Решение № 390 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. София , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20201000503863 по описа за 2020 година

С решение № 8773 от 20.12.2019 г., по гр.д. № 14583/18 г., СГС, І-13 с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на С. П. Д. сумата от 20 000 лв., като обезщетение на неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.

321, ал. 3 вр. 302, т. 1 и т. 2 НК, което е било прекратено поради липса на данни за извършено от ищеца престъпление, ведно със законната лихва от 29.11.2017 г., като отхвърля иска до сумата от 30 000 лв.

Със същото решение са отхвърлени исковете на С. П. Д. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата да заплати сумата от 10 290, 24 лв. като имуществени вреди, от които 9732, 24 лв. пропуснати ползи от неполучени заплати за периода 15.12.2017 г. - 07.06.2018 г. и 558 лв. пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране за периода 10.02.2016 г. - 15.12.2017 г. и от 15.12.2017 г. до 07.06.2018 г., вследствие от незаконно повдигнато и поддържано срещу него обвинение, което е приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство, потвърдено с определение от 17.11.2017 г. на СНС, по НЧД № 3306/17 г.,

Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен за имуществени 1 вреди е постъпила въззивна жалба от С. П. Д.. Твърди, че след като бил задържан на 8.02.2016 г. срещу него било образувано дисциплинарно производство и бил отстранен от работа. Тъй като той бил държавен служител в МВР (митничар) за него съществувала забрана за времето на отстраняването от длъжност да работи на трудов или граждански договор.

Сочи, че по силата на специална норма автоматично, след повдигане на обвинението, бил отнет и достъпът му до класифицирана информация, а това също било причина той да бъде отстранен от длъжност. Подчертава, че органът, който го е отстранил от длъжност е бил длъжен да го стори само поради привличането на ищеца като обвиняем. Поради казаното претендира отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на сумата от 10 290, 24 лв., както и разноски.

Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че решението е необосновано и в противоречие със съдопроизводствените правила. Излагат се оплаквания, че съдът не е посочил коя точно вреда е в причинна връзка с дейността на прокуратурата, значението на тези вреди за размера на обезщетението и не е посочил, защо именно сумата от 20 000 лв. следва да се присъди. Поддържа, че размерът е определен в нарушение на принципа на чл. 52 ЗЗД, като се сочи, че производството се е развило в разумен срок, без да има данни за трайни физически или психически вреди, както и че прокуратурата не е отговорна за разгласяването на информация за воденото срещу ищеца преследване.

Намира размера за завишен. Претендира отмяна на решението в осъдителната част, респ. намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Излага оплаквания досежно размера на присъденото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Страните не са депозирали писмени отговори и не са заявили нови доказателствени искания.

Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

2

Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.

Ищецът С. П. Д. твърди, че заемал длъжност „заместник началник“ на Гранично полицейско управление – Свиленград, когато на 08.02.2016 г. при показна акция на Специализираната прокуратура бил задържан с още четирима негови колеги гранични полицаи за участие в организирана престъпна група, създадена с користна цел, а именно извършване на престъпления по чл. 302 от НК. На 09.02.2016 г. му било повдигнато обвинение по пр.пр. № 544/15 г. по описа на СП и наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. В образувано срещу него дисциплинарно производство му бил отнет достъпа до класифицирана информация и разрешението за носене на огнестрелно оръжие. Разследването на СП продължило до 27.10.2017 г., когато с Постановление досъдебното производство по отношение на ищеца било прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 НК. С определение от 17.11.2017 г. по н.ч.д. № 3306/2017 г., СпНС прекратяването било потвърдено. Случаят получил медиен отзвук, авторитетът му пред колеги, приятели, съграждани бил безвъзвратно загубен, името му било опетнено, заличени били всички професионални постижения, отношението на хората било към него като към служител, който приема неследващи му се облаги във връзка със служебното му положение. Сочи, че изпаднал в самоизолация, получил депресия, станал подтиснат, изпитвал притеснения, срам, страх, отчаяние, усещане за безнадеждност, здравето му било поставено в опасност. Близките му преживяли огромен стрес. Твърди, че бил лишен от заплати, поради временното му отстраняване от длъжност в периода 15.12.2017 г. - 07.06.2018 г., както и че не получил ДМС за периода 10.02.2016 г. -15.12.2017 г.

Претендира ответникът да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Като обезщетение на имуществените вреди е претендирал сумата от 10 290, 24 лв., от които 9732, 24 лв. за пропуснати ползи от неполучени заплати за периода 15.12.2017 г. 07.06.2018 г., както и пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране – 432 лв. за периода 10.02.2016 г. - 15.12.2017 г. и 126 лв. за периода от 15.12.2017 г. до 07.06.2018 г., ведно със законната лихва от 9.02.2016 г.

Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва исковете като неоснователни, 3 недоказани и по размер. Изтъква, че ищецът е възстановен на заеманата от него ръководна длъжност, че производството се е развило в разумен срок от година и седем месеца, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ не ограничила правата на лицето. Намира, че медийният отзвук не е свързан с поведението на прокуратурата, че няма данни за здравословни проблеми.

Относно имуществените вреди изтъква, че ищецът е бил отстранен от органа по назначаването, който не е действал при условията на обвързана компетентност, а в резултат на образуваното срещу ищеца дисциплинарно производство. Подчертава, че е налице ред за обезщетяване за времето на отстраняването му (чл. 214, ал. 5 от ЗМВР), което по силата на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ изключва приложението на последния закон като път за обезщетяване. Относно претендираното допълнително материално стимулиране изтъква, че то не е елемент на трудовото възнаграждение и същото се дължи само за реално отработено време. Възразява срещу началния период на претенцията за лихва, като сочи, че той следва да бъде от момента на влизане в сила на определението за прекратяване.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Страните не спорят, че на 9.02.2016 г. ищецът била привлечена като обвиняема с постановление по пр.пр. № 544/15 г., СП, за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3 т. 2 вр. ал. 2 от НК (организиране на престъпна група), за което е предвидено наказание от три до десет години, като спрямо него била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лв. Наказателното производство било прекратено спрямо ищеца с постановление от 27.10.2017 г., по пр.пр. № 544/2015 г., ДП № 58/2015 г., СОСП, на основание чл. 199, ал. 1, чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1 т. 1 от НПК (деянието не е извършено или не съставлява престъпление). С Определение от 17.11.2017 г. на Сп НС по нчд № 3306/17 г. постановлението за прекратяване е било потвърдено и е влязло в сила на 29.11.2017 г.

Видно от акта № 20 на Директора на ГД „ГП“ от 12.02.2016 г. на С.Д., на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ, е отнето разрешението за достъп до класифицирана информация – л. 23. Било отнето и 4 разрешителното му за носене на оръжие. Няма спор между страните, че със заповед от 10.02.2016 г. по отношение на ищеца е започнало дисциплинарно производство, което е приключило на 15.12.2017 г. и той е бил възстановен на заеманата длъжност „главен инспектор“, от която е бил отстранена на 12.02.2016. (л. 27). Разпоредено е да му бъдат изплатени възнагражденията за времето на отстраняването – л. 30. Със заповед от същата дата обаче 15.12.2017 г. (л. 31), ищецът отново е бил отстранен от длъжност, поради отнет достъп до класифицирана информация, като е разпоредено за времето на отстраняването лицето да не получава заплата. Със заповед от 7.06.2018 г.

Д. е възстановен на длъжност.

Няма спор, че в медийното пространство наказателното производство е било отразено в множество интернет сайтове и в печатни публикации – л. 42 и сл., касаещи ищеца и процесните събития.

Приетата по делото СМЕ установява, че ищецът страда от заболяване на сърдечно-съдовата система Артериална хипертония, като от м. декември 2016 г. поддържа високи стойности на артериално налягане, което е налагало да бъде диспансеризиран и лекуван амбулаторно. Според вещото лице причината за възникването е полиетиологична. В съдебно заседание е разяснено, че стресът не може да бъде основен фактор за възникване на артериална хипертония, но може да бъде пусков механизъм при лица с наследствена обремененост.

Св. М. П. К., сестра на ищеца, разказва, че към 8.02.2016 г. работела в Кувейт и прочела в интернет за случая. Обадила се в България и разбрала, че брат й е задържан. Чули се по телефона, той бил напрегнат и притеснен, помолил свидетелката да изтегли от нейната сметка 5000 лв. за да си плати гаранцията. Когато след 4 месеца К. се върнала в България видяла, че брат й е много подтиснат, бил променен и смазан, затворен, не говорел, затъвал, имал финансови затруднения, тъй като издържал студенти, родило му се внуче, а не можел да им помага, пред очите й направил хипертонична криза. В обкръжението им говорели, че не може той да няма вина, зад гърба му все питали.

Св. К. Г. К., приятел на ищеца, на свой ред разказва, че промяната при ищеца след неговото задържане много го притеснила – той бил много 5 тревожен, водел дълги телефонни разговори със свидетеля, споделил с него че би предприел опит за самоубийство. Нетипични за него били сълзите и свидетеля се опитвал да подобри тежкия психоклимат. Сочи, че процесните събития били много скоро след смъртта на бащата на ищеца и това допълнително усложнило неговото психическо състояние. Твърди, че преди задържането ищецът нямал хронични здравословни проблеми, а след това проявил хипертонично заболяване, бъбречни кризи, които вероятно били провокирани от проблемите и той влизал в болница за лечение.

Приетата ССЕ (л. 119) е дала становище, че дължимото нетно трудово възнаграждение за периода 12.02.2016 г. до 20.12.2017 г. е изплатено през януари 2018 г. и е в размер на 33 932,80 лв. Дължимото нетно възнаграждение за периода от 21.12.2017 до 7.06.2018 г. е 9732,34 лв. Допълнително възнаграждение за резултати от служебна дейност не е изплащано, тъй като лицето не е упражнявало такава. Ако Д. е упражнявал трудова дейност, то той би получил за периода 12.02.2016 г. до 20.12.2017 г. сумата от 432 лв., а за периода от 21.12.2017 г. до 7.06.2018 г. това допълнително възнаграждение би било 126 лв.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление