Присъда № 21 от 28.05.2025, Районен съд - Горна Оряховица

МОТИВИ към присъда № 21 от 28.05.2025 г. по НОХД № 112/2025 г. по описа на ГОРС, девети състав

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – В.Т., ТО – Г.О. е повдигнала обвинение срещу К.И. И., ЕГН **********, за това, че:

I. На 06.12.2024 г. в гр. Г.О., обл. В.Т., не изпълнил заповед за защита от домашно насилие № 34/18.11.2024 г. на Районен съд – Г.О., съгласно която било забранено на К.И. да приближава на разстояние по-малко от 50 метра Д.Д.С. – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК, и

II. На 06.12.2024 г. в гр. Г.О., обл. В.Т., влязъл в чуждо жилище – в гр.

Г.О., ул. „***“ № 34, ет. 2, ап. 8, като употребил за това сила и ловкост и деянието е извършено нощно време – престъпление по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 от НК.

Преди даване ход на насроченото по делото разпоредително заседание бе направено искане от пострадалите от престъплението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 от НК в лицето на Д.Д.С., И.К.И. и Я.К.И., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.Д.С., същите да бъдат конституирани в качеството на частни обвинители по делото.

Съдът намери това искане за своевременно предявено и основателно и го уважи, но само по отношение на деянието по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал.

1, пр. 1 и 4 от НК.

След като страните изразиха своето становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК делото бе насрочено за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата, посочени в списъка към обвинителния акт.

Районна прокуратура – В.Т., ТО – Г.О. се представляваше от мл. прокурор Георги Георгиев.

Частните обвинители Д.Д.С., И.К.И. и Я.К.И., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.Д.С., се явиха лично и със своя упълномощен повереник адв. И.И. от ВТАК.

Подсъдимият се яви лично и със своя упълномощен защитник адв. В.Ф. от ВТАК.

След даване ход на делото адв. Ф. направи искане съдебното следствие да се проведе по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Самият подсъдим изрично заяви, че желае делото да протече по този ред като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по двете обвинения.

Прокурорът и повереника на частните обвинители не възразиха на така направеното искане.

Тъй като на съдебното следствие все още не бе даден ход съдът премина в производство по реда на глава ХХVІІ от НПК и даде ход на предварителното изслушване на страните.

1

Съдът разясни на подсъдимия К.И. правата му по чл. 371 и следващите от НПК и го уведоми, че доказателствата от досъдебното производство и направените от него самопризнания ще се ползват при постановяване на присъдата. Подсъдимият още веднъж заяви, че не желае да се разпитват свидетелите и да се изслушва вещото лице. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и по двете обвинения и не желае да се събират доказателства за тях.

След като изслуша изявлението на И., съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

След даване ход на съкратеното съдебното следствие, представителят на Районна прокуратура – В.Т. заяви, че поддържа обвинението.

Повереникът на частните обвинители адв. И.И. от ВТАК заяви, че поддържа обвинението по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 от НК.

Защитникът на подсъдимия адв. В.Ф. от ВТАК потвърди, че неговият подзащитен е запознат с обвинението.

Подсъдимият К.И. И. заяви, че разбира в какво е обвинен. Признава се за виновен по така повдигнатите обвинения. Признава всички факти и обстоятелства, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт така, както е заявил на предварителното изслушване. Съжалява за стореното. Дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установи, че направените самопризнания от подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на дознанието доказателства. По тази причина и на основание чл. 373, ал. 3 във вр. с 372, ал. 4 от НПК, съдът обяви, че в мотивите на присъдата си ще приеме за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като ще се позовава на направените самопризнания от подсъдимия и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят.

В хода на съдебните прения:

Прокурорът заема становище, че е безспорно установено, че подсъдимият К.И. е извършил две престъпления, а именно по чл. 296, ал. 1 от НК и по чл. 170, ал. 2, пр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 1 и 4 от НК. Според представителя на прокуратурата обвинението се е доказало от всички факти и обстоятелства, които се и признават от подсъдимия. Предложи на съда да наложи на К.И. наказание за всяко едно от двете престъпления, а именно лишаване от свобода в размер на шест месеца, отложени с изпитателен срок за три години и които след редукцията стават четири месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК определи едно общо наказание измежду тях, а именно четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Допълни, че на подсъдимия следва да бъдат възложени разноските по делото в размер на 126, 41 лв., които 2 да бъдат изплатени по сметка на ОД на МВР – В.Т.. Помоли за съдебен акт в тази насока.

Повереникът на частните обвинители заяви, че искането на прокурора кореспондира с характера на обвинението. Уточни, че като частни обвинители могат да вземат отношение само във връзка с второто обвинение и според него направеното искане за наложено наказание шест месеца лишаване от свобода при условията на чл. 66 е основателно и отговаря на характера на деянието. Адв. И. изрази надежда това наказание поне донякъде да защити превъзпитателната си функция спрямо подсъдимия. Помоли съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи такова наказание, каквото предложи представителя на прокуратурата.

Частните обвинители Д.Д.С., И.К.И. и Я.К.И., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Д.Д.С., заявиха, че поддържат заявеното от своя повереник.

Защитникът на подсъдимия адв. В.Ф. от ВТАК зае становище, че фактическата обстановка е безспорно изяснена в пълнота и няма какво да се добави, няма какво да се коментира. Според него на всички участници в процеса е ясно какво се е случило и единственият въпрос, който стои на дневен ред е относно наказанията, които следва да бъдат определени на К.И. за всяко едно от двете деяния. Адв. Ф. счита, че в тази връзка от съществено значение са както данните за личността на И., така и данните относно причините за извършване на деянието. Според него всяко едно от двете деяния се отличава с изключително по-ниска степен на обществена опасност от други деяния, осъществяващи съставите на същите престъпления. Действително подсъдимият е нарушил издадената заповед за защита и е влязъл в жилището, където са били неговите деца и майка им. Но той не е отишъл със зли помисли, а от чисто емоционални подбуди в качеството си на баща и мъж.

Защитникът заяви, че и двете престъпления не са тежки умишлени по смисъла на чл. 93 от НК и единствено фактът, че влизането в жилището е в тъмната част на денонощието характеризира обвинението и престъплението като такова по чл. 170, ал. 2 и прави неприложимо наказанието пробация. Но счита, че с оглед всички смекчаващи вината обстоятелства и липсата на каквото и да било отегчаващи, независимо дали ще намери приложение разпоредбата на чл. 55 или на чл. 58а от НК, то всяко едно наказание ще изпълни целите както на личната, така и на генералната превенция. Той помоли съда да определи като цяло общото наказание, което действително следва да бъде лишаване от свобода. Но според защитника в случая е достатъчен дори минималния предвиден в закона размер от три месеца като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието бъде отложено с изпитателен срок от три години. Разноските безспорно следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Подсъдимият К.И. И. заяви, че поддържа заявеното от своя адвокат и в своята последна дума помоли съда за по-ниско наказание. Уточни, че прави опити „нещата да се оправят“.

3

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

К.И. И. е роден на 29.09.1972 г. в гр. Г.О.. Той е български гражданин.

Постоянният му адрес на местоживеене е в гр. Г.О., на ул. „***“ № 82, вх. Б, ет. 2. Настоящ адрес в с. К., общ. Г.О., ул. „***“ № 18. С основно образование е. Неженен. ЕГН: **********. Неосъждан е (реабилитиран на основание чл.

88а от НК).

И. живял на семейни начала с Д.Д.С. в продължение на 20 години. От съвместното им съжителство имали две деца И.К.И. на 18 години и Я.К.И. на 15 години. През годините на съвместно съжителство подсъдимият тормозел С. както физически, така и психически, поради което през годините двамата се разделяли и събирали отново. След като през 2017 г. Д. С. осъдила К.И. за домашно насилие, неговото отношение към нея не се променило. Това я накарало на 05.07.2024 г. да се изнесе с децата си и да заживеят на квартира.

Преместили се на квартира в гр. Г.О., ул. „***“ № 34. След това обаче И. започнал да я заплашва по телефона, започнал да ходи на работното място на С.. Тя подала сигнал до РУ – Г.О.. В резултат в Районен съд – Г.О. било образувано гражданско дело № 1993/2024 г. по Закона за защита от домашното насилие. Била издадена заповед за защита № 34/18.11.2024 г., с която на К.И. било забранено да доближава на разстояние по-малко от 50 метра св. Д. С., жилището, местоработата, местата й за социални контакти и отдих на С. и да се въздържа да извършва домашно насилие по отношение на С. за срок от шест месеца, считано от 12.09.2024 г.

На 05.12.2024 г. Д. С. била в квартирата си в гр. Г.О., ул. „***“ № 34, ет.

2, ап. 8, заедно с децата си И. и Я.. Около 23,00 часа тримата си легнали. На 06.12.2024 г., в ранните часове след полунощ, подсъдимият И. взел една стълба, отишъл до квартирата на С. на горепосочения адрес, подпрял долния край на стълбата на земята и я разпънал, като горния й край стигнал до втория етаж, а именно жилището на С.. Покатерил се по стълбата и влязъл на терасата. Започнал да прави опити да влезе в апартамента през затворената врата на терасата. Вратата била от ПВЦ дограма. Тогава Д. С. се събудила. Тя видяла И. да се опитва да разглоби долния панел на вратата на терасата и да влезе. Отишла да каже на децата си, като през това време И. успял да взломи вратата на терасата, отворил я и влязъл в жилището. Взел телефоните на всички, за да не подадат сигнал, че той е влязъл. След И., С. и двете деца отишли в кухнята. Подсъдимият искал да си говорят и искал да бъдат отново заедно като семейство. Поставил мобилните телефони на масата. Телефонът на Д. имал аларма и позвънил. С. се опитала да го изключи и тогава направила снимка на К. вътре в жилището й. Часът бил 03,54. С. отворила входната врата и поканила И. да си ходи, като той го направил и си тръгнал. Отишъл и взел стълбата си, след което си заминал. Малко по-късно се обадил по телефона на Д. С. като дъщеря му успяла да запише разговора.

Д.Д.С. подала сигнал до полицията за случилото се. Било образувано 4 първоначално БП № 607/2024 г. по описа на РУ – Г.О., което впоследствие било преобразувано в досъдебно производство.

В хода на същото С. предала с протокол за доброволно предаване от 06.12.2024 г. на разследващите полицаи 1 бр. копие на Заповед за защита № 34/18.11.2024 г., 1 бр. диск с видеофайл по Месинджър и 1 бр. снимка – последните две направени на 06.12.2024 г.

Била назначена техническа експертиза на снетите на оптичен носител файлове от направената снимка и записания на телефона разговор. Съгласно заключението на същата на същата на снимката се вижда мъж със синя шапка, тъмно яке, ниско до ръб на маса. До него има млад мъж със сини къси гащета, гол над кръста. На другия файл е наличен само разговор между мъж и жена с продължителност 2 минути и 4 секунди.

Бил извършен и оглед на местопроизшествие като по време на него е фиксирана вратата на апартамента към терасата, която при опит да бъде отворена, нейния долен край се опира в монтирания алуминиев праг. Също така се установило, че по касата на тази врата, на височина от 185 см се наблюдава следа от счупване на парче от ПВЦ касата на вратата. По същата тази каса на врата, на разстояние 20 см се наблюдава побитост с ширина 1 см.