Решение № 653 от 13.05.2022, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 676/2022
- Вид
- Решение № 653
- Подписан
- 13.05.2022
- В сила
- 13.05.2022
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева, Бранимир Веселинов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 427 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 653 гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско дело № 20225300500676 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на длъжника И. А. Д. с ЕГН ********** против постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ Минка Станчева Цойкова, рег. № 822, с р-н на д-ие ПОС, изготвено по и.д. № 1142/2017 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, тъй като в рамките на изпълнителното производство по изп.дело в продължение на повече от две години след 2016 година не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия. Моли се за отмяна на обжалваното действие.
Взискателят „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 не е взел становище по жалбата.
ЧСИ в писмените си мотиви е изразил становище за допустимост на жалбата и за нейната неоснователност.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, като взе предвид материалите по делото и изразените писмени становища, намери следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна – длъжника по изпълнителното дело, в предвидения от закона срок за обжалване, насочена е против обжалваемо действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
1
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , изпълнителното производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , според която бездействието на взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД , обобщени в разпоредбата като предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането, касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Видно от копието на изп.дело №1142/2017г., изпълнителното производство е било образувано първоначално като изп.д. № 610/2012 г. на ЧСИ Росен Сираков, рег. № 812, р-н на д-ие – ОС Кърджали, по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД против длъжника И. А. Д. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.04.2011г. от Кърджалийски Районен съд по ч.гр.дело № 653/2011 г. Предмет на изпълнението са парични вземания. По 2 молба на взискателя от 27.09.2017 г. делото е било е прехвърлено на ЧСИ Минка Станчева - Цойкова, рег. № 822, на основание чл. 427 ГПК, с оглед продължаване на изпълнителните действия, като е образувано под № 1142/2017 г. Вземането по листа е било обезпечено със законна ипотека върху собствен на длъжника недвижим имот - Стопански двор от 3.014 дка, в землището на с.К., обл.Кърджали, местността „Д.“, имот 000238, ведно с построените в същия сгради.
Твърденията в жалбата са, че след 2016 г. по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, в продължение на повече от две години.
Видно от хронологията на изпълнителното дело обаче, по същото са извършвани следните действия, прекъсващи давността съгласно посочените по-горе разяснения в т. 10 на ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС:
Подавани са периодично молби от взискателя с искане за назначаване на нова продан на ипотекирания недвижим имот, както и за насрочване на опис и публична продан на възбранен недвижим имот - паркомясто 3, сутеренен етаж, с площ 22,67 кв.м., находящо се в гр. ***, като молбите са от дати 30.05.2016 г., 28.07.2016 г., 18.08.2016 г., 07.11.2016г., 27.02.2017 г., 11.05.2017г.
По делото са постъпвали молби от взискателя за извършване на опис и насрочване на публична продан на възбранени имоти от дати 06.11.2018 г., 31.01.2019г., 13.05.2019г. на 04.06.2019 г. е наложен запор на вземанията на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. На 05.03.2020г. взискателят отново е подал молба с искане за предприемане на изпълнителни действия – насрочване на опис и извършване на публична продан на възбранени недвижими имоти. Такива молба са постъпвали на 24.02.2021г. и на 26.05.2021г. На 08.12.2021г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
От посочените по-горе факти е видно, че взискателят по изпълнителното дело не се е дезинтересирал от него в посочения от закона двугодишен срок, а напротив, същият активно е посочвал различни способи за изпълнение.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че обжалваният отказ на ЧСИ, извършен с постановление от 06.01.2022 г. да прекрати изпълнителното производство е законосъобразен. Не са били налице условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към този момент за прекратяване на изпълнителното производство - взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Ето защо съдът приема, че жалбата на длъжника е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По посочените съображения съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника И. А. Д. с ЕГН ********** против постановление от 06.01.2022 г. на ЧСИ Минка Станчева Цойкова, рег. № 822, с р-н на д-ие ПОС, изготвено по и.д. № 1142/2017 г., с което е отказано да бъде прекратено изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4