Решение № 260214 от 08.03.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260214

08.03.2021 г., гр.Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 19.02.2021 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

Председател: Николай Гемеджиев секретар Гергана

Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 5192 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Р.С.С., ЕГН ********** с адрес: ***.

Жалбата е подадена против Наказателно постановление №20-0769-004174/09.11.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 200.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се отрича авторството на деянието.

Не се отрича, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил и че следователно е имал качеството на водач. Посочва се също така, че при дейността по управление на процесния автомобил жалбоподателят не е действал виновно.

Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на Районен съд – Бургас е отправено искане за оставяне жалбата без уважение, както и е направено възражение a priori за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възграждение.

ПО

ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното

НП е връчено лично на жалбоподателя на 30.11.2020 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е постъпила при наказващия орган на 03.12.2020 г.

Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

УСТАНОВЕНО

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Процесното

МПС представлява товарен автомобил марка „Mercedes“ модел „Vito 109 CDI “ с рег.№ ... На 24.02.2020 г. и на основание чл.143, ал.15 ЗДвП регистрацията на процесния лек автомобил била служебно прекратена.

По време на проверка на 18.05.2020 г. – около 12:35 часа и в тримесечния давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, З.Д. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №20-0769-004174 (бланков №690661) за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел Е. Д. На същата и срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото му нарушение с този АУАН било по чл.140, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявал процесното МПС, след като на 24.02.2020 г. регистрацията му е била прекратена.

На 09.07.2020 г. прокурор от Районна прокуратура – Бургас е съставил по случая Постановление за отказ да се образува наказателно производство. В това Постановление прокурорът, на когото преписката е била разпределена посочва, че „…следва извод за липсата на достатъчно данни, че водачът … е бил уведомен за служебната дерегистрация на моторното превозно средство. Не е установено С. да е знаел, че липсва регистрация по надлежен ред на инкриминираното МПС...“ Препис от това постановление е изпратен на наказващия орган за сведение.

На 09.11.2020 г. и в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 30.11.2020 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 03.12.2020 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена процесната жалба.

ОТ

ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е по чл.140, ал.1 ЗДвП. Според изр.1 на тази разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Не се спори, че на 24.02.2020 г. регистрацията на процесния лек автомобил била прекратена, но жалбоподателят не е знаел за това действие на полицейските органи.

Категорично

Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас не е уведомил жалбоподателя за предстоящо прекратяване регистрацията на процесното МПС.

При това положение жалбоподателят е бил напълно в неведение за служебно прекратената от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Бургас регистрация на процесния товарен автомобил. Очевидно не съществува практика водачите-собственици да бъдат уведомявани от Сектори „Пътна полиция“ за служебно прекратяване на регистрация на МПС в случаи, идентични на настоящия.

В това неведение относно този факт жалбоподателят е бил до спирането му от служители на МВР в гр.Бургас на 18.05.2020 г.

При това положение настоящия състав не може да установи въобще вина в жалбоподателя при извършване на вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл.7, ал.1 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като в последния случай и според ал.2 непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, какъвто очевидно настоящият не е. След като липсва дори индиция, че към датата на извършване на вмененото му нарушение жалбоподателя Д. П. е знаел, че управляваното него МПС не е регистрирано по надлежния ред, то не е налице умисъл в извършването на деянието и същия не е административно-наказателно отговорен. Няма и данни процесното МПС да е било със снети регистрационни табели към датата на нарушението, при което състояние неминуемо у него, като правоспособен водач би възникнал въпроса дали управлявания от него лек автомобил е регистриран.

Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията. При това положение и по силата на чл.7, ал.2, т.1 възнаграждението следва да се определи, като се вземе предвид, че при интерес до 1000 лв. то следва да бъде 300 лв. В настоящия случай наложената с процесното НП наложената глоба е в размер на 200.00 лева, поради което възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателя при направеното възражение от наказващия орган за прекомерност, следва да бъде 300 лева. Предвид направеното, макар и a priori, възражение за прекомерност на възнаграждението, следва искането за разноски да бъде уважено до размера от 300 лева.

Поради посоченото дотук процесното НП следва да бъде отменено.

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0769-004174/09.11.2020 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата, на Р.С.С., ЕГН ********** с адрес: *** са наложени административни наказания:

-

„глоба” в размер от 200.00 лева, както и

-

„лишаване от правото да управлява МПС“ за срок от 6 месеца;

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр.Бургас да заплати на Р.С.С., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 300.00 лева, представляващи направени по делото разноски.

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК) в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Районен съдия: /п/

Вярно с оригинала:

Р. Ж.

[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд