Решение № 67 от 09.09.2024, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Бургас, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело № 20242001000094 по описа за 2024 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 72/ 19.03.2024 г., постановено по т.д. 419/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Бургас е отхвърлена претенцията на Национална агенция за приходите, със седалище гр. София, ***, представлявана от Румен Спецов - изпълнителен директор, против „Тотем-1“ ООД (н), ЕИК 102972333, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас 8256, община Несебър, ***, представлявано от Т.К.Т., Г. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Свети Влас, ул. „Цар Симеон“ 72, и В. Л. Б. – синдик на „Тотем-1“ ООД (н), за приемане за установено, че кредиторът Г. К.

Н. не следва да се ползва от привилегията на обезпечен кредитор по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, по отношение на вземания от общо 13 094,94 лв., включени в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на несъстоятелното дружество, изготвен по чл.688, ал.1, т.1 ТЗ, одобрен с определение от 25.09.2023 г. на БОС по т.д. № 159/2016г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 26.09.2023 г.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Национална агенция за приходите, чрез Мариета Бъчварова – юрисконсулт, в която същото се обжалва и се поддържа искане за неговата отмяна, с 1 постановяването на ново такова, с което да се признае за установено, че кредиторът Г. Н. не следва да се ползва с привилегията на обезпечен кредитор по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Изразява се позиция, че изложените от съда аргументи за отхвърляне на иска са противоречиви, като от една страна се сочи, че Н. на самостоятелно основание се е задължил към банката – кредитор, учредявайки ипотека върху свой личен имот, а от друга е прието, че, воден от желанието си да избегне изпълнението върху имота, е платил частично на обезпечения кредитор.

Въззивникът аргументира становище, че цитираната от първостепенния съд специална разпоредба на чл.155, ал.2, изр.1, вр. ал.1 ЗЗД не е приложима в конкретния случай, доколкото дългът не е платен от Н., нито е претърпяно принудително изпълнение върху имота. Подчертава се, че частичното погасяване на задължението, настъпило в резултат на принудително изпълнение, насочено върху Б.ите сметки на Н., не изпълва фактическия състав, визиран в горепосочената разпоредба, а липсата на суброгация не позволява вземането на Н., в размер на 13 094,94 лв. да се удовлетворява като обезпечено вземане.

Не се въвеждат искания по доказателствата.

Претендират възнаграждение. разноски, в това число юрисконсултско

Жалбата е надлежно връчена на длъжника „Тотем-1“ ООД (н), както и на Г. К. Н., но отговори от тези лица не са постъпили.

В срока по чл.263 ГПК такъв е депозиран от В. Л. Б. – синдик на „Тотем-1“ ООД (н). В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното с нея съдебно решение.

Моли се за потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и законосъобразно.

Излагат се доводи, че по делото не е спорно, че сумата е събрана от Б.ата сметка на Г. Н., а не е извършена продажба на ипотекирания имот, като се сочи, че ипотекарният длъжник е суброгирал в правата на кредитора, след пълното му удовлетворяване, тъй като е платил, и следва да се ползва и от ипотеката, която длъжникът е учредил в полза на банката и вземането му да бъде с поредност по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Посочено е, че първоинстанционното решение е постановено при 2 пълна и всестранна преценка на събрания по делото доказателствен материал.

Развити са доводи, че е изпълнен фактическият състав на чл.74 ЗЗД, а именно наличие на правен интерес за Г. Н., в качеството му на ипотекарен длъжник, изпълнил чуждо задължение, да встъпи в правата на кредитор в производството по несъстоятелност на „Тотем-1“ ООД на мястото на банката, до размера на платената сума по изпълнителното дело на ЧСИ Т.Д..

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият установителен иск е предявен в законния срок по чл.694, ал.6 ТЗ.

С Решение № 356/ 30.04.2018 г. по д.н. № 159/ 2016 г. по описа на Окръжен съд Бургас, вписано в ТР на 9.05.2018 г., е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Тотем-1“ ООД.

Вземането, чиято поредност за удовлетворяване се оспорва в настоящото производство, е предявено по реда на чл.688, ал.3 ТЗ на 16.05.2023 г. и е включено в допълнителен списък на приетите вземания, обявен в ТР на 20.06.2023 г. Настоящият въззивник е подал възражение против този списък на 5.07.2023 г. и с Определение № 260384 от 25.09.2023 г. на съда по несъстоятелността, обявено в Търговския регистър на 26.09.2023 г възражението относно заявената поредност за удовлетворяване е оставено без уважение.

Искът е предявен на 10.10.2023 г.

Пред настоящата инстанция е пренесен спорът относно поредността на удовлетворяване на приетото от синдика вземане на Г. Н., като правното твърдение на агенцията – въззивник, поддържано и пред настоящата 3 инстанция, е, че това физическо лице не може да се ползва от привилегията по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ, призната в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

С предявяване на положителния установителен иск по чл.694, ал.2 ТЗ се предоставя правна възможност на кредитор в несъстоятелността, заявил своевременно възраженията си против приетия от синдика списък, да поиска разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на привилегия на предявено от друг кредитор вземане, когато то е включено в списъка на приетите вземания с определението по чл.692, ал.4 ТЗ с привилегия, която се оспорва от ищеца.

В конкретния случай от данните по делото става ясно, че по силата на договор за кредит от 9.12.2004 г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на „Тотем-1“ ООД кредит, обезпечен с договорна ипотека, наложена върху собствен на въззиваемия Н. имот - Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № *** г., том *, рег. № *, дело № ***8г. на нотариус С.А.. Не е спорно, че поради просрочие в изпълнението на задълженията на дружеството – кредитополучател да извършва своевременно погасителни вноски срещу дълга и уговорената лихва, банката – кредитор е пристъпила към принудително изпълнение, насочено спрямо дружеството и ипотекарния длъжник, обезпечил чужд дълг.

Видно от горецитирания нотариален акт, освен с учредената от въззиваемия договорна ипотека, вземанията на банката са обезпечени и с ипотека върху поземлен имот с идентификатор ***, собственост на несъстоятелния длъжник „Тотем-1“ ООД, който имот е част от масата на несъстоятелността и именно по отношение на него въззиваемият Н. е заинтересован да се ползва от привилегията на банката.

В рамките на образуваното изпълнително дело № *** на ЧСИ Т.Д., след отправена до Н. покана за доброволно изпълнение е била събрана сумата от 13 094,94 лв., внесена към ЧСИ с платежно нареждане от 4.11.2021 г., представено по делото. Внесената сума е била използвана за разпределение по изпълнителното дело – Протокол за извършено разпределение № 80 от 7.01.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл.155, ал.2, вр.ал.1 ЗЗД, заложилият или ипотекирал собствена вещ за чужд дълг встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника, до размера, до който е платил чуждото 4 задължение.

Такава е и настоящата хипотеза. Встъпването в правата на удовлетворения кредитор означава, че върху платилият дълга преминават всички прехвърлими права на кредитора, в това число акцесорните права с обезпечителен характер, предназначени да способстват за удовлетворяване на регресните права на суброгиралия спрямо длъжника. От изложеното следва, че по силата на възникналото в полза на въззиваемия Н. суброгаторно право към него е преминала привилегията на банката, породена от договора за ипотека и изразяваща се във възможността да се удовлетвори в несъстоятелността с поредност по чл.722 ал.1 т.1 ТЗ.

Без основание се поддържа във въззивната жалба, че чл.155, ал.2, изр.1 ЗЗД не следва да намери приложение в настоящия случай, тъй като дългът не бил платен от Н.. Това съждение не се подкрепя от фактическата установеност в производството, сочеща, че въззиваемият е платил част от задълженията на длъжника към банката.

По отношение възражението в жалбата, че непълното погасяване на задълженията препятства възникването на суброгаторното право, настоящият състав отбелязва, че в рамките на производството по несъстоятелност ясно е разграничен обема на правата на претендиращия привилегията и те напълно съвпадат с размера на погасеното чуждо задължение.

В аспект на всичко гореизложено следва да се заключи, че предявеният установителен иск за отричане на привилегията е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд обосновават потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 72 от 19.03.2024 г., постановено по т.д. 419/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6