Определение № 11696 от 17.06.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11696 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100506592 по описа за 2025 година

Образувано е по жалба, наименована „въззивна жалба“, с вх. № 409380/16.12.2024 г. по описа на СРС подадена от ответниците в първоинстанционното производство – Ж. Т. В., Т. Б. В. и Б. Б. В. срещу Решение № 21521 от 27.11.2024 г., постановено по гр. дело № 4378 по описа за 2024 г. на СРС, 172 състав. С обжалваното решение на СРС са уважени изцяло предявените от „Топлофикация София” ЕАД искове за осъждане на Ж. Т. В., Т. Б. В. и Б. Б.

В. да заплатят на ищеца:

Ж. Т. В. – сумата от цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 305,31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2022г., 41,98 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.12.2020г. до 30.04.2022г. в размер на: 18,64 лв. - главница и 4,64 лв. - лихва за периода от 15.02.2021 г. до 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и раззноски по делото в общ размер от 470лв.;

Т. Б. В. – сумата от 76,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2022г., 10,50 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.12.2020г. до 30.04.2022г. в размер на: 4,66 лв. - главница и 1,16 лв. лихва за периода от 15.02.2021г. до 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в общ размер от 117.5лв.;

Б. Б. В. – сумата от 76,33 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2020г. до 30.09.2022г., 10,50 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 28.12.2023г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.12.2020г. до 30.04.2022г. в размер на: 4,66 лв. - главница и 1,16 лв. лихва за периода от 15.02.2021г. до 28.12.2023г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, , както и разноски в общ размер от 117.5лв.

С жалбата се обжалва решението на съда в частта относно присъдените разноски за държавна такса, като жалбоподателите поддържат, че то е неправилно както по съществото 1 си, така и по отношение на направените изводи. Въпреки че в отговора на исковата молба изрично е било посочено наличието на основания по чл. 78, ал. 2 ГПК, съдът без каквито и да е мотиви е приел, че ответниците с извънпроцесуалното си поведение са дали повод за завеждане на делото. Това не отговаря на истината и не се установява от доказателствата по делото, като преди завеждане на същото ответниците не са били потърсени или поканени да заплатят претендираната сума от 555,85 лв. Освен това, видно от делото, титуляр на партидата е техният наследодател, а не самите те, като няма данни да са били уведомени за дълга или да са отказали да го платят. Напротив – още с отговора на иска и тримата ответници са признали вземането и са заявили готовност да го удовлетворят, като възражения са направени единствено по отношение на разноските и неправилно определената държавна такса. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е определил държавна такса в размер на 600 лв., въпреки че размерът на иска е 555,85 лв., при което съгласно чл. 1 от Тарифата по ГПК дължимата такса следва да бъде 4% от сумата, т.е. 50 лв.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК, когато с една молба се предявяват искове за защита на един интерес, се събира една държавна такса, независимо от броя на ответниците. В случая всички претендирани вземания – за топлинна енергия, разпределение и законна лихва – произтичат от едно облигационно основание и представляват единен интерес. Следователно дължима е една такса в размер на 50 лв., а не поотделно спрямо всеки ответник. В петитума на жалбата е формулирано искане за отмяна на решението по гр. д. № 20241110104378 в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят разноски за държавна такса в общ размер от 705 лв., а именно: 470 лв. за Ж. Т. В., 117,50 лв. за Т. Б. В. и 117,50 лв. за Б. Б. В..

Заедно с процесната жалба е подадена и молба от ответниците до СРС с искане за отмяна на първоинстанционното решение в същата част – по отношение на разноските.

С определение № 4403/27.01.2025 г. и разпореждане за тълкуване към него с № 57689/07.04.2025 г. СРС се е произнесъл по направеното искане по реда на чл. 248 ГПК с вх.

№ 409373/16.12.2024 г. по описа на СРС и по жалбата с вх. № 409380/16.12.2024 г. по описа на СРС, като ги е оставил без уважение.

Срещу първоинстанционното определение е подадена частна жалба до СГС от ответниците с искане за отмяната му.

С определение № 9997/22.05.2025 г. на СГС, IV-Б въззивен гражд. с-в, са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд по проверка за допустимост и администриране на частната жалба срещу разпореждането от 07.04.2025 г., неразделна част от определение № 4403/27.01.2025 г.

След връщане на делото в СРС първоинстанционният съдебен състав с разпореждане № 88957/05.06.2025 г. е изпратил гр. дело № 4378 по описа за 2024 г. на СГС за произнасяне по жалбата с вх. № 409380/16.12.2024 г.

Жалбата с вх. № 409380/16.12.2024 г. по описа на СРС, въз основа на която е образувано настоящото в. гр. д. № 6592/2025 г. съгласно изложеното в обстоятелствената част и петитума си представлява по същество оспорване на начина на разпределяне на отговорността за разноски в първоинстанционното производство, поради което има характер на частна жалба по чл. 248, ал. 3 ГПК. При така изложените обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките за образуване на жалбата с вх. № 409380/16.12.2024 г. по описа на СРС във въззивно гражданско дело, а същата следва да се образува във въззивно частно гражданско дело. По изложените съображения настоящото въззивно гражданско дело следва да се прекрати, а делото – да се върне на разпределящия въззивни частни граждански дела съгласно Вътрешните правила на СГС.

Мотивиран от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 6592/2025 г. по описа на СГС, ГО, ІІ-Д въззивен състав.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на разпределящия въззивни частни граждански дела съгласно Вътрешните правила на СГС.

Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на производството, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3