Решение № 3058 от 13.08.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3058 гр. Варна, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20243110114289 по описа за 2024 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от С. С. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с която срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин - 6“, ет. 2, са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че в полза на ответника НЕ СЪЩЕСТВУВА право на принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания в общ размер от 1 517,98 лв. /хиляда петстотин и седемнадесет лева и деветдесет и осем стотинки/, включващи сумата от 1 135,46 лв. главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2011 г., сумата 254,72 лв. обезщетение за забава за периода 10.09.2008 г. – 11.03.2011 г. и сумата от 127,80 лв. разноски по делото, за които суми е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС и за които е образувано изпълнително дело № 2135/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 към КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, поради изтекла погасителна давност по отношение на вземанията след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Ищецът С. С. В. твърди, че във връзка с изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3554/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумите, предмет на настоящото производство, било образувано изп. дело № 2135/2011 г. на ЧСИ З.Д., взискател по което бил „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ ЕАД. Сочи, че с молба от 18.11.2015 г. взискателят бил заменен от ответното дружество - „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с оглед извършената между дружествата цесия, за която обаче ищецът не бил уведомен. За извършеното прехвърляне страната излага, че е узнала едва през м. март 2023 г. в резултат на получено запорно съобщение от 24.02.2023 г. за наложен запор върху банковите й сметки в „БАНКА ДСК“ АД. Заедно с това ищецът установил, че по посоченото изп. дело било направено искане за извършване на справки и евентуално опис на имущество, какъвто твърди, че никога не е осъществяван. По молба на длъжника изп. дело било прекратено с постановление на ЧСИ от 19.07.2023 г., поради настъпила перемпция. Посочено е в исковата молба, че през м. март 2024 г. ищецът получил ново съобщение за наложен запор върху 1 движими вещи - притежаваните от него автомобили, по новообразуваното изп. дело № 180/2024 г. на ЧСИ З.Д. с взискател насрещното дружество, въз основа на същия изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. В тази връзка и доколкото за периода от 18.11.2015 г. (встъпването на ответника като взискател по изп. дело № 2135/2011 г.) до 24.02.2023 г. (запорирането на банковите му сметки на длъжника) от взискателя не са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността по отношение на процесните вземания, изтекла на 19.11.2020 г., то правото на принудително изпълнение в полза на ответника за посочените суми също е погасено. В допълнение изтъква, че счита незаплащането на дължимите по изп. дело такси за извършване на опис в полза на съдебния изпълнител от страна на ответника за индиция относно десезирането му от изпълнителното производство. Моли за уважаване на така заявените претенции. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който излага доводи за нейната допустимост, но по същество неоснователност. Не се оспорва образуването на изп. дело № 2135/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д., с взискател „Б. П. П. ФАЙНЕНС“ ЕАД във връзка с вземанията по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. Поддържа, че петгодишната погасителна давност за процесните вземания, започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист, е прекъсната на 18.11.2011 г. с депозирането на молбата за образуване на изп. дело от страна на първоначалния взискател. Сочи се, че съобразно дадените с ТР № 3/2023 г. по т.д. № 3/2020 г. на ВКС разяснения, погасителна давност по изпълнителните дела, образувани преди 26.06.2015 г. (приемането на ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г.), не тече докато трае изпълнителният процес, а приложение намират тълкуванията, извършени с ППВС № 3/1980 г. по т.д. № 3 от 1980 г. В този смисъл изтъква, че по изп. дело № 2135/2011 г. до посочената дата погасителна давност не е текла, независимо от извършваните от взискателя действия, респ. счита, че процесното вземане би било погасена най-рано на 26.06.2020 г. В продължение на посоченото обаче ответникът твърди, че след встъпването му като взискател по изп. дело на 26.08.2015 г. по същото са извършвани множество подробно описани в отговора действия по прилагане на различни изпълнителни способи, с всяко от които давността е прекъсвана многократно. Намира за ирелевантно дали съдебният изпълнител действително е реализирал исканите от кредитора способи, доколкото ответникът е проявил нужната активност в производството по принудително изпълнение. Предвид това излага, че с насрочването на опис на движими вещи в дома на длъжника също е прекъсната давността, в който смисъл цитира съдебна практика. Противно на изложеното в исковата молба, твърди, че разноските по изп. дело са за сметка на длъжника, поради което намира, че не е опорочена валидността на извършените изпълнителни действия, поради невнасяне на следващите се в полза на съдебния изпълнител такси. Отделно от това, страната сочи, че настъпилата перемпция на изпълнителното дело няма отношение за давността, като при направено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен способ след перемирането на делото, съдебният изпълнител следва да образувано ново, а искането на кредитора прекъсва теклия до този момент давностен срок. Обръща се внимание на обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давност не е текла, поради обявеното в страната извънредно положение, с оглед на което и при изчисляване датата, на която процесните вземания се погасяват, следва да бъдат прибавени дните от посочения период – общо 68.

Във връзка с твърденията на ищеца за липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия, ответникът изтъква, че уведомление от дружеството, в качеството му на пълномощник на цедента, до длъжника е изпратено, но писмото се е върнало като непотърсено. Независимо от това обаче ответникът счита, че насрещната страна е узнала за извършеното прехвърляне на процесното вземане, доколкото уведомлението за това е приложено към исковата молба. Евентуално, моли да бъде счетено, че на ищеца е съобщено за смяната на кредитора с депозирането на отговора на исковата молба.

2

В съответствие с изложеното, ответникът намира, че по отношение на сумите, обективирани в процесния изпълнителен лист не е настъпила погасителната давност, поради което за кредитора съществува валидно право на принудителното събиране на вземанията му. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото. Релевирано е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна, в случай на уважаване на ищцовите претенции.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.

С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове за установяване в отношенията между страните, че в полза на ответника не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищеца за вземания, обективирани в издаден в полза на първия изпълнителен лист, поради изтекла погасителна давност за посочените вземания след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които са квалифицирани по чл. 439 ГПК.

Съобразно разпределената по делото доказателствена тежест ищецът е следвало да установи наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задълженията и изтичането на законоустановения давностен срок. В тежест на ответника е било да докаже, че спрямо ищеца са предприети валидни изпълнителни действия по принудително събиране на вземането по изпълнителния титул, довели до спиране/прекъсване на давностния срок.

Прието е за безспорно между страните, че по ч.гр.д. № 3554/2011 г. по описа на Районен съд – Варна, XIX състав, е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г., въз основа на който е образувано изп.д. № 2135/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808 към КЧСИ, с район на действие ОС – Варна, а след това и на изп.д. № 180/2024 г. по описа на ЧСИ З.Д., рег. № 808.

По отношение на вземанията в общ размер от 1 517,98 лв., за които е постановена Заповед за изпълнение № 2545 от 14.03.2011 г. е издаден Изпълнителен лист от 13.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3554/2011 г. на ВРС. В полза на кредитора Б. П. П.

ФАЙНЕНС ЕАД е издаден процесния изпълнителен лист /л. 5/ във връзка с влязлата в сила заповед за изпълнение.

От изисканото и приложено изп.д. № 2135/2011 г. се установява, че на 18.11.2011 г. кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З.Д. по отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че съдебният изпълнител е извършил справки и на 16.01.2012 г. е връчил покана за доброволно изпълнение на длъжника. На 26.08.2015 г. е подадена молба за конституиране на нов взискател – „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, като е представен и договор за прехвърляне на вземанията, за което длъжникът е уведомен с писмо. Извършени са нови справки, като е насрочен опис на движимо имущество за 23.01.2018 г. и за 22.01.2020 г. Няма данни те да са извършени. На 24.02.2023 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в БАНКА ДСК. На 23.03.2023 г. е постъпила молба от адв. Х. за запознаване с делото, като пълномощник на длъжника, с представено пълномощно за пълно представителство по изпълнителното дело. От този момент следва да се приеме, че длъжникът най-късно е узнал за цесията. На 28.03.2023 г. е подадена молба с искане за прекратяване на делото поради настъпила перемпция, която е уважена от съдебния изпълнител, който е издал 3

Постановление от 19.07.2023 г., с което е прекратил делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Наредено е вдигане на запорите върху банковите сметки. На 24.01.2024 г. е постъпила молба от взискателя за образуване на ново изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист.

От изисканото и приложено изп.д. № 180/2024 г. се установява, че на 21.02.2024 г. кредиторът „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е подал молба за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ № 808 З.Д. по отношение на вземанията, за които е издаден процесния изпълнителен лист за процесните суми, с която молба са направени и съответните искания към ЧСИ за извършване на изпълнителни действия по събиране на вземанията, включително по чл. 18 ЗЧСИ. От приобщените към изпълнителното дело доказателства се установява, че съдебният изпълнител е извършил справки за имуществото на длъжника и на 07.03.2024 г. е наложил запор на банковите сметки на длъжника и на притежавани от него МПС-а. На 09.04.2024 г. е постъпила молба от адв. Х. за запознаване с делото, като пълномощник на длъжника, с представено пълномощно за пълно представителство по изпълнителното дело.