Решение № 4058 от 13.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4058 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110102310 по описа за 2025 година

Производството е образувано по подадена искова молба от „***“ ЕООД, гр. *, с която срещу „*” ООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за дължимостта на вземания за продажни цени за продадени и доставени стоки във връзка със сключени между страните неформални договори за търговски продажби, и за обезщетения за забава, за което е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „***“ ЕООД твърди, че от края на 2021 г. до началото на 2023 г. се намира с ответника в дългосрочни търговски отношения по покупко-продажба на стоки. Всички плащания за този период по издавани от ищеца фактури са извършвани от ответника по банков път. Излага, че по издадени Фактура № * г. на стойност 263,44 лв. и Фактура № 1* г. на стойност 274 лв. не е получил надлежно плащане, поради което моли от съда да установи вземането му, както и вземането за обезщетение за забава, както и да му присъди разноски.

Ответникът „***” ООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че е заплатил посочените фактури в брой. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на вземания за главница и обезщетение за забава, дължими във връзка със сключени между страните неформални договори за търговска продажба на стоки.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че между страните са налице валидни облигационни правоотношения с 1 елементите на неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги; че е изпълнил задълженията си по договорите да достави стоките и да извърши услугите; че ответникът е изпаднал в забава; основанията и размерите на претендираните вземания. В тежест на ответника е било да установи, че е заплатил дължимите суми за доставените стоки и извършените услуги; че е заплатил обезщетението за забава.

Между страните не се спори, че са имали търговски отношения, и че издадените от ищеца фактури са били плащани по банков път от ответника. В тази връзка ищецът е представил множество банкови платежни нареждания за период януари 2022 г. – март 2023 г.

(л. 9-15). Не се спори още, че процесните стоки по двата договора са доставени на ответника и за тях са издадени Фактура № 13900/05.01.2023 г. на стойност 263,44 лв. и Фактура № 14086/19.01.2023 г. на стойност 274 лв.

Процесните фактури са представени от заявителя по заповедното дело (л. 8-9 от ч.гр.д. № 2310/2025 г.). Същите са едностранно съставени и не носят подписите на представители на страните. В тях е записано, че плащането е по банка. Ответникът е представил същите фактури, но заедно с прикрепени към тях фискални бонове (л. 30-31) с идентични суми като тези на фактурите, издадени на същите дати, но за заплащане в брой.

Основният спорен въпрос по делото е платени ли са продажните цени от ответника.

От изслушаното по делото заключение на вещото лице по допуснатата ССЕ експертиза се установява, че при ищеца не са осчетоводени плащания от ответника по процесните фактури, но при ответника са осчетоводени извършени плащания в брой, съответно на издадените касови бележки. Вещото лице счита, че счетоводната отчетност при ищеца не е водена редовно, тъй като в счетоводните регистри на дружеството не са отразени постъпленията в брой от ответника по издадените касови бележки към процесните фактури. При ответника фактурите са осчетоводени по сметките за материални запаси и разчети по ДДС, декларирани са пред НАП и са отразени извършени плащания в брой съгласно издадените касови бележки, поради което и счетоводството е редовно водено. От извършената проверка в НАП се установява, че начисленият ДДС по процесните фактури е внесен от ищеца, а ответникът е упражнил право на данъчен кредит. Вещото лице не е могло да извърши проверка на фискалната памет на касовия апарат на ищеца, за да провери издадените касови бележки. Въпреки това вещото лице е сканирало QR кода на двата фискални бона и е установило, че касовите бонове са валидни и информацията за тях е отчетена в информационната система на НАП. Вещото лице счита, че те са били включени в дневните и месечни отчети на фискалното устройство. Управителят на ищеца е заявил на вещото лице, че фискалните бонове не са били сторнирани.

На въпроси на съда в съдебно заседание вещото лице е отговорило, че ако фискалните бонове са били издадени по погрешка, то те е следвало да бъдат сторнирани, но това не е сторено. Ако е имало операторска грешка е следвало да бъде коригирана.

Въз основа на наличните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице настоящият състав намира, че ответникът надлежно е изпълнил и погасил задълженията си към ищеца чрез плащане в брой на дължимите продажни цени по двете търговски продажби, обективирани в процесните две фактури. Ищецът е следвало да отрази плащанията в счетоводството си, което не е сторено. Плащането в брой също погасява задължението, доколкото се касае за парично такова. Изпълнението по този начин е прието от кредитора, който е издал процесните фискални бонове, независимо, че в самите фактури е записано, че плащането следва да стане по банков път. Ако кредиторът е считал, че задължението може да се погаси само по банков път, е следвало да откаже издаването на касовите бонове или непосредствено след това да ги сторнира и възстанови парите в брой, което не е сторено. Касае за търговски правоотношения между професионални търговци, при които се презюмира по-висока грижа за собствените им работи. Доколкото изпълнението от ответника е пълно и точно, то и претендираните главници не се дължат на ищеца, като не се дължат и обезщетения за забава.

2

В този смисъл и предявените искове са изцяло неоснователни и следва да се отхвърлят.

С оглед изхода на спора разноските следва да се присъдят в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е заплатил сумата от 200 лв. за възнаграждение на вещото лице, която следва да се възложи в тежест на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл. 422 ГПК от „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, положителни установителни искове за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 537,44 лв. /петстотин тридесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ с ДДС, представляваща общ размер от незаплатени продажни цени за продадени и доставени стоки във връзка със сключени между страните неформални договори за търговски продажби и доставки на стоки, за които суми са издадени Фактура № */*г. на стойност 263,44 лв. и Фактура № */*г. на стойност 274 лв., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /06.01.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава върху горните суми в размер на 140,96 лв. /сто и четиридесет лева и деветдесет и шест стотинки/ (69,70 лв. по фактура № *и 71,26 лв. по фактура № *) за периода от деня следващ падежа на всяка фактура до 05.01.2025 г., за които суми е издадена Заповед № */*г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата от 200 лв.

/двеста лева/, представляваща сторени от ответника разноски в производството по делото за заплатено възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3