Определение № 1318 от 20.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1318 гр. Пловдив, 20.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501220 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник адв. С. З. – САК, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 2708/25.03.2024 г., издадена по ч. гр. д. № 5245/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VII гр. състав, срещу длъжника М. М. И., в частта за разноските.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД счита заповедта в частта за разноските за незконосъобразна. Правилно районният съд включил в заповедта разноската за държавна такса в размер на 1038,26 лева, но неправилно пропуснал да присъди заплатения адвокатски хонорар в размер на 3271,80 лева. Това следвало да бъде направено с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, доколкото заявлението било уважено изцяло.

Моли съда да допълни в заповедта разноската за адвокатско възнаграждение. Претендира разноски.

По същество частната жалба е основателна. Това е така поради долуизложените съображения.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 417 от ГПК. С оглед на този изход от производството, на дружеството е присъдена цялата искана държавна такса, а по отношение на адвокатското възнаграждение е направена констатация, че за заплащането му липсват доказателства, поради което сумата не е присъдена.

1

Горецитираната констатация е неправилна. На л. 8 от първоинстанционното дело се намира платежно нареждане от заявителя в полза на процесуалния представител за сумата 3271,83 лева. В графа „Основание за превод“/“Още пояснения“ е записано: „…ЗАП. Производство М. М. И.“. Съдът намира, че от съдържанието на документа може да се направи категоричен извод, че той касае заплащане на възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство срещу М. М. И. от банката в полза на адв. С. З.. Доколкото производството е едностранно, оспорване на платежното нареждане не е извършено. Константна е практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав, че неоспорените платежни нареждания съставляват доказателство за извършено плащане (така напр. решение № 204 от 07.12.2010 г. по търг. дело № 128/2010 г. на ВКС, II т.о.). При това положение и като се съобрази фактът, че заявлението по чл.

417 от ГПК е изцяло уважено, следва да се присъди в цялост и реално понесената разноска за адвокатско възнаграждение, както това е сторено за държавната такса.

Заповедта следва да се измени в частта за разноските като се осъди длъжникът да заплати на заявителя и парична сума в размер на 3271,83 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

По разноските:

Доколкото настоящата процедура касае разноските и се развива след постановяване на краен акт по заповедното производство, съдът намира, че следва да се приложи разрешението, дадено от ВКС за разноските в процедури по чл. 248 от ГПК, а именно – такива не се дължат. В този смисъл са напр. определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч. гр. д. № 3103 по описа за 2021 г. на ВКС, ГК, III г. о.; oпределение № 345 от 21.05.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2664/2015 г., IV г. о., ГК. Искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски се намира за неоснователно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ заповед № 2708/25.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5245/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, VII гр. състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА М. М. И., ЕГН: **********, с адрес: с.

........................................................, да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

2

„Околовръстен път“ № 260, парична сума в размер на 3 271,83 лв. /три хиляди двеста седемдесет и един лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3