Решение № 17 от 10.04.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Тополовград, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100003 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на Ж. С. Ж. от *********** и Р. С. Ж. от ***********, подадена чрез пълномощник адв.П. Н. от АК – Варна против С. Г. К. от *********** Ищците твърдят, че претенцията им се основава на издаден от ответника запис на заповед от 12.05.2023 г., с падеж 31.12.2023 г., по която поемател е С.

Ж. С. на когото ищците се явяват наследници. По същата запис на заповед ответника е направил плащане по банков път за сумата от 7800 лева, което плащане е по сметката на Р. С. Ж. на дата 08.04.2024 г. Тъй като по записа на заповед общия размер на сумата е 14000 лева и ответника е платил само част от тази сума, то ищците са били принудени да подадат заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 230/2024 г. по описа на ТгРС, и по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за сумите: 6200 лева – представляваща главница по запис на заповед, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че със заповедта са присъдени и разноските: внесена държавна такса и адвокатско 1 възнаграждение.

Тъй като след връчването на заповедта на длъжника е постъпило възражение на основание чл.415 ал.1 от ГПК за ищците е възникнал правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Поради което се претендира да бъде постановено решение на съда с което да се признае за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищците в качеството им на наследници на С. Ж. С. на основание издадена запис на заповед от 12.05.2023 г. в полза на поемателя С. Ж. С. за сумата 6200 лева представляваща главница по запис на заповед издаден за сумата от 14000 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и разноските по проведеното заповедно производство.

Ищците не се явяват в съдебно заседание, но чрез процесуалния им представител адв.Й. поддържат исковата претенция и претендират нейното уважаване с всички законни последици.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, подаден чрез пълномощник адв.Т. от АК Ямбол, в който се твърди, че иска е неоснователен и недоказан, тъй като той е изплатил цялата сума по записа на заповед, включително и претендираните 6200 лева до смъртта на С. Ж. С. на три пъти, но тези плащания не са били отбелязани в записа на заповед. След смъртта на С. неговия син ищец по делото е отишъл при него и е предявил претенции за плащане и тогава се твърди, че ответника е платил и разликата от 7200 лева по банков път. Поради което се претендира да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответника и процесуалния му представител не се явяват без да са посочили уважителни причини за това и не изразяват допълнително становище по предмета на иска.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 12.05.2023 г. в гр.Тополовград е подписан Запис на заповед от ответника С. Г. К. с който последния се задължава безусловно и без протест да 2 изплати на С. Ж. С. или на негова заповед сума в размер на 14000 лева на падеж 31.12.2023 г. и място и час на плащане – с.Д. – 10:00 часа. Видно от приложеното удостоверение за наследници С. Ж. С. е починал на 19.11.2023 г. и е оставил свои наследници син и дъщеря – ищци по делото. На 18.07.2024 г. от наследниците – ищци по настоящото дело е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 230/2024 г. по описа на ТгРС. В заявлението се претендира частично сумата от 6200 лева – главница по записа на заповед посочен по-горе, както и лихва в размер на 474,49 лева за периода от 01.01.2024 г. до 18.07.2024 г. В заповедното производство на гърба на представения оригинал на Записа на заповед е записано, че са платени 7800 лева по сметката на Р. С. Ж. и е приложена операционна бележка от 08.04.2024 г. за тази сума. По заповедното производство е издадено разпореждане с което е уважено искането за сумата от 6200 лева ведно с разноските по делото и е отхвърлено заявлението в частта за предявената сума от 474,49 лева - представляваща лихва за забава.

Издадена е и заповед за изпълнение на парично задължение за уважената сума, както и изпълнителен лист. В законоустановения срок по заповедното производство е постъпило възражение от длъжника по чл.414 от ГПК и съдът е указал на заявителите, че могат да предявят иск в едномесечен срок.

Настоящия иск е предявен в този срок.

Така установената фактическа обстановка се доказва от приложените към делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, тъй като са документи, издадени по съответния ред и в съответната форма и неоспорени от страните.

С оглед на изложеното и като прецени събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.240 ал.1 и 2 от ЗЗД, чл. 79 ЗЗД.

От материалите по ч.гр.д.№ 230/2024 г. на РС - Тополовград се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата посочена в исковата молба и разноски по делото в размер на 133,49 лева платена държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение. В законния срок от ответника е постъпило писмено възражение, като съдът на основание чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителите, че могат да предявят 3 иск относно вземането си в едномесечен срок. Настоящата искова молба е подадена в законния едномесечен срок, поради което съдът намира, че същата е допустима, след като са спазени всички законни изисквания за нейното редовно разглеждане и установения срок.

Искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи в претендирания размер от 6200 лева. Безспорно се установи по делото, че ищците са наследници на С. Ж. С. на когото ответника съгласно редовен от външна страна Запис на заповед за сумата от 14000 лева се е задължил да плати, с падеж 31.12.2023 г. Безспорно е установено от приложеното заповедно производство, че част от тази сума в размер на 7800 лева е изплатена по банков път на един от наследниците на С. Ж. С. – Р. С. Ж., като освен отбелязването на гърба на Записа на заповед е представено и копие от преводното нареждане, което е документ,доказващ плащането , не оспорен от страните по делото. Разликата от 6200 лева няма данни да е заплатена от длъжника, нито в полза на поемателя С. Ж. С. докато той е бил жив, нито на наследниците му след неговата смърт. Твърденията на ответника в писмения отговор, че той приживе на три пъти е платил сумата от 6200 лева на С. С. са недоказани в хода на производството. Липсват писмени доказателства относно такова плащане, а гласни такива са недопустими с оглед разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК.А и косвено от събраните по делото доказателства може да се направи извода,че такова плащане на наследодателя на ищците докато е бил жив не е направено.Ако такова плащане както се твърди от ответника е било извършено когато С. Ж. е бил жив,т.е. преди да бъде извършено плащането на сумата от 7 800 лв./което е станало по банков път на 8.04.2024г. след смъртта на Ж. и преди образуване на заповедното производство/,то логично е това плащане да бъде отбелязано на гърба на записа на заповед така както е отбелязано плащането на сумата от 7 800 лв. и наред с него.Такова отбелязване не е направено,което е косвено доказателство че липсва плащане приживе,както се твърди от ответника.

С оглед на гореизложеното съдът счита, че следва да признае съществуването на това вземане в размер на 6200 лева, а останалите претендирани в исковата молба суми представляват разноски от заповедното производство и като такива следва да се присъдят.

При този изход на делото следва да се присъдят направените от ищците 4 разноски по настоящото дело и по производството по ч.гр.д. № 230/2024 г. на ТгРС, които са посочени в исковата молба, а разноските от исковото производство са в размер на 1000 лева адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна помощ и 124 лева внесена държавна такса.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от Ж. С. Ж. с ЕГН ********** от ***********, ул.*********** и Р. С. Ж. с ЕГН ********** от ***********, ул.***********, чрез пълномощник адв.П. Й. Н. от АК – Варна със служебен адрес: ***********, против С. Г. К. с ЕГН ********** от *********** ул.***********, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че съществува изискуемо вземане на ищците в качеството им на наследници на С. Ж. С. на основание издаден запис на заповед от 12.05.2023 г. в полза на поемателя С. Ж. С. за сумата 6200 лв./шест хиляди и двеста лева/ представляваща главница по запис на заповед издаден за сумата от 14000 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 18.07.2024 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищците разноски по делото от настоящото производство общо в размер на 1124 лв./хиляда сто двадесет и четири лева/, както и разноски от производството по ч.гр.д.№ 230/2024 г. на ТгРС общо в размер на 1133,49 лв./хиляда сто тридесет и три лева и 49 ст./ .

Решението подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 5