнение – такси в полза на ЧСИ, които не са събрани от взискателя, но са за сметка на длъжника /чл.

79, ал. 2 от ГПК/: 391,20 лв., от които – 300 лв. за изпращане по пощата на книжа във връзка с публичните продани, изготвено постановление и предявяване на разпределение /25 бр. х 12 лв. – т. 4 от ТТР към ЗЧСИ/, 36 лв. за изготвяне и предявяване на разпределение – т. 13; извършване на справка – 12 лв. по т. 3 от ТТР към ЗЧСИ /2 бр./, 43,20 лв. – допълнителни разноски по т. 31 /пощенски разходи/ и 1 лв. – такса банков превод. Посочено е, че взискателят „О.Б.Б“ АД не е направил разноски, касаещи продадения недвижим имот, които да се ползват с право на предпочтително удовлетворение; 2. На основание чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД /вземанията на държавата за данъци върху определен имот – от стойността на този 2 имот/ е признато с право на предпочтително удовлетворение вземането на община С. за данък за продадения недвижим имот в размер на 196,46 лв. плюс 5 лв. комисионна за банков превод, както и пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ съразмерно на събраното публично вземане на община С. – 19,92 лв. Изрично е посочено, че дължимата такса битови отпадъци в размер на 4 236,08 лв. не е включена в този пункт, тъй като не попада в обхвата на чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД и няма да бъде удовлетворена; 3. Признато е като следващо по ред вземане /чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/ вземането на ипотекарния кредитор „О.Б.Б“ АД по изпълнителния лист от 03.10.2012 год. по ч.гр.д. № 1011/2012 год. на РС-С., обезпечено с договорна ипотека върху продадения недвижим имот, което се удовлетворява частично със сумата 38 760,42 лв. плюс 1 лв. такса банков превод. След влизане в сила на разпределението сумите за получаване са, както следва: 1. „ОББ“АД – 38 760,42 лв.; 2.

Община С. – 196,46 лв.; 3. ЧСИ Дангова – 391,20 лв. + 19,92 лв., общо - 411,12 лв., такси банков превод – 7 лв., или общо 39 375 лв., представляващи постъпилата от публичната продан сума. Изрично е посочено, че пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане не се събира, тъй като е събрана такса за опис на недвижим имот по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима, съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК – разпределението е предявено на 13.12.2018 год., а жалбата е постъпила на 17.12.2018 год. /понеделник/, поради което е в срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворение, какъв е реда на удовлетворението им и каква сума се полага за частично или пълно изплащане на всяко едно от тях. В случая изготвеното разпределение е законосъобразно, като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Като първи ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията за разноски по принудителното изпълнение, като в този пункт е включил дължимите такси в полза на ЧСИ, които не са събрани от взискателя, но са за сметка на длъжника /чл. 79, ал. 2 от ГПК/: за изпращане на книжа във връзка с публичните продани, изготвено постановление и предявяване на разпределение, извършване на справки и др. допълнителни разноски, подробно посочени по-горе. Сума за погасяване на адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело не е включвана, тъй като същото е погасено с предходно разпределение. Като втори ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията на общината за дължим местен данък за продаваемия недвижим имот в размер на в размер на 196,46 лв. , съгласно получено съобщение от община С.. Като трети ред вземания по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД съдебният изпълнител е приел вземанията на първоначалния взискател „О.Б.Б“ АД по изпълнителния лист от 03.10.2012 год. по ч.гр.д. № 1011/2012 год. на РС-С., обезпечено с договорна ипотека върху продадения недвижим имот, 3 като за вземането е заделена сума в размер на 38 760,42 лв. Процесното вземане е обезпечено с първа по ред договорна ипотека, учредена върху продадения недвижим имот, съгласно н.а. № 179/08.11.2007 год., том VIА, дело № 1132/2007 год., подновена с молба от 01.11.2017 год.

Процесното разпределение е предявено на 13.12.2018 год., за когато всички длъжници и взискатели са били надлежно уведомени /протокол на л. 861 по делото/.

Уведомленията са приложени на л. 833-842 по делото, том 2. На процесуалния представител на длъжника и ипотекарните длъжници адв. Ж. обжалваното разпределение е връчено на 13.12.2018 год. /л. 862/, присъединеният взискател община С. е уведомена за предявяване на разпределението на 23.11.2018 год., видно от отбелязването върху уведомлението на л. 842 по делото. Липсват данни единствено за датата на получаване на уведомлението за предявяване на разпределението от страна на взискателя „ОББ“ АД, но същият е запознат с разпределението и е изразил становище за неоснователност на подадената от длъжниците жалба. Възражения по същество срещу разпределението не са направени от взискателя.

Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата, че в разпределението не били включени лихвите върху постъпилата по специалната сметка на ЧСИ сума от продажбата на имота, които следвало също да се отнесат за удовлетворение на взискателите. Съгласно чл. 3 о т Наредба № 6 от 30.05.2006 г. за начина на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители размерът на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на частните съдебни изпълнители се изчислява в процент, който е договорен между частния съдебен изпълнител и обслужващата специалната му сметка банка. По делото жалбоподателите не са ангажирани доказателства за това върху продажната цена на имота да е начислена лихва в определен размер от обслужващата ЧСИ банка. Съгласно чл. 6 от Наредбата ЧСИ превежда лихвата на взискателя, когато постъпилата сума заедно с лихвата е недостатъчна за погасяване на задължението или на длъжника, когато внесената сума заедно с лихвата превишава размера на задължението, по посочена от тях сметка, а ако не е посочена такава - изплаща сумата при поискване в брой. Следователно правата на страните в изпълнителното производство са гарантирани, като ЧСИ е длъжен след отправено устно или писмено искане от страните по изпълнителното дело да им предостави точна сметка за погасения размер на задължението, включително и за припадащата се лихва, изчислена върху внесената от длъжника сума за погасяване на задължението от деня на внасяне на тази сума до деня на плащането й на взискателя /чл. 7 от наредбата/. В случая липсват данни жалбоподателите да са отправили такова искане, като по делото не е установено да е начислена лихва в определен размер, за да бъде включена в разпределението. В случай, че такава сума е налице, същата ще бъде преведена на правоимащата страна в изпълнителното производство по предвидения в наредбата ред, независимо дали е била включена в разпределението /изискване в този смисъл законът не поставя/.

В първата част на разпределението съдебният изпълнител е посочил размера на 4 вземанията на първоначалния и присъединения взискател, като е изчислен и размерът на дължимите такси и разноски, които не са заплатени от взискателя, но са за сметка на длъжника и подлежат на събиране от постъпилата от продажбата сума. Във втората част на разпределението е посочен редът на удовлетворяване на вземанията, с оглед привилегиите по чл. 136 от ЗЗД. Съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД с право на предпочтително удовлетворяване се ползват разноските по принудителното изпълнение от стойността на имота, за който са направени, като тук се включват дължимите такси и направените разноски, свързани с изпълнението върху продадения недвижим имот: таксите в полза на съдебния изпълнител, свързани с изпълнението върху продадения имот, които се удовлетворяват изцяло /Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК /. Първоначалният взискател не е направил разноски, касаещи продадения недвижим имот, поради което в обжалваното разпределение не са предвидени такива суми с право на предпочтително удовлетворение.