Решение № 118 от 24.06.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Пазарджик, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

К. Ст. Комсалов при участието на секретаря Елена К. Туйкова в присъствието на прокурора Т. Т. Г. като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно административно наказателно дело № 20255200600358 по описа за 2025 година

С Решение №32 от 30.01.2025 година,постановено по НАХД №1124/2024 година Пазарджишкият районен съд е признал обвиняемата М. К. У. за невиновна в това,че на 08.12.2023 година в офис на Пенсионно осигурителна компания „Д.“ АД, находящ се на ул.“Ц. И. Ш.“*** в град Пазарджик, причинила на длъжностно лице при изпълнение на службата му - В. Л. П., експерт „О.К.“, лека телесна повреда, изразяваща се в остра стресова реакция и представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК/, като я е оправдал по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във връзка с чл.130, ал.1 от НК.

Постановено е 1 брой СД /по ДП/ - да се унищожи по съответния ред, с делото.

Срещу така постановеното решение е постъпил въззивен протест от Зам.районен прокурор Ташкова при Районна прокуратура – Пазарджик. Твърди се,че решението е неправилно,тъй като от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и от приобщените такива,събрани на досъдебното производство,се установява по категоричен начин извършеното престъпление и вината на обв.У..Твърди се,че св.П. притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93,т.1,б.“б“ от НК,като е изпълнявала работа,свързана с пазене на чуждо имущество в ЮЛ,като това й е било възложено със заплата.Твърди се,че причинената й телесна повреда е била във връзка с нейната служба,а не 1 в лично качество.Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение,с което обв.У. да бъде призната за виновна в извършено престъпление по чл.131,ал.1,т.1 от НК във връзка с чл.130,ал.1 от НК,като бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл.78а от НК.Не се сочат нови доказателства.

Протестът се поддържа пред въззивната инстанция от представителя на Окръжна прокуратура-Пазарджик,който се позовава на ТР на ВС.Счита,че първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени,като обвиняемата бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и й се наложи административно наказание.Не се сочат доказателства.

Обвиняемата,редовно призована,не се явява в съдебно заседание и не взема становище по протеста.Не сочи доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд,като взе предвид доводите на страните,всички събрани по делото доказателства и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК,направи следните изводи:

Протестът е неоснователен.

Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел в решението си,че обв.У. е причинила на пострадалата телесни увреждания,квалифицирани като лека телесна повреда по чл.130,ал.1 от НК.Към момента обаче на причиняването им пострадалата не е имала качеството длъжностно лице,като липсата на това качество лишава престъплението от квалификацията по чл.131,ал.1,т.1 от НК и от неговия общ характер,както и от липсата за възможна инициатива по чл.287 от НПК.По тези причини съдът е постановил оправдателното решение,като до тези изводи е достигнал,след като е обсъдил подробно и задълбочено,в съвкупност,всички събрани от него и в хода на досъдебното производство доказателства.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Пострадалата В. П. работи от март 2023 година / л. 71, ДП/ като експерт „О.К.“ в П.О.К. „Д.“ /ПОК/ .

На инкриминираната дата 08.12.2023 година била на работа в офиса на компанията, находящ се на ул.“Ц. И. Ш.“ *** в град Пазарджик.Около 17.00 часа в офиса дошли обвиняемата М. К. У. и нейната майка - св. М. У.. Свидетелката обяснила, че прехвърлила партидата си за допълнително пенсионно осигуряване от ПОК „Д.“ към НОИ , но към момента иска отново да бъде клиент на компанията „Д.“. Пострадалата П. й обяснила, че трябва да представи лична карта, за да й бъде предоставена информация и св. М. У. се сетила, че я е забравила. Отишла да я вземе, а обвиняемата останала в офиса.

След известно време св. М. У. се върнала и предоставила личната си карта на пострадалата П.. Тя проверила в ползваната информационната система и съобщила на двете жени, че действително св. М. У. вече не е техен клиент .

2

Тогава обв. М. У. станала от стола, който бил срещу този на пострадалата П., отишла при нея и й казала „ да пуска парите на майка й“. Хванала пострадалата П. за косата и започнала да я дърпа силно, одирайки и врата й.П. силно се изплашила и натиснала паникбутона, свързан с охранителна фирма. Обвиняемата обаче не престанала с агресията си и дори блъснала един ароматизатор, който паднал и се счупил на пода. Това още повече уплашило П. - тя взела телефона си, за да повика помощ, но обвиняемата го издърпала от ръката й. П. започнала да крещи за помощ и тръгнала да излиза от офиса. Тогава обв.М. У. й нанесла удар в областта на корема и я изритала в коляното на десния крак, след които П. изтичала на улицата, крещейки за помощ.

Виковете й били чути от намиращите отвън свидетели В. Г. и А. П., които веднага дошли при нея. В този момент на място пристигнал и св. К. М. - служител в охранителната фирма . Пострадалата П. се обадила по телефона и на своя съпруг - св. П. П.,както и на своята колежка - св. М. Ф., които подали сигнали до телефон 112 .На място пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Б. А. и Г. К..

Същата вечер пострадалата П. посетила Спешно отделение при МБАЛ Пазарджик , а в първия работен ден след нападението - на 11.12.2023 година / понеделник/ посетила и съдебен лекар,който установил кръвонасядания, охлузвания и травматични отоци по главата, шията, тялото и крайниците на пострадалата.Посетила и психиатър, който констатирал тревожност, напрегнатост и ангажираност с обработка на стресогенно събитие, за което изписал на пострадалата П. медикаментозно лечение и няколко дни отпуск поради временна неработоспособност.

Впоследствие пострадалата П. подала и жалба до РП -Пазарджик /л.10 от ДП,ведно с СМУ - л. 11 от ДП), след която било образувано настоящото наказателно производство.

По досъдебното производство е била назначена СМЕ по писмени данни,като от заключението,изготвено от вещото лице д-р П. М. става ясно,че на пострадалата са били причинени травматични увреждания,изразяващи се в кръвонасядане по дясната челна област,кръвонасядане и две охлузвания по дясната странична повърхност на шията,кръвонасядане на предна коремна стена долу в ляво и кръвонасядане и охлузване на дясно коляно-всичките с посочени размери в заключението.Тези увреждания са били получени от действието на твърд,тъп предмет като общ механизъм,като кръвонасяданията по главата и тялото са получени чрез удар със или върху такъв,кръвонасядането и охлузванията по шията в дясно са получени при стискане и дърпане в тази област,а охлузването на коляното с кръвонасядане под него е получено от допирателното действие на твърд тъп предмет,вероятно при опитите на пострадалата да се освободи.Видно е също от заключението,че описаните увреждания отговарят по време да са получени при процесния инцидент.

От приложения по делото амбулаторен лист за консултация с психиатър става ясно,че при пострадалата П. е имало клинични прояви на остра стресова реакция,като й е било предписано съответно лечение.Същото е преценено като временно разстройство на здравето,неопасно за живота,или разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 3 чл.129 от НК – лека телесна повреда по смисъла на чл.130,ал.1 от НК/л. 83-89 вкл. от ДП/.

По ДП е представена Длъжностна характеристика на пострадалата П./л.67-71 от ДП/,в която на стр.1-ва са посочени основните функции като част от длъжностните задължения за длъжността „Експерт„О.К.“,а на стр.2-ра – отговорностите за длъжността.

По делото е изискана и постъпила информация от Изп.директор и Председателя на УС на ПОК „Д.“/л.139 от НАХД №1124/2024 година на РС-Пазарджик/,от което е видно,че на служителите Експерт „О.К.“/каквато длъжност е заемалата пострадалата П. към инкриминираната дата/ се възлага приемане на Заявления за промяна на участие и прехвърляне на натрупаните суми по индивидуалната партида в друг съответен фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване,както и Заявления за изплащане на средства.Видно от това писмо изх.№291/28.01.2025 година е,че прехвърлянето на средства от пенсионните фондове е дълга процедура,която се осъществява в Централата на Компанията „Д.“ – съгласно Наредба №3/2003 година на Комисията за финансов надзор.Изрично се сочи в това писмо,че към инкриминираната дата на изпълняващите посочената длъжност/респективно и на пострадалата П./ не е било възлагане пазене и/или управление на имущество/средства на ПОК „Д.“АД.

В горния смисъл в показанията си св.П. е заявила също пред първоинстанционния съд: „ние не работим с пари“.

Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.

Правилно,обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че между обвиняемата и пострадалата на инкриминираната дата е имало конфликт. Обясненията на обв.У. относно това,дали е имало посегателство от нейна страна спрямо пострадалата, се опровергават по категоричен начин от показанията на самата пострадала,както и от показанията на свидетелите,появили се непосредствено след инцидента - В. Г., А. П., К. М., П. П.,Б. А. и Г. К.,от показанията на св.Ф.-колежка на пострадалата,на която тя се обадила,за да й разкаже,какво й се е случило.Тези гласни доказателства кореспондират изцяло с данните за обажданията към телефон 112, медицинската документация по делото,както и изготвеното заключение по назначената в хода на ДП СМЕ.

Всички тези кредитирани обосновано от първоинстанционния съд доказателства,които си кореспондират,не си противоречат и се допълват,опровергават обясненията на обв.У.,както и на нейната майка-св.М. У./последните твърдят,че обвиняемата не е нападала, удряла и скубала пострадалата П./.

Заявеното от пострадалата, че е била скубана от обвиняемата и одирана по шията, съответства на откритите от съдебния лекар кръвонасядания и отоци в окосмената част на главата и охлузвания по шията на св. П.. Показанията на пострадалата за нанесен й удар в корема съответства на откритото там синкаво кръвонасядане с размер 6/6 см , а показанията й за ритник в крака - на описаното в СМУ кръвонасядане по дясното коляно 4/2см.

Обосновано и законосъобразно въз основа на кредитираните по-горе доказателства първоинстанционният съд е приел също,че силният уплах от необузданата агресия на 4 обвиняемата е провокирал пострадала: да се обади на колежката си – св.Ф. с оплакване, че е бита от клиент и да поиска помощ; да натисне паник -бутона и избяга извън офиса с викове за помощ, което осигурило пристигането на служител на охранителната фирма - св. М. и намиращите се наблизо свидетели В. Г. и А. П., а при влизането си в офиса тримата мъже видели безпорядъка вътре, резултат от агресивните действия на обвиняемата - разхвърляни листове, разместени столове и счупен ароматизатор на пода .

Непосредствено след инцидента пострадалата П. е споделила за нападението по отношение на нея от обвиняемата и на пристигналите по сигналите до тел.112 полицейски служители свидетелите К. и А., а впоследствие и на колежката си св.Ф. и на съпруга си - св.

П., които възприели и видимите увреждания по пострадалата, по шията и челото й.

Видно е от медицинската документация по делото и изготвеното заключение по СМЕ,че нападението на обвиняемата е причинило на пострадала и остра стресова реакция, преценена експертно като временно разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ , тоест лека телесна повреда по чл. 130, ал.1 от НК, каквато съгласно константната съдена практика съставляват и кръвонасяданията, и която поглъща по-леките по степен увреждания по чл. 130, ал.2 от НК,описани и в СМУ .