Решение № 4764 от 07.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10581/2022
- Вид
- Решение № 4764
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Николай Димов, ТЕОДОРА МАРИО ИВАНОВА, Велина Пейчинова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4764 гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Н. Димов
Членове:
Велина Пейчинова
ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20221100510581 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 20008039 от 27.01.2022 год., постановено по гр.дeло № 18478/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 155 състав, е отхвърлена искова претенция на Г. Б. Я., с ЕГН **********, от гр.София, бул.“*******, партер, ап.13, против Е. Г. М., ЕГН **********, от гр.София, ул.“*******, дом за стари хора“Надежда“, с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 12600 лв./ дванадесет хиляди и шестстотин лева/, представляваща обезщетение за ползване от ответницата без основание на стая в апартамента на ответницата, находящ се на адрес: гр.София, ж.к.*******, за периода от м.май 2015 г. до месец ноември 2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-19.05.2020 г. до окончателното плащане на сумата. С решението на съда е осъдена Г. Б. Я., с ЕГН **********, от гр.София, бул.“*******, партер, ап.13, да заплати на Е. Г. М., ЕГН **********, от гр.София, ул.“*******, дом за стари хора“Надежда“, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 450 лв./ четиристотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.
Срещу решението на СРС, Г.О., 155 с-в е постъпила въззивна жалба от Г. Б. Я., 1 подадена чрез пълномощника адв.Н. О., с искане същото да бъде отменено, като неправилно и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД да бъде уважен, като ответницата бъде осъдена да заплати на ищцата сумата от 10388 лв., представляваща обезщетение за ползване на стая от процесния недвижим имот за исковия период от време, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се излагат подробни доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалноправни и на материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ответник Е. Г. М., чрез пълномощника си адв.А. А. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Не претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността 2 на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като краен резултат, но по съображения различни от изложените от първоинстанционният съд. Крайните изводи на съда относно неоснователност на предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12600 лв. са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са общи, а разгледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В процесния случай, с оглед на заявените в исковата молба обстоятелства, определящи основанието на исковата претенция, а именно: ползването без основание от страна на ответницата на стая от собствения на ищцата недвижимия имот/ апартамент/, което препятства възможността на собственика да ползва имота - лично или да получава имуществени облаги чрез отдаването му по наемно правоотношение с трети лица, предявения от ищцата иск е с правно основание по чл.59, ал.1 ЗЗД. Ищцата Г. Б. Я. е предявила срещу ответницата Е. Г. М., осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12600 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание за исковия период от време от 01.05.2015 г. до 30.11.2018 г. вкл. от страна на ответницата на стая от собствения на ищцата недвижим имотапартамент № 38, находящ се в гр.София, ж.к.“*******.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да бъде уважен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, следва да бъде доказан следния фактически състав: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга правна възможност за ищеца да защити интереса си, обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да произтичат от едни и същи факти.
В настоящия случай, пъроинстанционния съд е прецизирал предпоставките, при които би било налице неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.59, ал.1 от ЗЗД, а от друга страна е съобразена доказателствената тежест в процеса по така заявеното спорно право.
С разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможност за ангажиране отговорността на всеки правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като определените от законодателя граници на отговорността са съизмерими с обогатяването, но до размера на обедняването. Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на 3
Пленума на Върховния съд, при хипотезата на чл.59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размер на обедняването, като от значение е не причинната връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
Следователно общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице, в случаите когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице - обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да произтичат от един общ факт или от обща група факти. В конкретния случай тези предпоставки не са налице.
Безспорно доказан по делото е факта, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот. Този факт е безспорно доказан и не се оспорва от страна на ответницата. Не може да се приеме за доказано обаче фактическото ползване на процесния имот за претендирания исков период - от 01.05.2015 г. до 30.11.2018 г., без правно основание за това от страна на ответницата по делото. За успешно провеждане на исковата защита по чл.59, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно главно доказване не само факта, че е собственик на процесния имот, но и, че ответницата е ползвала фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. В процесния случай, с оглед на събраните по делото доказателства не е доказано неоснователното ползване на процесния имот за исковия период от време от страна на ответницата. Безспорно е доказано по делото обстоятелството, че ответницата е ползвала процесния имот до м.ноември 2018 г./ очевидно до 05.11.2018 г./, когато е напуснала същия, след като е била изгонена от страна на ищцата от него. Непротиворечиви и обективни са в тази насока показанията на разпитаните по делото свидетели Н.С. и Н.Т., които съдът кредитира изцяло. Съдът приема с оглед събраните по делото доказателства, че до този момент/ м.ноември 2018 г./ ответницата е ползвала процесния имот със съгласието и без противопоставянето на ищцата. Ответницата е ползвала фактически процесния имот при наличие на правно основание за това, тъй като е била допусната в процесния имот да го ползва със съгласието на собственика на същия- ищцата по делото- нейна внучка. Т.е. същата не е ползвала имота за претендирания исков период - от 01.05.2015 г. до 30.11.2018 г., без правно основание за това. Фактическото ползване на процесния имот е било осъществено със съгласието и без противопоставяне на собственика- ищцата по делото, която е допуснала ответницата/ нейна баба/ да ползва процесния имот за задоволяване на жилищните й нужди. Т.е., за да има къде да живее. След противопоставянето на ищцата на така установеното ползване на имота от страна на ответница, същата е напуснала имота/ очевидно изгонена от него от страна на ищцата/ в началото на м. ноември 2018 г. До този момент не би могло да се приеме за 4 установено, че ответницата е ползвала фактически имота за конкретния период от време, без правно основание за това. След като не е доказано неоснователното ползване на процесния имот за исковия период, то претенцията за неоснователно обогатяване следва да се отхвърли като недоказана. В тази връзка правилно е отхвърлен предявения осъдителен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, като неоснователен и недоказан.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции крайни правни изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските във въззивното производство:
С оглед изхода на спора на въззивника-ищец не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата страна- ответник по делото.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20008039 от 27.01.2022 год., постановено по гр.дeло № 18478/2020 г. на СРС, ІІІ Г.О., 155 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5